• 145 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Сергей Рахманинов (01.04.1873–28.03.1943), руски композитор, пианист и диригент.
02.04.
• 130 г. от смъртта на Миклухо Маклай (05.06.1846–02.04.1888), руски антрополог и етнограф, проповядвал за равенство на расите. Създател е на първата морска зоологическа градина в Австралия (Сидни, 1876).
04.04.
• 200 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Майн Рид (04.04.1818-22.10.1883), британски писател.
• 50 г. от смъртта на Мартин Лутър Кинг (15.01.1929-04.04.1968), свещеник, защитник на гражданските права в САЩ.
05.04.
• 150 г. от рождението на проф. Атанас Тодоров Иширков (05.04.1868–06.04.1937), географ и историк, основател на Географския институт (1898), автор на редица монографии.
• 110 г. от рождението на Херберт фон Караян (05.04.1908-16.07.1989), австрийски диригент.
06.04.
• 535 г. от рождението на Рафаело (06.04.1483–06.04.1520), италиански художник и архитект от епохата на Ренесанса. Рисува множество мадони : “Сикстинската мадона” е най-прочутата (1515-1519), а от стенописите е “Атинската школа”.
• 490 г. от смъртта на Албрехт Дюрер (21.05.1471–06.04.1528), немски художник, математик и изкуствовед.
08.04.
• 170 г. от смъртта на Гаетано Доницети (29.11.1797–08.04.1848), италиански композитор : „Любовен елексир”, „Дон Паскуале”.
• 5 г. от смъртта на Иван Кръстев (08.04.1920–08.04.2013), български писател и автор на произведения за деца.
09.04.
• 455 г. от смъртта на Франсоа Рабле (1494–09.04.1553), френски писател и учен-хуманист : “Гаргантюа и Пантагрюел” (1532-1562).
10.04.
• 45 г. от смъртта на Васил Славов Киселков (17.11.1887-10.04.1973), български литературовед и историк в областта на Българското средновековие; превел е редица средновековни съчинение на новобългарски език.
12.04.
• 195 г. от рождението на Александър Николаевич Островски (12.04.1823–02.06.1886), руски писател и драматург.
• 80 г. от смъртта и 145 г. от рождението на Фьодор Шаляпин (13.02.1873–12.04.1938), руски оперен певец. Едни от най-запомнящите му се роли са на Борис Годунов (“Борис Годунов”), Иван Грозни (“Псковитянка”), Мефистофел (“Фауст”), Филип II (“Дон Карлос”).
13.04.
• 275 г. от рождението на Томас Джеферсън (13.04.1743–04.07.1826), американски политик, философ.
14.04.
• 120 г. от рождението на Георги Трайков (14.04.1898–14.01.1975), български политик и лидер на БЗНС.
15.04.
• 125 г. от смъртта на Александър Михайлович Дондуков-Корсаков (12.09.1820-15.04.1893), княз, руски военен деец, генерал от кавалерията, участник в руско-турската освободителна война 1877-1878; възглавява Временното руско управление в България до 10 юни 1879 г. – под негово ръководство се полагат основите на възобновената българска държава.
• 115 г. от рождението на Георги Михов Димитров – Гемето (15.04.1903-28.11.1972), български политически деец, емигрант от 1945 г. до смъртта си – основава “Земеделски комитет” (“Зелена вълна”), организация на емигранти от Източна Европа за борба против комунистическите режими.
16.04.
• 190 г. от смъртта на Франсиско Гоя (30.03.1746–16.04.1828), испански дворцов художник : „Голата Маха” (1800). Смята се за последен от старите майстори и първи от модерните.
17.04.
• 120 г. от смъртта на Ильо Войвода /Ильо Марков, Капитан Ильо, дядо Ильо/ (28.05.1805-17.04.1898), борец против османското иго, хайдутин и войвода из Пирин, Рила, Родопите и Странджа, участник с цялата си чета в Първата българска легия в Белград.
19.04.
• 430 г. от смъртта и 490 г. от рождението на Паоло Веронезе (1528–19.04.1588), италиански живописец, блестящ колорист и майстор на декоративни пана : “Пир в дома на Леви” (1573), “Сватба в Кана Галилейска” (1563) и др.
20.04.
• 120 г. от рождението и 35 г. от смъртта на Хуан Миро (20.04.1893–25.12.1983), испански живописец, скулптор и график.
21.04.
• 140 г. от смъртта на Жельо Войвода /Желез Добрев Железчев/ (ок.1810-21.04.1878), хайдутин и войвода в Сливенския и Котленския балкан. Моменти от хайдушките му подвизи са отразени в повестта “Изгубена Станка” на Илия Блъсков.
22.04.
• 95 г. от рождението на Радой Ралин (22.04.1923–21.07.2004), български поет лирик и сатирик.
23.04.
• 80 г. от рождението на Слава Рачева (23.04.1938), българска актриса – кукловод. Създава образа Педя човек, лакът брада (1960).
• 160 г. от рождението на Макс Планк (23.04.1858–04.10.1947), немски физик, създател на квантовата механика; носител на Нобелова награда през 1918 г.
25.04.
• 75 г. от смъртта и 160 г. от рождението на Владимир Немирович-Данченко (23.12.1858–25.04.1943), руски режисьор, драматург и педагог. Създател и ръководител на Московския художествен академичен театър заедно с К. Станиславски.
• 5 г. от смъртта на Петър Гюзелев – Пеци (10.12.1945-25.04.2013), български музикант, китарист, вокал и композитор в рок групата „Щурците“.
26.04.
• 220 г. от рождението и 155 г. от смъртта на Йожен Дьолакроа (26.04.1798–13.08.1863), френски художник, представител на романтизма. В творчеството му преобладават съвременни и исторически сюжети.
• 75 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Димитър Гочев (26.04.1943-20.10.2013), театрален режисьор.
27.04.
• 95 г. от рождението на Петър Исаев Ступел (27.04.1923–30.11.1997), български композитор.
28.04.
• 75 г. от смъртта на Тодор Влайков (13.02.1865–28.04.1943), български писател, общественик и политик. Най-известното му произведение е „Дядовата Славчова унука” (1928). Той е сред основателите и първи лидер на Радикалдемократическата партия.
29.04.
• 125 г. от рождението на Елисавета Багряна (29.04.1893–23.03.1991), българска поетеса, чиито стихове са преведени на 30 езика. Връх в творчеството й е стихосбирката „Вечната и святата”.
• 140 г. от рождението на проф. Андрей Николов (29.04.1878–17.12.1959), български скулптор : „Фани” (1906), „Майка” (1924), „Копнеж” (1926).
30.04.
• 135 г. от смъртта на Едуард Мане (23.01.1832–30.04.1883), френски художник-импресионист. Една от най-значимите му творби е „Закуска на тревата” (1863).
• 135 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Ярослав Хашек (30.04.1883–03.01.1923), чешки писател; в литературата остава с романа „Приключенията на добрия войник Швейк през световната война”.
• 95 г. от смъртта и 175 г. от рождението на Луи Пол Мари Леже (15.01.1843-30.04.1923), френски славист, обявява се в защита на българския народ след жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 и посреща с остра реакция решенията на Берлинския конгрес 1878 за разпокъсване на току-що освободената българска държава.
