• Narrow screen resolution
  • Wide screen resolution
  • Increase font size
  • Decrease font size
  • Default font size
  • default color
  • red color
Време за ваканция Печат

А аз съм раздвоена между мисли за външното оценяване, матурите и двойките – от една страна, а от друга – за възможностите всяко дете да се научи да преодолява и провалите, и успехите. Затова e необходимо да промените нагласите си. Нали и друг път съм ви казвала колко важни са те? И успехите, и провалите зависят повече от тях, отколкото от възможностите ни. Затова ви предлагам да направите една малка крачка, ако вече познавате неуспеха – променете отношението си към знанието и към ученето.

Нека ви разкажа една история. Преди много години се случи да замествам за по-дълго моя колежка в часовете й по български език и литература. Бях възложила на учениците самостоятелна работа за домашна работа. Когато ги проверявах, една от тях ме впечатли изключително много. Не познавах децата и името на ученика нищо не ми говореше. Написаното беше малко повече от половин страничка. И тъй като за мен винаги е било ценно мисленето, най-вече като критерий за ценностния потенциал на ученика, бях не просто впечатлена. Бях развълнувана – не се случва толкова често да откриеш в ученическите работи собствена мисъл, изразена и защитена толкова добре. Оцених написаното с шестица.

Но каква беше изненадата ми, когато на другия ден трябваше да нанеса оценките в дневника? Ученикът до този момент беше получавал двойки, тройки и тук-таме – някоя четворка. Когато дойде време да им върна писмените работи, започнах с анализа на неговата. И знаете ли какво се случи? Той чувстваше неудобство от успеха си. Сякаш не му достигаха сили да приеме, че възможностите му струват повече, отколкото собствените му представи за тях. Съучениците му – особено набедените за отличници, се опитваха да ме разколебаят в решението ми да го оценя толкова високо. Аз трябваше да защитя и него, и себе си. И не съм сбъркала.

Преди няколко години в автобуса, с който пътувах, към мен се приближи млад мъж. Толкова много ученици съм обучила през всичките години, че не помня лицата им. Но те ме разпознават и са първите, които ме спират, за да ми кажат: “Госпожо, аз съм…….” Вгледах се – него разпознах. Това беше момчето, което времето не позволи да го забравя. Прегърна ме и седна до мен. На доста висок глас ми благодари, защото всички пътници обърнаха глави към нас и се заслушаха в това, което ми говореше. Каза ми, че съм му дала възможност да подобри мнението за себе си и да оцени възможностите си. Говореше за това как съм отприщила потенциала му и съм го вдъхновила да поиска да успее в живота. Когато се срещнахме, той беше последна година студент в Тракийския университет – педагогическа специалност. Факт, който ме зарадва още повече, надявайки се, че и той ще следва в професионалното си развитие този подход, който се оказа много важен за увереността му да преследва и постига цели в живота си. Убедена съм, че в този му път и на него ще му се налага да разказва как една шестица повишила самочувствието му и изиграла ролята на фактор да открие себе си.

Това беше историята, а сега е важно да отправя моите послания. На вас ще кажа да не подценявате възможностите си и да вярвате в себе си. Ученето е път, който извървяваме през целия си живот. Училището е само началото, но толкова важно за шансовете ни да успеем или да се провалим в живота. Колкото по-рано осъзнаете това, толкова по-бързо ще опознаете успеха. А на вашите учители искам да им кажа, че колкото по-често са съпричастни към действителните възможности на своите ученици, толкова по-голям ще е техния принос за събуждане на потенциала им и за формирането на друго, осъзнато отношение към ученето. Такъв подход е необходим, защото всяко дете е различно и значимо. Такъв подход ще позволи на техните ученици да изкачат не един връх, а това ще е успех и за собствените им усилия през годините. И нека да не забравят, че истинската педагогика се крепи на трите стълба на детското самочувствие:”Аз искам. Аз мога. Важен съм.“

Приятна ваканция! Грижете се за себе си. Избягвайте опасностите!

Ще се срещнем отново през есента, когато нашето “Училище за идеи”- страница от Детски сайт, ще отвори отново врати. Заедно с библиотека “Родина” – мой партньор в усилията да останем съпричастни към българското училищно образование, ще продължим да сме полезни на вас и на вашите учители, защото шансът на днешното училище не е в оцеляването му, а в в мобилизирането му около една по-висока цел, каквато е образованието с ценностна система. Това ще му помогне то да се впише по друг начин в стойностния свят на учениците.

Оставам ваш приятел и учител,

ЙОРДАНКА ХРИСТОВА – автор на проекта “Училище за идеи“

 
< Предишен   Следващ >

 

НЧ Родина

Езикова школа

ОУ Николай Лилиев

Клубове по мислене

СОУ Иван Вазов

eXTReMe Tracker