* * *

Десет часа е и коридорите на Детската клиника на Университетска билница - Стара Загора гъмжат от лекари и бъдещи медици. Толкова са млади, че трудно може да се направи разлика между едните и другите.

Групичката студенти от Медицинския факултет при Тракийски университет, която днес ще участва в Маратона, уверено ме води към стая № 6 – стая, пълна със слънце и деца. Най-мъничките са гушнати от майките си и се усмихват. По-големите са плахи и посърнали. Всички си имат някакво страдание, всички са отегчени от болничния режим и всички ни гледат с очакване за приятна изненада.

Дребничка лъчезарна студентка обяснява на малчуганите идеята на нашето посещение и ме представя на децата като “леличката от библиотеката”, която ще им подари книжки. Променям първоначалния си замисъл и решавам да попитам децата дали знаят какво е библиотека? Никой не знае – дори 12-годишните. Притеснена лекарка бърза да извини пациентите си: “Повечето са от селата” – казва. А аз си мисля, че на всичко отгоре повечето от дечурлигата вероятно боледуват от дълго време и това е достатъчно извинение.

След кратичко обяснение на тема “библиотека” ми хрумва да добавя, че хората, които нямат пари да си купят книги, в библиотеката четат безплатно, колкото си искат. Ваклите очи на силно мургав хлапак светват и той за първи път ми се усмихва.

После, раздавам книжките и с нетърпение наблюдавам реакциите на всеки малчуган. Тригодишнен пумпал най-сетне се кротва на леглото си, но още не смее да разлисти подаръка. Русокосата му съседка е открила красиви картинки и проследява контурите им с пръстче. Слабичко детенце с гипсирана китка просто е прегърнало книжката си и не знае какво да прави с нея. Студентките инстинктивно се насочват към по-малките пациенти и тихо, и ласкаво започват да четат първата детска приказка, която са приготвили.

Батковците студенти са си избрали за аудитория по-големите деца. Тук вече е шумно и оживено. Очевидно е трудно да се избере един от петте броя на “Еволюцията” на Енциклопедия Ларус, която току-що получиха като подарък, при положение че студентите са заинтригувани повече и от малчуганите. Чувам възглас: “Древния Рим! Гледай каква красота!” и веднага след това: “О, легендата за Ромул и Рем, това ти трябва, слушай сега…”. И болнавичкото мургавелче наистина се заслушва в историята от първата книжка, която получава в живота си.

Първата крачка от един по-дълъг път е направена днес.

Споделено от
Доля-Нана Чикакчиева
библиотека "Родина"