• Narrow screen resolution
  • Wide screen resolution
  • Increase font size
  • Decrease font size
  • Default font size
  • default color
  • red color
Начало arrow Новини arrow Клубове по мислене arrow 160 години от рождението на Иван Вазов
160 години от рождението на Иван Вазов Печат
Един друг поглед върху творчеството на Вазов
 
      Тази година се навършват 160 години от рождението на Иван Вазов. Той е единственият български творец, който приживе е признат за народен поет. Това не го лишава от присъщата му скромност. В своята автобиография той пише: „Дадох всичко добро, каквото можах да дам на отечеството. Малко бе, но толкова имах.” Велик човек! Велик творец! Де да можеше всеки от нас да направи такова признание!
      Днес за Вазов в българското семейство се говори най-много, когато дойде време за кандидатстване в училище или в университет. Поетът, чиято душа копнееше по родното, ако беше жив, щеше да чуе от своите сънародници най-различни реплики за себе си. Истината е, че ние самите не съзнавеме колко дълбоко е влязъл в интимната ни същност на сегашни или вчерашни деца. Да, ние можем да забравим стихотворението “На детето” – една тревожна творба, посветена на малкото дете, чийто утрешен ден е мрачен и несигурен! Но кой не знае дори ред от емблематичното “Аз съм българче”? У кого следващите редове не предизвикват умиление и спомен за първия учебен ден:

Детенце хубаво,
пиленце лубаво!
Къде под мишница
с таз малка книжчица?
 
Отивам, бабичко,
макар и слабичко,
книга да се уча,
добро да сполуча.     

      А може би малко от вас знаят или не си спомнят, че молитвата, която често произасяме, е всъщност “Молитва” на Иван Вазов:

Дядо Господи, прости ме,
моля ти се от душа,
с ум и разум надари ме,
да не мога да греша.

      Винаги, когато се връщам в годините на моето ранно детство, си припомням как танцувахме танца на малкото синьо цвете. Пеехме “Песента на синия синчец” под акомпанимента на акордеон, а родителите щастливо ни аплодираха. Мила картинка!
      Вазов е с нас винаги и всякога. Преди Коледа класните стаи се огласят от коледни песни. Една от тях е “Коледа”. Текстът е на Вазов – почти народен, защото лесно се запомня и още по-лесно се запява:

Ой, Коледо, мой Коледо,
роди ми се боже чедо.
Кравай скача от полица,
ври в котлето кървавица.

     Преди много време познавах възрастна жена, която и на деветдесет и три години рецитираше стихове на Вазов и Ботев. Едно от тях беше и стихотворението “Овчар”. Рецитираше го бавно, почти тихо произнасяне думите, а те се превръщаха в мелодия – тъжна и запомняща се приказка за едно преминало детство. Ще ме запитате: „А какъв беше текста?” Познат, много познат! Често тази песен я включвахме в “концертната програма”, която подготвяхме през лятната ваканция за бабите, събрани под сянката на високата акация в началото на улицата, на която живеех. А текстът ще ви го подскажа:

Когато бях овчарин
и овците пасях,
бях много благодарен
макар и сиромах.

     Ако той нищо не ви говори – помолете мама или баба да ви я изтананикат. Ако не могат, навярно знаят:

Тичай, тичай, коньо,
коньо вихрогоньо!
По туй равно поле
къмто нашто долье!

     Написах тези редове с надеждата, че след като прочетете написаното, ще си спомним за Вазов – “патриарха на българската литература” и заедно ще изразим своята почит към творчеството му.
 
Йорданка Христова - автор
на проекта “Училище за идеи”
и “Учител на годината – 2010”
 
< Предишен   Следващ >

 

НЧ Родина

Езикова школа

ОУ Николай Лилиев

Клубове по мислене

СОУ Иван Вазов

eXTReMe Tracker