• Narrow screen resolution
  • Wide screen resolution
  • Increase font size
  • Decrease font size
  • Default font size
  • default color
  • red color
Начало arrow Новини arrow Клубове по мислене arrow Да преодолеем проблемите заедно
Да преодолеем проблемите заедно Печат

Имате ли малък ученик? А достатъчно близки ли сте с него, за да си признаете, че е дете с проблеми в ученето, а и в поведението. Ако не сте сигурни в отговора, не се колебайте и си припомнете колко време отделяте за него напоследък. А колко често сте присядали заедно, заинтригувани от онова, което му се случва в училище?

В моята педагогическа практика най-важното е било да уважавам индивидуалните различия на децата - начинът на възприемане и учене,интересите,темперамента,нагласите им. Точно тази толерантност и търпение ме изпълват с очакване за личния успех на всяко дете. Имало е случаи, в които се е налагало да  положа много повече усилия, докато заедно с детето постигнем нещо много малко, което да посоча като постижение. И така да дам самочувствие на ученика, мотивирайки го за успех. За съжаление, не винаги е лесно. През последните години самото отношение на децата към ученето и училището се промени. Това създава много затруднения, които  в отделни случаи започват да се натрупват. До това може да доведе самото неназоваване на проблема и липсата на диалог, когато става дума за него.

Убедена съм, че понякога подминавате забележките, които детето ви получава за лоша дисциплина в училище. Добре е да знаете, че една от причините за науспешното учене може да е липсата на внимание по време на час. В такива случаи детето пречи на учителя, на останалите ученици, но най-вече на себе си. Прави ли ви впечатление, че пред вас то всеки път декларира желанието си да бъде добър ученик, но предвид индивидуалните му особености на развитие, това не се случва. Отделете повече време, за да го подкрепите, проявявайки разбиране – сигурно има нужда от вашата помощ.

Много родители пренебрегват особеностите на своето дете в поведенческата и в познавателната сфера. Често го притискат, не скривайки по-високите си очаквания за него. Може да се стигне дотам, че детето да изгуби всякакъв стремеж към успеха, защото не намира подкрепа и разбиране от страна на родителите или на учителите. Постижението като ценностна категория започва да изглежда за него невъзможно, защото постепенно то приема себе си за неспособно за учене.

Друга крайност е пълното безразличие и примиряване с възможностите на малкия ученик. А истината е, че всяко дете може. Вярно е, че може толкова, колкото способностите му позволяват. За целта е нужно съвсем малко – да открием навреме какво го затруднява, за да разберем кога и къде да му помогнем, заставайки редом до него, а не срещу него.

Най-страшно е, когато родителите не искат да признаят, че имат дете с проблеми в ученето или в поведението. “Затварянето на очите” не е решение. Подобна позиция не е в интерес на самото дете, защото така го лишаваме от полагащата му се обща или специализирана помощ.

            Кога да започнем?

 Не подценявайте информацията, която сте получили от учителя на вашето дете – често това е сигнал за затрудненияИзоставането може да се превърне в причина детето да се разсeйва, да прибягва до странични занимания по време на час и т. н. Затрудненията може да се появят още в етапа на ограмотяването. По-късно се задълбочават при запаметяването и възпроизвеждането на информацията. Агресивното поведение също може да е следствие на това, че детето среща затруднения. В тази връзка аз имам предвид децата с общи проблеми в ученето, а не тези със специфични обучителни трудности, за които бихме могли да поговорим друг път.

След знаците и сигналите за едно или друго изоставане в ученето или отклонение в поведението, е добре да сте по-близо до детето си. Говорете с него по начин, по който няма да допуснете подценяване на училищните изисквания. Използвайте момента, за да укрепите авторитета на учителя. В много случаи той единствен работи по проблема и вие трябва да цените тези му усилия. Обединете се и при нужда заедно потърсете специализирана помощ.

Специализираната помощ не е нещо, което трябва да пренебрегваме или да подценяваме, нито пък да се срамуваме да я потърсим. Това може да стане в самото училище, където вече има добре подготвени психолози. А за децата със специфични потребности съществуват и ресурсни центрове. Дейността, която те извършват, е насочена към интегрирането им в училище и в обществото.

Накрая искам да споделя, че не бива да допускате проблемите на детето да се свързват само с интелектуалния дефицит. Това може да ви е внушено от познати, от учителя, а и вие самите може да започнете да мислите така. Трябва да знаете, че ако на едно дете му се дават задачи за справяне според възможностите му, то ще изпитва удовлетворение от успеха, както всяко друго дете, справящо се с по-сложни и трудни задачи. Важно е да се отчита скалата на промените в собственото му развитие и свързаните с това темпове. Мотивацията за едно дете започва с онова, което то вече може. От вас също зависи кога, в кой момент детето ви ще се докосне до успеха – до неговия успех, който не бива да сравняваме с качеството на успеха на друго дете. Обърнете внимание на индивидуалните му потребности и възможности. Ориентирайте се – има много книги, написани от специалисти. Може да ги откриете в богатия библиотечен фонд на библиотека “Родина” – Стара Загора. Осведомете се за проблемите на детето си, като се консултирате и с подходящите хора. Преценете дали то има нужда от оказване на корекционна или обучителна помощ. Станете активен фактор в този процес, а не страничен наблюдател.Обединете позицията си с тази на учителя или на специалиста, с когото детето ще работи. Не забравяйте, че личното достойнство на малкия човек започва да укрепва първо в семейството. Ако помните това, вие ще се погрижите навреме за своето дете.

ЙОРДАНКА ХРИСТОВА – автор и координатор
на проекта “Училище за идеи” в XI ОУ “Николай Лилиев”

 
< Предишен   Следващ >

 

НЧ Родина

Езикова школа

ОУ Николай Лилиев

Клубове по мислене

СОУ Иван Вазов

eXTReMe Tracker