Българският език е един от най-древните европейски писмени езици. Знаете ли, че през Средните векове (IX-XIV) в Европа се е говорело на три езика - гръцки, латински и старобългарски? Столетия ни делят от времето на зараждане на българския национален език, който се е развивал и утвърждавал като такъв. Реално той съществува чрез книжовната си форма и чрез диалектите (народните говори). Те заедно представляват езиковото ни богатство. В българския книжовен език действат определени норми и правила, които са задължителни. Всеки трябва да ги познава, прилага и да се съобразява с тях, ако претендира да притежава висока езикова култура. Като средство за изразяване, той е в основата на нашето мислене. Не случайно голям възрожденец като д-р Иван Богоров казва:”Eдин и същ писмовен език за синца нас, българите, струва много, той е безценен камък нам”. Казал го е много точно – “безценен камък нам”, т.е. той е в основата на общуването и е източник на националното ни самочувствие.

   Спомнете си за всички онези български творци – писатели и поети, които са с достоен принос в градежа и развитието на езика ни, за да кажем, че днес българският език е развит съвременен език. Той е едно съвършено средство за изразяване, възприемане и съхраняване на нашето мислене. Степента на владеене на българския книжовен от всеки един от нас отразява  равнището на притежаваното лично познание за езика и действащите в него норми и правила. Но не само това, а и вашите познания в различни области на знанието. Затова е толкова важно още в началните класове да се стремите да усвоявате правилата за говорене и писане, съобразно условията за общуване. Знаете, че се започва със звуковия строеж на езика, звуковите промени, ударението и интонацията. Впрочем езикът прилича на пирамида. Като всяка сграда – най-отдолу са основите, постепенно надграждаме върху тях, за да стигнем до покрива. Правилата за книжовния изговор и правопис се изучават в отделни дялове на науката за българския книжовен език – фонетика, морфология, синтаксис, лексикология и стилистика. Eкспертите ги определят като отделни науки за езика.

    Случвало ли ви се е да се впечатлявате от това, когато публични личности допускат груби правоговорни грешки? Най-често по време на техни медийни изяви, а даже и от парламентарната трибуна. Обикновене касае онова прословуто МЕ-кане в глаголните форми за първо лице множествено число. А правилото е много елементарно и лесно за запомняне – само ако глаголът в първо лице, единствено число, сегашно време завършва на –М, то тогава в първо лице, множествено число окончанието ще е –МЕ (аз рисуваМ – ние рисуваМЕ, но аз четА – ние четеМ). Друга често срещана правоговорна грешка засяга редукцията на неударените гласни. В такива случаи казваме, че не се владеят промените, които настъпват с гласните фонеми и как това се отразява в правоговорната форма. Сещате се за правилото а/ъ, о/у, е/и, когато са неударени. Познаването на тези промени ще ви помогне да се ориентирате за съществуващите несъответствия между изговор и правопис. Внимавайте с ударенията и владейте интонацията!
Не забравяйте, че основната функция на езика е да служи за общуване! “Хубав ли е нашият език? Хубав. Звучен ли е? Да. Той е хубав  и звучен. Той е гъвкав, преливен, ярък в звуковете си, разнообразен в интонациите си, енергичен, бих казал – мъжествен...Езикът ни е великолепен по звучност, по изразителност и по енергия. И ние го обичаме като едно от най-скъпите наследства, завещани нам от дедите ни.” Така Иван Вазов – “патриархът на българската литература” е изразил в няколко изречения отношението си къ българския език. Самият той – автор на многообразно и високохудожествено творчество, е с голям принос за развитието на българския книжовен език. Виждате ли как в посочения от мен цитат Иван Вазов е намерил най-точните думи, за да изрази eмоционалната си оценка за българския език. В този контекст ще ви кажа, че много е пряка връзката между смисъла на онова, което искате да кажете и използваните от вас езикови средства. Затова са важни и познанията ви за отделните стилове и тяхното приложение в различните сфери на общуване.

    Развитието и усъвършенстването на езиковата ви култура е свързано и с разширяването и обогатяването на вашия речников фонд. Това непременно ще внесе елемент на лексикално многообразие, защото ще разполагате с повече думи. Не използвайте клишета – нещо, което всички го казват по точно този начин. Прилагайте различни езикови средства, за да придадете облик на смисловото изразяване. Обръщайте внимание на правилната свързаност на думите и изреченията, защото е част от смисловото единство и е най-характерния признак за завършеност. Това важи с пълна сила, както при устното, така и при писменото общуване. Следвайте естествената последователност на действията и събитията, които коментирате или тезите, които доказвате. Говорете живо и образно! Влагайте енергия и емоционалност в процеса на общуването! Така участието ви ще е въздейсттващо и ще е една добра илюстрация за силата на българския книжовен език като средство за изразяване на вашето мислене.

              ЙОРДАНКА ХРИСТОВА – aвтор на проекта “Училище за идеи”