• Narrow screen resolution
  • Wide screen resolution
  • Increase font size
  • Decrease font size
  • Default font size
  • default color
  • red color
Начало arrow Новини arrow Клубове по мислене arrow ЕСЕТО КАТО УЧЕНИЧЕСКИ ЖАНР
ЕСЕТО КАТО УЧЕНИЧЕСКИ ЖАНР Печат

ЕСЕТО  КАТО  УЧЕНИЧЕСКИ  ЖАНР

И  ПЕТЕТАПНАТА  МИСЛОВНА  СТРУКТУРА

 

            На постоянните читатели на Детски сайт – страницата Училище за идеи”, е известно, че с моите публикации се стремя да съм в  помощ, както на учениците, учителите, така и на техните родители. През всичките тези години успях да резгледам на достъпен език основни теми от Системата за латерално мислене на професор Едуард де Боно. Придържах се, и продължавам да се придържам към един от основните принципи, които този световен учен провъзгласява като важен за постигането на достъпно обучение – опростяването. Затова и неговата система, адаптирана и като програми за преподаване на мислене в училище /CORT-1, CORT-2, CORT-3, CORT-4 /, е толкова популярна и се прилага в много страни от всички континенти. За по-любопитните ще препоръчам да се запознаят с публикациите ми от 2007-ма година, до сега. В тях са намерили отражение много от основните мисловни инструменти и различните формални подходи, техники и методи, разработени от автора на тази система.

            Днешната тема е свързана с Пететапната мисловна структура. Става въпрос за проследяване протичането на мисловния процес в пет етапа. Във вида, в който професор Де Боно я разглежда в  книгата Научете детето си как да мисли.,2001/, аз съм я преподавала на 9-10-годишни деца в моите Часове по мислене. Използвах за примери житейски ситуации, които са близки до техния свят и до възможностите им. Имам и примерна разработка на този урок, описан в книгата ми Първи стъпки в прякото преподаване на мислене в училище/Ст.Загора, Лаген, 2005./ Днес аз ще се опитам да направя връзка на тази структура с писането на есе. Онова, което ще ви споделя, не се отнася до структурата и изискванията към този ученически жанр. За тях можете да прочетете в Гугъл, изписвайки думата есе”. Защото и друг път съм го казвала – моята цел е да търся връзки между мисловните инструменти, техниките, методите, подходите и структурите на Системата за латерално мислене на професор Де Боно с решаването на проблемите в българското училищно образование. И то по начин, който да развива функционалната грамотност на българските ученици – техните практически умения за четене и писане, за формулиране и решаване на проблеми, за организирането на собствено мислене в процеса на възпроизвеждане на наученото, за преподаване и учене с ценности. Бързам да отбележа също, че от всички аргументативни текстове, есето е най-взискателно по отношение на мисленето с ценности, което е в основата на Системата за латерално мислене. Но трупането на ценности не е еднократен акт, а надграждане, което продължава цял живот, едновременно с житейския опит и  знанията, които придобиваме. А според професор Де Боно, в основата на всеки мисловен процес е мотивацията да предадем желаните ценности, защото мисленето без ценности е безцелно.

Ако се позовем на професор Де Боно, пак в цитираната по-горе книга, той казва, че мисленето може да изисква съзнателно усилие.“ Писането на есе е точно такъв случай. И в това си усилие можем да използваме мисловни инструменти и структури, които ще внесат ред в мисленето ни. Пететапната мисловна структура предлага точно такава възможност. Тя е структура с общо предназначение. Това я прави приложима и в нашия случай – при писането на есе. Сигурно вече ви се иска да ме запитате:”Защо точно сега?”  Не че и друг път не е ставало дума за писането на аргументативни ученически текстове, но скоро стана публично известно, че Софийски университет Климент Охридскивъвежда есето като задължителна част от приемния изпит по български език и литература. И тъй като писането на есе е свързано с развитието на мисловни умения и с трупането на ценностен опит, което е дълъг процес - стартира в етапа на ранното училищно обучение и продължава в годините на средното образование, предхождащо кандидатстването във висши учебни заведения, аз смятам темата за актуална и навременна.

            Кои са тези пет етапа, които тази структура включва? Нарича се структура, защото изрежда в определена последователност пет етапа, всеки от които е изразен с дума, а визуално се възприема с L-образната си форма:

 

                                                           Накъде?

                                                                |

                                                           Виж!

                                                                |

                                                           По    >    И така!  >   Давай!

 

             Вижда се, че първият етап е обозначен с думата Накъде”. Според Де Боно, тя ни насочва към целта на нашето мислене. Трябва да си отговорим на въпроса:”Каква е нашата цел? А това ще ни стане ясно, ако успеем да разчетем заглавието или да вникнем в смисъла на предложената ни извадка от лиричен или белетристичен текст. Тук много ще ни помогне мисловния инструмент НЗЦ /Намерения, задачи и цели/ и навикът Фокус и цел”, защото формулирането на тезата е много важна част от нашия текст. Най-добре е тя да бъде конкретна и да личи фокуса или фокусите, които ще са вашите подтези в изложението. Мисленето ви може да се окаже зависимо от начина, по който е формулирано заглавието или от отговора, който се изисква от вас. Но може да се наложи сами да си задавате въпроси и да търсите отговорите им, изхождайки от избора на посоките във вашето мислене, свързано с тезата. Ако в заглавието е поставен някакъв проблем или вие успеете да формулирате такъв, анализирайки предложения ви откъс, тогава ще трябва да търсите сами решението му и да набележите стъпки за постигането му. Ще трябва да си направите план и е необходима организация на вашите действия.

            Вторият етап е свързан с думата Виж”. Де Боно го нарича информационен етап”, в който трябва да съберем информация, която може да ни послужи като основа за мисловния процес, който ще следваме. Тук е удачно да използваме Синята шапка и мисловните инструменти ОВФ/Отчетете всички фактори / и СиР /Следствия и резултати /. Според професора, има два начина да съберемтази информация – оглеждайки се за съществуването й, и чрез собствения мозък”. В нашия случай, единият начин е чрез анализ на заглавието и опорните думи в него, или анализ на текстовата извадка, предложена ни като източник за разсъждения. Колкото до собствения мозък”, Де Боно има в пред вид  опита и знанията ни, натрупани чрез четене на книги, в процеса на обучение, в резултат на нашите възприятия и взаимоотношения и т. н. Бих допълнила – и в резултат на  уменията и знанията, които сте придобили за латералното мислене в нашето Училище за идеи”.

          Третият етап е именуван с По”. Сигурно си спомняте, че тази сричка използвахме за да обозначим използването на мисловната техника Провокация”. В случая с нея се именува етап от Пететапната мисловна структура. Това е времето, когато търсим различни възможности, за да аргументираме тезата чрез подтезите в изложението. Подборът на подходящата информация е като да приложим Зелената шапка и АВИ /Алтернативи, Възможности, Избор/. Търсейки възможности, ние определяме евентуалните посоки на нашето мислене. Опитваме се измежду многото алтернативи да намерим най-подходящата. Важно е да стигнем до крайната цел – да аргументираме добре тезата си.

            Четвъртият етап е обозначен с думата И така!”. Търсим отговор на въпроса:”Кой вариант да изберeм?“ Трябва да стигнем до окончателен избор. Използваме мисловните инструменти ВИП/ Възможности и приоритети/, ПМИ /Плюс ,Минус, Интересно/, СиР/Следствия и резултати/ и ГТД /Гледната точка на другите/. Необходимо е да определим приоритетно онова твърдение или твърдения, които да аргументираме в изложението.  Нашето мислене трябва да ни отведе към крайния резултат, като многото възможности сведем до една или до няколко подтези. В тази връзка, формулирането на тезата ще е окончателно на този етап, защото в процеса на мислене може да се е наложило преформулиране.

               Петият етап се изразява в това, че действаме решителноДавай!” Авторът на есето е застанал категорично зад своя окончателен избор. Сега следва постигането на резултата чрез подреждането и слепването на отделните парчета и търсене на връзка между тях. Изложението следва подтезите, солидно аргументирани. Ваш е изборът да се позовавате на различни гледни точки, освен вашата. Можете да ги подкрепяте или да ги отхвърляте. Ваше е и решението как да приключите - с конкретно обобщение, или да утвърдите друг резултат, който да е различен от разгледаните до тук гледни точки, но зад който да застанете или да го изведете като конструктивен и позитивен.

Пететапната мисловна структура е една опростена структура, която  преследва обща цел, като в процеса на мислене има взаимодействие между отделнитe eтапи.  Избрах да свържа тази тема с есето, предлагайки ви една нестандартна гледна точка. Искам да ви помогна да вникнете в мисленето като процес, подлежащ на организация. В тази връзка, да се опитваме да си отговорим на въпроса какво става в главата ни, когато пишем, изглежда сложно. Но ще си позволя да цитирам професор Де Боно:”Нещата, които изглеждат сложни, често могат да се опростят. Не бива да се смущаваме от очевидно сложните неща. Бъдете готови да се заловите за тях. Може би е възможно да ги опростите – ако не стане, не вреди, че сме опитали.“ И моят съвет към вас е – опитайте и вие!

 

                                                                 ЙОРДАНКА ХРИСТОВА –

                                                                 автор на проекта Училище за идеи
 
< Предишен   Следващ >

 

НЧ Родина

Езикова школа

ОУ Николай Лилиев

Клубове по мислене

СОУ Иван Вазов

eXTReMe Tracker