Общо и частно
 
    Според професор Де Боно, мисловният навик  “Общо и частно” служи за да определим общата и конкретната идея, която ни е необходима. (Едуард де Боно. Научете детето си как да мисли, 2001)
    Ще се опитам да го обясня с един пример. Краят на седмицата е. Време за пътуване до селото на баба и дядо. И докато се опитвате да отгатнете дали това ще се случи, чувате мама да казва: “Ще пътуваме.” Това е общата идея. На въпроса ви: “С какво ще пътуваме?”,  чувате отговор: “Ще пътуваме с автобус.” Тази идея е конкретна. 
    Друг пример, когато сте на село виждате как баба ви прави малки гнезда (дупки) с мотика, а след това пуска в тях семена от тиква. Дефинирайки по този начин конкретната идея, ние можем да извлечем обща идея. И тя е – засаждане на семена. По този начин можем да измислим и други начини за  тази цел, т.е. да предложим на баба друга конкретна идея за поставяне на семена в земята.
    От двата примера става ясно, че между общата и конкретната идея има връзка. И тя се изразява в придвижването от общата към конкретната идея, и обратно – от конкретната към общата. Това движение проф. Де Боно определя като “важен мисловен навик.” Като такъв, при използването му отговаряме на въпросите: “Каква е общата идея?“ или “Каква конкретна идея ни е нужна?”
    Накрая ви предлагам две мисловни задачи:
-         Кое е общото между следните неща: полицай, шофьор, карта.
-         Дайте една обща и една конкретна идея за спорта.
Успех!
 
Йорданка Христова – автор и координатор на
проекта “Училище за идеи”
в XI ОУ “Николай Лилиев” – Стара Загора