Детски сайт

Темата за трансформиращия преразказ е свързана с възможностите на ученика да разбира, да разсъждава и да извлича информация от текст. И с предходни публикации се опитвам да предлагам идеи и стратегии в помощ на учениците и на техните родители. Защото нищо не е толкова важно, както развитието на умения и знания, които децата може да получат в етапа на училищното си образование. Умението да прочетеш, да разбереш, да извлечеш необходимата информация и да съумееш да я предадеш на друг – слушател или читател, е част от грамотността. А тя, е основата, върху която всеки човек гради собственото си утвърждаване. Тя е първото стъпало, което гарантира успешна личностна реализация. Грамотният човек е комуникативен, креативен и подготвен за социално общуване. Той притежава определени езикови възможности и това му помага да изразява собственото си мислене, но и да убеждава останалите във вижданията си. Умението за преразказване работи в тази посока.

Трансформиращият преразказ е инструмент за проверка на знанията по граматика и лексика, съвместяването на глаголните времена, както и на способностите за разбиране и за извличане на информация, а после - и за нейното структуриране и оформяне. Определението “трансформиращ “ идва от глагола “трансформирам”. За него може да прочетете, че означавa: преобразувам, превръщам от едно в друго, видоизменям, изменям, променям, преобразявам, превръщам, преустройвам, поправям, сменявам. Такова наличие на синоними не е повод да се разсейвам и да влизам в дискусия дали глаголът, дошъл като заемка от английския език, е чужда дума или чуждица. Приемам го като факт, с който ще се съобразя. Задачата ми е да ви предложа моята стратегия при писане на трансформиращ преразказ.

Макар и условно, мога да говоря за два етапа в нашите действия. В началото си изясняваме добре какво се изисква от нас. Ако текстът първо ни е поднесен на аудиозапис – слушаме старателно и внимателно. Текстът е непознат и в него се съдържа информация, за която не знаем нищо. След връчването на текста и на хартия, го прочитаме също толкова внимателно. Трябва да се съобразим и с времето, с което разполагаме. Най-важното е да разберем смисловата подредба на епизодите, да запомним сюжетното съдържание и да вникнем в последователността на протичане на действието, да откроим събитието или събитията - мястото и обстоятелствата, както и героите – имената им и съществуващите между тях взаимоотношения. Опитваме се след слушането на аудиозаписа и след запознаването с текста на хартия, “да построим”, да подредим сбито сюжетното съдържание. Това е като да скицира;е онова, което предстои да нарисуваме.

В етапа на писане и в зависимост от вида на трансформиращия преразказ, ще ни се наложи да възпроизведем всички или определени моменти от сюжета. Преценяваме дали да правим въведение с представяне на героя, както и дали се налага пренареждане на епизоди. Правим сбит план. Изясняваме си глаголното време и глаголното лице. Преразказваме сюжетното съдържание със свои думи, вярно и без да си измисляме. Не правим коментари и не изразяваме лична позиция. Използваме подходящото глаголно време и наклонение. Превръщаме пряката реч в непряка. Стилът трябва да е издържан, а изреченията – синтактично правилни. Не е задължително да се придържаме към изразните средства на автора. Не пренебрегваме правописните, граматическите, лексикалните и пунктуационните норми. Не подценяваме графичното оформление на писмената работа. Пишем четливо и отделяме думите и изреченията, открояваме абзаците. Сами преценявате дали да пишете чернова, съобразявайки се с времето, с което разполагате за справяне със задачата.

Трансформиращият преразказ може да е от името на неутрален разказвач, от името на герой, а може задачата да е свързана с внасянето на нов герой, с дописване на край или промяна на края, подмяна на герой и т. н .И тъй като прецених, че за видовете трансформиращ преразказ можете да прочетете в много други източници, реших да ви напомня за съществените разлики между два от тях – преразказ от името на неутрален разказвач и преразказ от името на герой. Кои са тези различия? При първия има едно условие – оригиналният текст да е в Аз-форма, първо лице единствено или множествено число. Тогава ние като разказвач сме в ролята на наблюдател. Представяме си, че сме пред голям екран и регистрираме последователно случващото се. Решаваме в кой момент преразказът ни ще е сбит, и в кой - разширен. Глаголното време е сегашно историческо, трето лице, единствено и множествено число. Допълнителнте спомагателни времена са минало неопределено и бъдеще. Не разместваме епизодите. При втория вид преразказваме от името на един от героите, представен с въведение в началото на преразказа. Включваме само онези епизоди, в които той присъства като участник или като свидетел. Превъплощаваме се в този герой и преразказваме за себе си и за онова, което виждаме, чувстваме и чуваме. Глаголното време е минало свършено, първо лице, единствено число. Спомагателните форми са за минало несвършено, минало предварително и бъдеще време в миналото.

Лоша стратегия е да си мислим, че знаем всичко по темата. Представете си, че тръгвате на път. Какво правите – подсигурявате се с информация и пътна карта. Ще се радвам, ако моите публикации са вашата пътна карта за по-лесно справяне с писането, четенето и разбирането. Затова ви предлагам да прочетете и други мои публикации на тази страница на Детски сайт – “Да научим детето си да преразказва “, “Интерпретацията и гледната точка”, “За четенето с разбиране”, “Още веднъж за четенето с разбиране “,” За уменията да боравим с информация “,”За четенето с разбиране, за “черната кутия и за още нещо“,”Извличането на информация от текст е оценка на стойностите в него “, “Шестте медала за стойност – метод за насочване на мисленето “, “Шестта рамки за мислене и умението да възприемаме информация “и др.

ЙОРДАНКА ХРИСТОВА – автор на проекта “Училище за идеи “