• Narrow screen resolution
  • Wide screen resolution
  • Increase font size
  • Decrease font size
  • Default font size
  • default color
  • red color
Начало arrow Новини arrow Клубове по мислене arrow За училищната реформа – отново, и отново…
За училищната реформа – отново, и отново… Печат

     Когато в началото на 90-те години се озовах в българското училище, се сблъсках с проблеми, за които и до днес не спираме да говорим. Тогава аз просто реших, че всичко е в случването. Станах автор на концепции и практики, които реализирах успешно. Днес, когато вече не съм действащ учител, продължавам да споделям опита си, който е проверен във времето. Страницата “Училище за идеи” на Детски сайт на библиотека “Родина “ се посещава от ученици, родители и учители. Когато закъснея с поредната публикация, наши редовни читатели започват да ме търсят и да ме подкрепят в писането на материали. Много учители ползват опита ми в прилагането на системата за латерално мислене. Други прилагат моите подходи в придобиването на умения за четене и писане. Ученици и родители използват моите идеи и пътната карта, която им предлагам за успешното реализиране на едно или друго умение.

     Защо написах това въведение и какво общо има то с изписаното заглавие? И този път няма да пропусна да се позова на професор Едуард де Боно. Който следи моите публикации, навярно вече е разбрал, че извеждането на стойности/ценности е в основата на моето споделяне на опит и знания. В тази връзка, в своята книга “Шестте медала за стойност “/С., LOCUS, 2010., виж какво съм писала за нея/, той разглежда стойностите и ги категоризира в четири групи – силни, звучни, слаби и смътни. Т.н. “смътни” се отнасят “до малката вероятност нещо да се случи. Стойността сама по себе си в действителност може да е силна – но да съществува смътна възможност тя да се появи. Стойността е малко вероятна.”/ там, с.124/ Щом от десетилетия българското общество не спира да говори за необходимостта от реформа в училищното образование означава, че тя се възприема като силна стойност, която е важна за потенциала на нацията и за развитието на държавата ни. Въпросът е, защо я превърнахме в “смътна“ стойност, стойност на неслучването. Отговорите ще ги намерите, проследявайки всичките ми публикации, както и в книгата ми “Първи стъпки в прякото преподаване на мислене в училище”/Ст.Загора, Лаген, 2005/.

     Тези дни, когато избухна скандала със “съжителството“, ми се наложи да проследя целия “дебат“, но и да проуча множество издания на учебници по история и родинознание. Нееднократно съм съветвала учениците да използват този подход, преди да изразят своето мнение. Мнението на другите и проучването на фактите, само трябва да ни помогне да формулираме нашето. А и само така бихме могли да установим дали някой се опитва да ни дезинфрмира или манипулира. Всъщност установих, че терминът съществува и преди 1989-та, но и в учебници по родинознание и история след тази година. Използва се единствено и само, когато се разглежда темата за бита на българите в контактната зона между християнството и исляма. В този контекст най-често се споменава, че в условията на принудително съжителство /неоспорим факт/, българите продължават да се развиват и да създават оригинални материални и духовни ценности, но се отчита и взаимодействие с материалните и духовните ценности и на другите етноси, населявали Османската империя. Затова и към тази тема е изведен образователен стандарт за принудителното съжителство и свързаните с него процеси на битова основа. В този смисъл, съжителство е в своето значение за съвместно живеене на една и съща територия. Осмисляйки начина, по който протече разговора в обществото, у всеки образован и добре информиран човек остава усещането за изкривяване, за търсен шум в комуникацията. Очаквах повече учители да бъдат интервюирани за същината на така изписания образователен стандарт. Надявах се и историците от БАН по-навреме да излязат със своето становище.

     Когато пиша материали за тази страница, винаги се опитвам да извеждам казуси или съм в очакване, четейки читателите да формулират такива, да откриват проблема и да се опитват да го разрешат от позицията на мястото, което заемат в системата на училищното образование – независимо дали са ученици, родители или учители. И този път ще го направя. На помощ ще извикам една случка, която взех отново от посочената в началото книга на Де Боно. В нея се разказва историята на един френски фермер, който помолил сина си да раздели купчина ябълки на големи и малки. После той отишъл на пазар. Когато се върнал, синът му вече бил разделил ябълките на две купчини. Бащата поблагодарил на сина си и после събрал всички ябълки отново заедно. Синът се разсърдил заради пропиления му труд. Бащата обяснил, че всъщност искал да изхвърли развалените ябълки – което и синът направил. Но молейки го да направи по-трудната селекция, на него му се наложило да обърне по-голямо внимание на всяка ябълка./пак там, с.125/

     Ако решим да използваме категоризацията на Де Боно за стойностите, вече казахме, че реформата в училищното образование принадлежи към групата на силните и големи стойности. Затова ви предлагам да насочите мисленето си върху твърдението на Де Боно, последващо тази история, а именно, “че в някои случаи “степента“ на стойността ни принуждава да помислим по-ясно върху всяка от стойностите, с които се сблъскваме“. Ако сте от тези, които са проследили моите уроци по латерално мислене, няма да се затрудните. Имайте в предвид, че тази случка съм я използвала като основа за урок-упражнение в Час по мислене с четвъртокласници. Но целите бяха свързани с умението за изразяване на мнение и провокиране на въображение при решаване на проблем от позицията на сина и от позицията на бащата. Не се колебайте и се опитайте да поразсъждавате върху твърдението на професор Де Боно. Ако сте засегнати по някакъв начин от реформата или сте част от системата, формулирайте стъпките, а впоследствие направете пътна карта за вашето участие в реализирането й. Превърнете се във фактор за нейното случване. Това ще е практическия резултат от моята провокация към вас, афористично съдържаща се в разказаната история. Надявам се и по свой път да достигнете до прозрения за причините, поради които тя все не се случва.

ЙОРДАНКА ХРИСТОВА- автор на проекта “ Училище за идеи “

 
< Предишен   Следващ >

 

Статистика

В момента на сайта има 1 гост онлайн

НЧ Родина

Езикова школа

ОУ Николай Лилиев

Клубове по мислене

СОУ Иван Вазов

eXTReMe Tracker