Детски сайт

Всяка последна сряда от месец февруари се отбелязва като Световен ден против тормоза в училище. Известен е като “Ден на розовата фланелка”. Неговата история започва в Канада през 2007-а година. Инициатори са двамата ученици Дейвид Шепърд и Травис Прайс. На този ден те се обличат в розово, за да изразят своето отношение към тормоза и насилието в училище, на които са станали свидетели при откриването на учебната година в тяхното училище. Тогава те били силно потресени от една случка – по-големи ученици се подигравали и тормозили един деветокласник, който бил облечен с розово поло. Момчето не издържало на подигравките и започнало да плаче. Впечатлени от видяното, още на другия ден те закупили и раздали на съучениците си петдесет розови фланелки. Така искали да изразят своята подкрепа за тормозения ученик.

Днес ние сме свидетели как училищният тормоз придобива все по-големи размери и е част от насилието, упражнявано от малолетни. Той се изразява най-често вв подигравки и обиди. Случва се някои деца да са постоянен обект на подобно отношение. Не са малко примерите, в които “батковци” демонстрират сила, заплашвайки по-малките и по-безпомощните – блъскат ги и ги удрят, насила отстранявайки ги от опашката в училищния стол. Или ги причакват, за да им вземат джобните пари. Измислянето на прякори и грозните обръщения са придобили такива размери, че децата и тинейджърите ги приемат вече като нещо нормално в езиковото общуване.

Всекидневният тормоз в училище е част от големия проблем за насилието в българското училище. Той допълва днешната картина, свързана с лошата дисциплина и нарушената комуникация между деца-деца, деца-учители, деца-родители. За съжаление, много от случаите на тормоз остават скрити. Причината –отправена заплаха, в случай че истината излезе наяве. А и самите тормозени деца често изпитват неудобство да споделят с учителите и с родителите си онова, което им се е случило или системно продължава да им се случва. По-лошото е, когато има свидетели на подобни случки, но те остават безучастни и не изразяват съпричастност не само в момента, но и след това. Свикването с проявленията на тормоза е не просто израз на отсъствие на съчувствие, но по-нататък подобно безразличие позволява на тормоза да бъде възприеман като нещо нормално. И поради тази причина, можем да не се впечатляваме и да го отминаваме.

Истината е, че прикриването или пренебрежимото отношение към проявленията на тормоз в училище може да има тежки последствия за жертвите на подобно отношение. Особено когато ученикът решава да крие какво се случва с него. Или на ежедневния тормоз не се гледа с подобаваща отговорност от страна на родителите и на училищните власти. Не малко от подложените на тормоз деца страдат от страхова невроза. Те променят отношението си към самото училище като институция, тъй като не виждат в него защитена от тормоз среда. Много от случаите на подобно изкривяване са резулат на упражняван върху детето тормоз.Психолози твърдят, че той е и една от причините за самоубиствата сред тинейджърите. Факт, който се подсилва и от начина, по който се комуникира в социалните мрежи и по телефоните.

Днес “Денят на розовата фланелка” се обелязва като световeн ден срущу тормоза в училище. Популярен е сред учениците от много държави. В България се отбелязва за първи път през 2012-а година и вече не са малко българските училища, в чийто училищен календар той е традиция. Така и нашите ученици се присъединяват към гласа на милионите други по света - за толерантност в училищните взаимоотношения, за нетърпимост към проявленията на тормоз и за съпричастност към неговите жертви. Затова в края ще завърша с думите на професор Едуард Де Боно:”Да сте прави през цялото време не е най-важното нещо на света, а и определено не е много красиво.” Казвам ви го, за да ви напомня онова, което винаги съм ви препоръчвала:”Дебатирайте, дебатирайтe и пак ...дебатирайте!” Не е случайно, че още с възникването си като проект, нашето “Училище за идеи” ви предлага най-прекия път за разбирателство – усвояването на мисловни умения, които ще ви помогнат да преодолеете и да решите всякакви проблеми. Не избягвайте да изричате причината за конфликтуването помежду ви! Не превръщайте училищното ежедневие в неоснователна и груба вербална или физическа битка на противопоставящи се или на конкуриращи се личности. А и не винаги демонстрирането на “сила” е знак за превъзходство. Не се страхувайте да споделите, ако някой си позволява да наранява вашето достойнство! И нека заедно да кажем:”Не, на тормоза в училището!”

ЙОРДАНКА ХРИСТОВА - автор на проекта "Училище за идеи"