Годишнини 2018
- Детайли
- Посещения: 4021
• 1300 г. от разгрома на арабите край Константинопол от войските на хан Тервел (718).
• 1205 г. от победата на българските войски под предводителството на хан Крум над византийците при Одрин и достигането им до стените на Цариград (813).
• 1155 г. от началото на Великоморавската мисия на Светите братя Кирил и Методий (863).
• 1125 г. от Преславския събор и възкачването на княз Симеон I на българския престол (893).
• 1020 г. от похода на цар Самуил срещу сърбите и пленяването на княз Йоан-Владимир (998) .
• 1000 г. от падането на България под византийска власт (1018).
• 935 г. от основаването на Бачковския манастир (1083).
• 800 г. от възкачването на престола на цар Иван Асен II (неизв.), български цар (1218-1241), изтъкнат политик и дипломат.
• 740 г. от провъзгласяването на Ивайло за цар в Търново (1278).
• 725 г. от рождението и 635 г. от смъртта на Йоан VІ Кантакузин (ок.1293-1383), византийски император, автор на съчинението “История”, в което се съдържат сведения и за българите през ХІV в.
• 655 г. от смъртта на Калист І (неизв.-1363), висш византийски духовник, цариградски патриарх, автор на жития за Григорий Синаит и Теодосий Търновски.
• 620 г. от смъртта на Иван Срацимир (1325-1398), владетел на Видинското царство, първороден син на цар Иван Александър.
• 470 г. рождението на Джордано Бруно (1548–17.02.1600), италиански мислител; развил системата на Коперник, като приема, че вселената е безкрайна, а Слънцето е една от многото звезди.
• 250 г. от рождението на ген. Иван Никитич Инзов (1768-27.05.1845), руски военен деец, участвал в руско-турските войни 1787-1791, 1806-1812 и в Отечествената война 1812; подпомага полагането на основите на Болград и откриването на български черкви и училища в редица селища на Бесарабия.
• 245 г. от смъртта на Паисий (1722–1773), пръв идеолог на Българското Възраждане и народен будител; автор на “История славянобългарска” (1762).
• 240 г. от рождението на Никола Карастоянов (ок.1778-29.09.1874), печатар и книгоиздател, един от пионерите на българското книгопечатане.
• 225 г. от рождението на Неофит Рилски /Никола Поппетров Бенин/ (1793–04.01.1881), български книжовник, просветител и пръв новобългарски учител. През 1835 г. издава „Болгарска граматика” и „Таблици взаимоучителни”, а през 1836 г. създава първия български глобус.
• 205 г. от рождението на Артур Адамович Непокойчицки (08.12.1813-11.11.1881), руски военен деец, началник щаб на руската армия, действаща на Балканите по време на Руско-турската освободителна война.
• 200 г. от рождението на Йордан Хаджиконстантинов Джинот (ок.1818-29.08.1882), български възрожденски книжовник и просветител; учител, автор на голям брой съчинения и на редица художествени произведения.
• 195 г. от рождението на Иванка Ботева (1823-14.12.1911), майка на Христо Ботев.
• 195 г. от рождението на Кръстьо Стоянов Пишурка (1823–06.01.1875), български просветен и театрален деец, организирал е първото театрално предтавление в България (12.12.1856) с пиесата “Многострадална Геновева”.
• 190 г. от рождението на Отец Матей Миткалото /Матей Петров, Матей Преображенски/ (1828-01.03.1875), духовник и книжовник, деец на българското националнореволюционно движение и сподвижник на Левски.
• 190 г. от рождението на Гийом Лежан (1828-01.02.1871), френски пътешественик, автор на етнографска карта на Османската империя, в която включва и цялата територия на България, отразявайки най-новите данни от топонимията на българските земи.
• 185 г. от рождението на Георги Вълкович /Г. В. Чалъков/ (1833-14.02.1892), политически и държавен деец, дипломат, лекар.
• 185 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Йохан Казимир Густавович Ернрот (1833-1913), руски военен деец от финландски произход, ген.-лейтенант, участвал в Руско-турската освободителна война 1877-1878 и в уредбата на възстановената българска държава и нейната войска.
• 180 г. от рождението на Гълъб войвода /Христо Донов Сариев/ (ок.1838-08.11.1921), деец на българското националнореволюционно движение.
• 175 г. от рождението на Пенчо Минев Друмев (1843-неизв.), български учител, създател на учебник по реторика („Обща и частна риторика”, 1868). Ръкописът се съхранява в библиотека „Родина”, Стара Загора.
• 165 г. от рождението на Станислава Петрова Караиванова-Балканова (1853?-1926), учителка, извезва заедно с майка си Неделя Петкова (по поръчение на В. Левски) знаме на Българския революционен централен комитет, допринася много за организиране на девическото образование в Македония.
• 155 г. от основаването на Българската католическа гимназия в Одрин (1863) от полски емигранти, членове на ордена “Братя възкресенци”. Училището е просъществувало до 1918 г. и е допринесло твърде много за поддържане на българския дух сред възпитаниците му.
• 150 г. от основаването на Болградската гимназия “Св. св. Кирил и Методий” от княз Богориди (1868).
• 150 г. от създаването на първия български хоров колектив в Свищов от Янко Мустаков (1868).
• 150 г. от първия учителски събор в Стара Загора (1868).
• 140 г. от основаването на Висшето общовойсково военно училище – ВОВВУ, с указ на княз Дондуков-Корсаков (1878).
• 140 г. от рождението на Отон Жупанич (1878-1949), словенски поет.
• 135 г. от основаването на Българско типографско дружество в София (1883), обединение на печатарските работници – първата в България професионална организация.
• 120 г. от създаването на Македонския таен революционен комитет (1898).
• 110 г. от построяването на “Модерен театър” (1908) в София – първото кино в България с прожекции от 1910 г.
• 110 г. от създаването на “Българска оперна дружба” в София (1908).
• 75 г. откакто Антоан Екзюпери написва незабравимия си роман „Малкият принц” (1943).
• 105 г. от създаването на Съюза на българските писатели (1913).
• 55 г. от откриването (1963) клай с. Летница, ловешко на т. нар. Летнишко съкровище – сребърно съкровище от ІV в. пр. Хр., състоящо се от 17 сребърни апликации от конска амуниция и една бронзова юзда.
• 30 г. от основаването на сдружение „Зелени балкани” (1988), най-старата природозащитна НПО в България.
