• Narrow screen resolution
  • Wide screen resolution
  • Increase font size
  • Decrease font size
  • Default font size
  • default color
  • red color
Начало arrow Новини arrow Клубове по мислене arrow Училищната реформа и интерактивната комуникация в учебния процес
Училищната реформа и интерактивната комуникация в учебния процес Печат

Изглежда сложно като формулировка, но практически ни препраща към използването на интерактивни методи и техники в учебния процес. Разглежда се като взаимодействие между учител и ученици, а извън него – като умение за публично изразяване на гледна точка.Идеята ми за тази публикация идва от впечатлението, което остава у мен участието на политиците в дебати, интервюта и дискусии. Заключението ми е, че пренебрежимо малко от тях демонстрират умение за подобни участия. А истината е, че умението да се говори и да се дебатира стартира в етапа на училищното образование. И това не е нещо, което да не може да се превърне в част от учебния процес.Моят опит в почти десетгодишното преподаване по Системата за латерално мислене в т. н. Час по мислене, ми дава основание да продължавам да поддържам позицията си, че трябва да има самостоятелен предмет “Обучение по практически български език”, или разгърнат модул към предмета “Български език и литература”. Част от подобно обучение да е и умението, свързано с интерактивната комуникация.

В процеса на преподаване на мислене по Системата за латерално мислене на професор Едуард де Боно, използвах различни интерактивни методи и техники. Всеки, който следи страницата “Училище за идеи” на Детски сайт знае, че в различни публикации съм представила мисловни инструменти, интерактивни техники и методи. Тяхното усвояване ги прави по-нататък универсално приложими. Някои са ситуационни, т.е. развиват умения за вземане на решения при конкретна ситуация - чрез прилагането на определен мисловен инструмент, мисловна техника или структура, или поставяне на казус и неговото решаване, например, чрез т. н. Петминутен формат на мислене. Тази система позволява също прилагането на ролеви игри – например, при приложението на Шестте шапки за мислене. Много от методите и техниките имат за цел придобиването на умения за работа в екип. А чрез дискусионните методи, като мозъчна атака, например,при прилагането на техниката Провокация, както и чрез използването на диспута и на дискусията, се развива личностния потенциал за участие в тях. Модулите, които включих към Часа по мислене - “Работилница за детска инициатива”, Детски парламент, Клуб “Приятели на книгата”, Час по бизнес, Учебна фирма “Дизайн студио - ООД“ и Социален театър, бяха реално учебно време за “учене чрез правене”, което всъщност се свежда до придобиване на конкретен опит чрез “опитни” техники и методи. Те бяха свързани с уменията за публично говорене,с работата върху проекти, с проектирането на идея чрез Метода на оперативното рисуване и нейното практическо осъществяване, с получаването на елементарни познания за същината и организирането на реален бизнес, с подготовката и провеждането на търг и базар на произведените изделия, с публичното изразяване на ценностна приобщеност към една или друга обществено обсъждана тема и претворяването й чрез средствата на актьрската игра във времето на обществени кампании и т. н.

Сега мога да се върна към повода за написването на тази публикация – умението да участваш в дебат. Както стана ясно, дебатът принадлежи към дискусионните методи. Самата дума идва от английския език /debate/ , но има и не едно харесвано от мен българско наименование – препирня, спор, словесен двубой. Е, няма да постъпя като езиковеда Александър Балан /спомнете си за “драсни пали клечица” - кибрит/, и ще използвам наименованието “дебат”, който всъщност означава специално организиран и структуриран публичен обмен на гледни точки по определена тема или теми. В него участниците може да са повече от двама. В случая, когато става дума за приложението му в учебния процес, медиаторът е учителят или ученик, определен от него. Темата може да е взаимствана от учебното съдържание, да е заключителен етап от направено проучване по предварително зададена тема или да е по тема, която е актуална за училището или е широко обсъждана от обществото, поради нейната значимост.

В своята книга “Как да притежаваме красив ум”/С.,Локус,2009/, за която не веднъж e ставало дума /вижте и рецензията ми за нея/,Де Боно разглежда подробно ролята на ума и познанията, свързани с воденето на спор. Подробно е описано как да се съгласяваме или да не се съгласяваме, предлага прости и достъпни тактики за водене на разговор. Препоръчам ви да я прочетете, ако вече не сте го направили. А аз ще използвам възможността да очертая някои основни принципи на водене на диспут. На първо място – да познавате добре темата и да сте в състояние да я структурирате по време на разговора. Медиаторът има водеща роля, но вие сте тези, които можете да отклонявате сюжетната посока, боравейки с факти, които са вашите най-солидни аргументи за вашата гледна точка. Внимателно слушайте какво говори другия участник и имайте готовност да се намесите, когато той по един или друг начин засяга вашата гледна точка или се опитва личностно да ви засегне. Формулирайте правилно съжденията си – и в езиково, и в логическо отношение. При структуриране на вашето твърдение, тръгвайте от фактите, защото само така ще постигнете убедителност на заключението си. Бъдете бдителни по отношение опита на другия да прибягва до общо и безпринципно говорене, защото той очевидно е избрал да въздейства най-вече на емоционалните сетива на аудиторията, служейки си с груб и неуважителен тон или стремейки се да отправя личностни нападки. Винаги имайте в пред вид, че при различните случаи може да има повече от едно правилно решение. Или както казва Де Боно – не се стремете винаги да сте прави. В такива случаи е препоръчително да търсите допирни точки за срещане на позициите. Иначе основната ви задача е да съумеете да убедите другия във вашата правота. А когато се налага да отхвърлите погрешни или спекулативно поднесени твърдения,добре е да посочите негативните последствия от тях. Понякога празнодумството и агресивното поведение на отсрещната страна целят да въздействат психологически и да объркат опонента. Може би крайната му цел е да ви накара да преминете към самозащита, което не е желателно. Често това се използва като тактика от по-слабо подготвения участник, който иска да отклони вниманието от тезите и аргументите, като го насочи към вас. Вие сте този, който трябва да тълкува правилно чуждите аргументи, за да не поемете погрешна посока в съжденията си. Грешка от ваша страна ще е, и ако допуснете да ви подведат с манипулативни съждения или да ви накарат да се оправдавате, без това да е обективно обосновано. Не веднъж сме били свидетели и как една вече доказана и публично известна истина продължава да се продуцира от опонента в нейното първоначално възникване като лъжа. Вие трябва да опровергаете и да наблегнете на опита на другия участник да заблуди аудиторията, спекулирайки с неверни факти.

Искам да завърша с обобщението, че когато сте участник в дебат, трябва да го направите с ясна стратегия и да знаете, че тя може да включва различни възможности – да не се съгласявате, да се съгласявате, да се разграничавате, да обобщавате, да предлагате алтернативи и възможности, да инициирате “точка на интерес”, върху която да се фокусират и останалите, да атакувате опонентите си, като не им позволявате да ви засягат личностно или да ви заблуждават с погрешни тези и безпринципно говорене, да не пропускате да отбележите, когато опонентът спекулира или използва “подпорки” за тезите си, говорейки уж от името на много хора или цитирайки какво е казал някой авторитет в тази област.

ЙОРДАНКА ХРИСТОВА – автор на проекта “Училище за идеи”

 
< Предишен   Следващ >

 

НЧ Родина

Езикова школа

ОУ Николай Лилиев

Клубове по мислене

СОУ Иван Вазов

eXTReMe Tracker