Стара Загора

Слово на Старозагорския Митрополит Киприан за Новата 2024 година

 

kiprianОбични в Господа всечестни отци, братя и сестри,
   

В пъртината на времето, в първия ден на Новата 2024 година вече има следи от стъпките на душите ни! В тях трептят равносметки и очаквания, искрят добри пожелания, радост и надежда. Надеждата, чиято светлина осия навечерието на светлото Рождество Христово, стопли сърцата и напомни, че ние сме част от нея и тя е втъкана в жадуващите ни души като дар от Всемилостивия Бог.

Свещеното Писание нарича човека странник на земята/ Пс.118:19/, чужденец /Евр.11:13/ и пришълец /1Петр.2:11, Евр.11:13/. Ние наистина сме такива и пътуваме през времето, но в това пътешествие не сме сами, защото във всички, осъзнато или не, текат изворите на вяра. Там е стаена благодатта на упованието в утрешния ден, устремът към предстоящите хоризонти и възможности, скрити зад тях.

За да бъде 2024 „благоприятна Господня година“ /Лук.4:19/, за да докосваме и чувстваме богатството на вярата, изтъкана от упование и обич, и занапред, трябва да продължим вътре в нас да скъсяваме разстоянията от егоцентризма си до Кръста на Спасителя и до хората. Бог ни призовава да бъдем всички едно /ср. Йоан. 17: 22/.

През отминалата година бяхме свидетели на много болка, мъка и страдание. Военни действия в различни места по света отнеха хиляди животи и промениха всекидневието и житейските пътеки на милиони хора. Тези братоубийствени войни донесоха и носят дълбоки страдания за мирното население. Нека и през Новата година с горещи сърца, изпълнени с обич да оправяме молитви за всички, които са в горнилото на болката, да ги подкрепяме и да се трудим според силите си за облекчаване на участта им. Да го правим с вяра, защото мощта на нас, обикновените хора, е в молитвата, добротолюбието и опазване на съвестта ни. Да следваме примера на чествания днес св. Василий Велики, архиепископ на Кесария Кападокийска, който през целия си живот помага на нуждаещите се, оставяйки след себе си цял град на милосърдието с изградена страноприемница, болница, приюти и работилници за бедни. Неговият празник „Василев ден“ е станал част от народностната ни душа и го чувстваме близък, защото ни учи да виждаме Спасителя в очите на страдащите. Срещайки тях, срещаме и Него, Който е „ пътят и истината и животът“/Йоан/

Нашият небесен Отец, чиито чеда сме сега и през следващите години, и завинаги „ Който е положил в своя власт“/ Деян.1:7/, времето и годините, ни дарява още земен път. Да Му благодарим! Да употребим идещите дни за придобиване на духовна мъдрост и вяра. Да продължим и през Новата година с добродетелните си дела, надежда и покаяние. Само единни можем да преминем през изпитанията. Нека не го забравяме! Именно така нашите деди са пренасяли православната вяра и народността ни през вековете!

Честита 2024 година! Щастлива, весела, здрава и мирна да бъде за всички ни. Божието благословение да пребъдва над скъпата ни Родина! На многая и благая лета!

ЧЕСТИТА НОВА 2024 ГОДИНА !

Официални и църковни празници 2024


ОФИЦИАЛНИ ПРАЗНИЦИ 2024

Всички неделни дни през годината

 

Януари:

1 -

Нова година

Март:

3 -

Освобождение на България

Май:

1 -

Ден на труда

5 -

Възкресение Христово

6 -

Ден на храбростта и Българската армия

24 -

Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

Септември:

6 -

Ден на Съединението

22 -

Ден на независимостта на България

Декември:

24 -

 


Бъдни вечер

25, 26 -

Рождество Христово (Коледа)

 

ЦЪРКОВНИ ПРАЗНИЦИ

 

Януари

1 -

Васильовден

6 -

Богоявление (Йордановден)

7 -

Ивановден

Февруари

1 -

Свети Трифон (Трифон Зарезан)

2 -

Сретение Господне (Зимна Богородица), Петльовден

26 - Св. Серафим Софийски Чудотворец
Март

1 -

Света Евдокия
9 - Голяма задушница
10 -

Неделя Месопустна

17 - Неделя Сиропустна. (Сирни заговезни) (На вечерята се извършва взаимно опрощение)
24 - Неделя на Великия пост – Православна
25 - Благовещение
Април

7 -

Неделя на Великия пост –­ Кръстопоклонна

27 -

Лазаровден

28 -  Връбница ( Цветница)
29 -  Велики понеделник
30 -  Велики вторник
Май

5 -

Възкресение Христово ­ Пасха (Вечерня в първия ден на Пасха)

6 - Св. вмчк Георги Победоносец (Гергьовден)
7 - Живоприемни източник
11 - Св. равноапостолни Кирил и Методий
12 -

Томина неделя

Юни

13 -

Спасовден, Възнесение господне

22 -

Черешова задушница

23 -

Петдесетница, Света Троица

24 -

Свети дух (Еньовден)

29 -

Св. ап. Петър и Павел

30 -

Всички светии

Юли

7 -

Всички български светии

20 -

Св. прор. Илия (Илинден)

Август

6 -

Преображение

15 -

Успение на Пресвета Богородица

Септември

8 -

Рождество на Пресвета Богородица

14 -

Въздвижение на Св. Кръст Господен (Кръстовден)

Октомври

19 -

Преп. Йоан Рилски

26 -

Димитровден

Ноември

1 -

Св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян

2 -  Арахангелова задушница                 
8 -

Събор на св. архангел Михаил (Архангеловден)

21 -

Въведение Богородично (Ден на православната християнска младеж и семейство)

Декември

6 -

Никулден

25 -

Рождество Христово

26 -

Събор на Пресвета Богородица

27 -

Св. първомчк и архид. Стефан (Стефановден)

 

Из Православен календар 2024
Издание на Старозагорската митрополия

Будител на Стара Загора

Наградата „Будител на Стара Загора“ е учредена през 2017 г. от Съюза на учените – Стара Загора с подкрепата на Инициативен комитет. Наградата е индивидуална. Връчва се еднократно на личности, които с перо, мисъл, слово и дело са обогатили знанието, културата, историята и интелектуалния хоризонт на Стара Загора, допринесли са активно за съхранението и въздигането на „заралийския“ дух. Мото: „Будител на Стара Загора - от старозагорци за старозагорци“. Наградата се връчва всяка година в навечерието/или на 1 ноември – Ден на народните будители.

За 2017 г. пластиката е изработена от Тодор Попов.
buditel

Лауреати за 2017 г.

Академик Маестро Кирил Тодоров
            Кирил Тодоров е музикант, диригент, композитор, дългогодишен концерт-майстор на Държавна Опера "Стара Загора". Създател е на вокална група "Траяна" - вече емблема в българската музикална култура. Със своите оригинални авторски творби и аранжименти в репертоара на група "Траяна", Кирил Тодоров пренася и популяризира звучността на българския фолклор, на съвременен музикален език . Дългогодишен главен художествен ръководител на ансамбъл за народни песни и танци "Зорница". Автор е на три мюзикъла, над 40 оригинални произведения за драматичен и над 30 – на куклен театър; над 70 обработени народни песни, над 100 инструментални хора и ръченици, химна на Балканските игри и на Стара Загора, над 2000 опуса и др.
Адвокат Георги Туртуриков
            Георги Гаврилов Туртуриков е роден в София на 21. VІІ. 1963 г., в лекарско семейство. Възпитаник е на 140-годишната Ломска гимназия “Найден Геров” – випуск 1981 г. През 1989 г. завършва история във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, а през 2000 г. и право към Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” със специализация по “Международно право и международни отношения”. От 1989 г. е семеен, установява се да живее със семейството си в Стара Загора и години наред работи като учител по история, английски език и право в средните училища на града. През септември 2002 г. се вписва като адвокат в АК – Стара Загора и минава на свободна практика. Има изнесени дузина научни доклади на историческа и правна тематика. През последните години публикува в местните и централни печатни издания около 150 свои публицистични материали върху различна проблематика. Като колекционер притежава богат фонд от над 4 000 български календари, датиращи от периода ХІХ – ХХІ век. Съучредител е и член на Управителния съвет на СНЦ “Приятели на Старозагорския исторически музей” (2007) и дългогодишен член на Историческо дружество “Българска орда” – Стара Загора. Като автор има издадени досега няколко самостоятелни книги: “Възкресението на Апостола 1846 – 1873 (или кога всъщност е роден Васил Левски)”, претърпяла вече две издания (2000; 2006), “Кратък терминологичен речник по история” (2003) и съществен дял в списването на историко-географската справка “35 години Гълъбово – град” (2004). През 2009 г. излиза от печат неговата „История на Старозагорската адвокатура”, следва още една монография – „История на Хасковската адвокатура” (2015), съпроводена от забавното книжле „Избрани мъдри мисли, афоризми, вицове и шегички за адвокати (2015), а в края на 2016 г. в съавторство със съпругата си предлага на читателите и последния си труд – „Юначните дъщери на българската бойна слава ХV – нач. на ХХ в. (Епопея на забравените българки – жени по природа и воини по дух)”. Към настоящия момент работи като правен сътрудник на обществения посредник на територията на община Стара Загора.
Учителят математик Любомир Любенов
            Любомир Любенов е роден в гр. Павел баня през 1960 г. Работи като преподавател по математика в Стара Загора, преподава и във ВНВУ „В. Левски“ – В. Търново и в Тракийски университет – Стара Загора. Директор е на Центъра по математика и информатика (1986 -1991 г.) и началник на РИО – Стара Загора (2002 -2012 г.). В момента е председател на управителния съвет на Педагогическа асоциация „Образование без граници” от 2001 г. до момента . Член на редакционния съвет на списание Математика и информатика (Сингапур). 1991 г. – 2004 г. издател на в. Математическа  поща. От 1991 г. до 1995 г. е секретар на Световния турнир на градовете по математика. През 1991 г. е член на редколегията на сп. Математика и информатика, издание на МОН. През 2016 г. е вицепрезидент на математическата федерация AIMO на Хонг Конг. В откритото първенство на Азия по математика и в Сингапурската олимпиада на предизвикателството, проведени през август 2016 г. в Хонг Конг и Сингапур четирима ученици от Стара Загора спечелиха 1 златен, 3 сребърни и 2 бронзови медала.

Лауреати за 2018 г.

Д-р Иван Аяров
            Д-р Иван Нанев Аяров е роден на 27.12.1939 година в с. Рупките, Чирпанско, област Стара Загора. Завършва Техникум по ветиринарна медицина „Иван Певтрович Павлов“ в Стара Загора и ВВМИ „Професор д-р Г. Павлов“ в София. В продължение на 20 години е научен работник – токсиколог, миколог, алголок и еколог, автор и съавтор на научни публикации и книги по специалността. Понастоящем е общественик и председател на народно читалище „Св. Климент Охридски“, председател на сдружение „Митрополит Методий Кусев – 1996 г.“, и председател на Клуба на родокраеведите „Род и памет“ в Стара Загора.Носител на Голямата награда „Св. Климент архиепископ Охридски“ и почетният знак „Св. Климент Охридски“ за изключителни заслуги към читалищното дело в града. Член на Съюза на българските писатели. Автор на стихосбирките: „Повикана песен“ (1995), „Богородице моя без ореол“ (1997), „Мушмороци“ (1998), „Капището“ (2000), „Жрицата“ (2002), посветена посмъртно на Индира Ганди и на историко-краеведческите книги „Възрожденска Акарджа и Стара Загора“ (2004), „Стара Загора 1878 – 1945“ (2006)
Боряна Каниду
            Боряна Каниду е родена на 12 април 1971 г. Магистър по „Психология на личността“. През 2000 г. става съучредител на първия частен фолклорен ансамбъл в областния град – СНЦ „Фолклорен ансамбъл Нашенци“ и организатор на множество концерти в страната и чужбина, частни участия и пр. Член е на Управителен съвет в СНЦ „ССИК – Различният поглед“ (2011 – 2018 г.). В периода 2011 – 2015 г. е вдъхновител и съорганизатор на ежегодния Младежки фестивал на изкуствата „Различният поглед“ в Стара Загора. Участва в екипи, организиращи и представящи арт събития, включващи изложби, кино, музикални, театрални, танцови, аудио визуални представяния. През 2012 г. Сдружение за съвременно изкуство и култура „Различният поглед“ наема Къщата на арх. Христо Димов – паметник на културата и го реновира. Чрез оригинални дейности го преобразува в независимо арт пространство, място за споделяне на идеи, креативни концепции, психология и доброволчески обмени, подкрепа на авторски проекти и пр.

Лауреати за 2019 г.

Инж. д-р Райчо Гънчев
            Инж. д-р Райчо Гънчев е роден в с. Сатовча през 1953 г. Завършил е Лесотехническия институт. Започва работа в системата на горите и достига до директор на ДЛС "Бузлуджа". От 1991 г. е в частния бизнес - ръководител на фирма "Кентур". Автор е на 5 книги, 3 стихосбирки, 60 публикации и 40 филма за дивата фауна и лова. Съавтор е на френско-белгийския алманах за мечката в Европа - "L'ours grandeur nature". Председател е на "Дружество за опазване и възпроизводство на дивата фауна". Член е на духовното общество "Път на мъдростта" и ръководител на школа за оцеляване на основата на древните познания на българите "Бага-тур".
Проф. д-р Илия Димитров - Ласкар
            Проф. д-р Илия Димитров е роден през 1938 г. в с. Ласкар. Оттам идва и артистичният му псевдоним. 81-годишният учен е преподавател в Тракийския университет и създател на уникалния "Музей на коня" в Стара Загора. Проф. Ласкар е сред създателите и на добруджанската тънкорунна овца. През 2018 година, за своята 80-та годишнина ученият подари на Тракийския университет 130 свои картини и лична колекция, които са подредени в галерия, носеща неговото име.

Лауреати за 2020 г.

Проф. Минко Балкански
            Проф. Минко Балкански е роден на 24 юли 1927 г. в село Оряховица, Старозагорско. Става доктор на науките на 27 години, а година по-късно става професор по физика. Смятан е за един от най-известните учени в областта на физиката в световен мащаб. Резултат от дългогодишната научна дейност на проф. Балкански са публикуваните 30 книги и над 2000 страници други научни публикации. Той е почетен професор на Университета „Пиер и Мари Кюри“ в Париж, Доктор хонорис кауза е на Софийски университет и на Тракийския университет в Стара Загора. Носител е на званието „Почетен гражданин е на Стара Загора“. С цел да подпомага културния живот в родния си край професор Минко Балкански създава Фондация „Миню Балкански“, наименувана в памет на баща му Миню Балкански. Базата на фондацията е в родното му село. Най-забележителната и най-важната дейност на фондацията е тази за повишаване на професионалната компетентност на преподавателите по информатика, както и подпомагането на даровити български деца. Минко Балкански продължава да помага за развитието на научната и социалната дейност в България.
Доц. д-р Ани Златева
            Доц. д-р Ани Златева е родена в Хасково.
Средно образование завършва в Художествената гимназия за изящни и монументални изкуства „Цанко Лавренов“ в Пловдив, а висше във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“- специалности „Педагогика на изобразителните изкуства“ и „Скулптура“. Докторантурата й е на тема „Методика на обучението по изобразителни изкуства“, а доцентурата – „За пространството в детската рисунка“, защитени в Тракийски университет. Докторската й дисертация е на тема „Стериотипните изображения в рисунките на децата“. От 18 години е преподавател по изобразителни изкуства в Педагогическия факултет. Автор е на над 60 научни статии и на монографиите „Как да разчитаме детските рисунки“ и „Арт терапия“. От началото на 2020 г. е главен секретар на Тракийски университет. Има участия в редица изложби в региона, страната и чужбина. Заедно със съпруга си Георги Златев са сред най-предпочитаните в Европа майстори на гигантските пясъчни фигурални композиции.

Лауреати за 2021 г.

Йовка Николова
            Йовка Николова е собственик и главен редактор на общинския вестник „Старозагорски новини“, номинирана е за наградата от „Мини Марица-изток“ АД.
Проф. Лилия Пекова
            Проф. Лилия Пекова е доктор по медицина и началник на клиниката по „Инфекциозни болести“ към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“. Има две специалности - по инфекциозни болести и епидемиология. През 2005 г. защитава докторска дисертация на тема "Остър вирусен хепатит С - клинично протичане и изход", а през 2008 г. става доцент по инфекциозни болести и ръководител на секция "Инфекциозни болести" към Катедра по хигиена, инфекциозни болести и епидемиология на Медицински факултет към Тракийския университет. От 2007 г. е републикански консултант по инфекциозни болести за Старозагорска, Сливенска, Ямболска и Бургаска области. През 2020 г. става носител на наградата "Добрият Самарянин" за усилията й в борбата с пандемията от COVID-19.

Лауреати за 2022 г.

Д-р Нино Луканов
            Д-р Нино Луканов е роден на 14 ноември 1936 година във врачанското село Девене. Завършва средно образование през 1955 година в град Враца. От 1957 е актьор в Ямболския драматичен театър. През 1958 започва да учи актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Георги Костов и Елка Михайлова. Има зад гърба си над 5000 представления и поне 100 роли в Драматичен театър „Гео Милев“ и 8 в киното. Автор е на книгата „Незабравими мигове от едно приятелство“, издадена през 2004 г. за дългогодишното му приятелство със световния оперен певец Борис Христов. През 1994 г. в Стара Загора основава Музикално общество „Борис Христов“, на което е председател и досега.
Проф. Иван Танев Иванов
            Проф. Иван Танев Иванов е роден на 9.10.1951 г. в с. Самуилово, област Стара Загора. През 1969 година завършва гимназия „Христо Ботев“ – Стара Загора, а през 1974 г. Софийски университет „Свети Климент Охридски“, специалност „Атомна физика“. От 1984 г. до 2019 работи в Тракийски университет, Медицински факултет като асистент, доцент (1998) и професор (2014). От 1998 г. до 2018 г. е ръководител на Катедрата по физика, биофизика, рентгенология и радиология. Има придобити две специалности по “Автоматичен контрол и регулиране” (1982) и “Медицинска и санитарна физика” (1988). Защитил е две научни степени: доктор по биология (1995) и доктор на науките (2012). Основните му приноси са върху механизмите на киселинна, алкална и термична хемолиза на еритроцити. Издал е четири учебника по Медицинска физика и Биофизика, публикувал е 150 научни статии и доклади с около 450 цитирания. Интересува се от българска история, фолклор и краезнание. От 2010 г. е ръководител на Историческо дружество „Българска орда” към Читалище „Климент Охридски” – Стара Загора. Публикувал е над 50 статии в исторически списания и сборници, както и шест книги.
Капитан Цветомир Василев
            Капитан Цветомир Василев е роден през 1972 г. във Велико Търново. Още от 5-годишен служи на музиката, като избира да свири на пиано, по-късно и на обой в школата към Младежкия дом в старата столица. На 15 години е приет в несъществуващото вече Средно музикално военно училище в София, а след завършването му се влива в редиците на Гвардейския оркестър на Българската армия. След завръщането си във Велико Търново попълва редиците на оркестъра на Националния военен университет „Васил Левски” (НВУ). Междувременно завършва Музикална педагогика във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”, където по-късно става и преподавател по обой. Свири и в оркестъра на Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов”.  След специализация и конкурс през 2004 г. е назначен за диригент на оркестъра на Пета Шипченска механизирана бригада в Казанлък, а през 2007 г. цялата формация е предислоцирана във Втора Тунжданска механизирана бригада – Стара Загора. Формацията е част и от Фестивалния оркестър на Българската армия. Участва в организирането и реализирането на четиринадесет издания на единствения у нас Международен фестивал на военните оркестри. Заедно с Венцислав Благоев е създател на първия Военен биг бенд в страната. Вече 10 години Военен биг бенд Стара Загора е традиционен музикален домакин на джаз фестивала в града на липите и една от най-атрактивните големи формации на българската джазова сцена с множество изяви в цялата страна.

Лауреати за 2023 г.

Магдалена Ралчева
            Магдалена Ралчева е родена през 1968. Завършила е „Кино и телевизионна режисура” в НАТФИЗ в класа на професор Христо Христов. Работила е като асистент и втори режисьор на Иванка Гръбчева. През 2010 дебютира с пълнометражен игрален филм „Още нещо за любовта”. През 2011г. филма получава пет номинации на Българската филмова академия. Същата година печели три награди на 14 Международен филмов фестивал в Бердянск, Украйна: за най-добър оператор, композитор и художник по костюмите. Снима поръчкови и рекламни филми. През 2013 създава Международния филмов фестивал за ново европейско кино „Златната Липа” в град Стара Загора и оттогава е и негов директор.
Мария Донева
            Родена е на 3 септември 1974 година в Стара Загора. Завършила е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Мария Донева е автор на 20 книги със стихотворения и кратки разкази. Превежда детски книги (най-вече детски книги в стихове) от автори като Джулия Доналдсън, Джудит Кер, Моника Шанън, Сузана Исърн, Джейн Риърдън, Джудита Кампело, Марая Кери, Моника Каретеро, Марк-Уве Клинг, Рейчъл Морисроу, Андреа Бийти, Беа Тобоада, Зана Дейвидсън. Води страницата за книги в „Сега“ и има рубрика за съвременна литература по радио Стара Загора. Драматург е на Драматичен театър „Гео Милев“.Автор е на пиеси и текстове за песни за спектакли на ДТ "Гео Милев", Държавна опера – Варна, Държавна опера – Пловдив, Държавен куклен театър - Стара Загора, театър "Възраждание", театрална трупа „Сенджу“, театър 199 и др.

Лауреати за 2024 г.

Снежана Маринова
            Снежана Маринова е библиотекар, краевед-изследовател, колекционер, автор на научни и популярни статии и книги. Родена на 12 май 1956 г. в Стара Загора. Учи в Шесто основно училище, през 1975 г. завършва Търговска гимназия в Стара Загора, а през 1984 г. – Институт по културата в Санкт Петербург, Русия. Работи в завод „Наталия“, Окръжния съвет на профсъюзите и Окръжния съвет за култура. От януари 1988 г. работи в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора, като от януари 2002 до декември 2013 г. е неин директор. Основните ѝ интереси и проучвания са свързани със Стара Загора и Старозагорския край. Участва като автор и в съавторство в създаването на книгите: „Стара Загора и Старозагорска област. Регионална енциклопедия на България“(2008);„Аз обичам Стара Загора.Енциклопедия на младия старозагорец“ (2008); „На този ден… 130 години от живота на Стара Загора“(2009);„Стара Загора и старозагорци в пощенски картички и снимки“ (2015;„Мозайка от миналото на Стара Загора“ (2022). Публикува в местния и централен печат статии за личности, места, събития, сгради в Стара Загора и региона. Автор на предговори на книги и рецензии. Участва в радио ефира и телевизията в редица предавания по краеведски теми.
Райна Димитрова
            Райна Димитрова е родена в Стара Загора на 4.12.1981 г. На 18 г. заминава за Франция, където учи в „Изкуства, комуникация и средства за изразяване“ в Ница. По-късно завършва тринационална магистратура “Медии, комуникации и култура”, разпределена между Франция (UniversitedeNice), Германия (EuropaUniversitatViadrina) и България (Софийски Университет “Свети Климент Охридски”). Интересува се от междукултурна комуникация, взаимодействие и мултидисциплинарни подходи. От 2009 г. живее и работи в България. Макар професионално да се развива в коренно различна област, в продължение на 3 години организира провеждането на Международен ученически франкофонски театър под шапката на Alliance Francaise – Стара Загора. Като доброволец, организира фотографски курсове за деца лишени от родителска грижа, а след 2013 г. работи в бежански центрове. Участва в организирането на много културни събития и инициативи в Стара Загора, а през 2017 г. създава културна организация „Артериа“, чрез която промотира спектакли, музикални събития, филмови фестивали, литературни четения. Инициатива на кампанията е „Книжарница в Куфар“ – проект, по който се организират литературни събития и се разпространяват сценични продукции. През 2023 по проект „Философски закуски за деца“ организацията провежда ежемесечни срещи с деца, обсъждания на книги и поетични пърформънси в партньорство с Драматичен театър „Гео Милев“.

Слово на Старозагорски Митрополит Киприан по случай Празника на Стара Загора

Киприан СКЪПИ СТАРОЗАГОРЦИ,

УВАЖАЕМИ ЖИТЕЛИ НА ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА

И ГОСТИ НА ГРАДА
    Преди 141 години на 23 септември 1879 година/ 5 октомври нов стил/ генерал-губернаторът на Източна Румелия Алеко Богороди , в присъствието на Търновския митрополит Климент, на областния управител Нестор Марков, на кмета на града Стефан Салабашев, тържествено полага основния камък на града.
    Днес празнуваме новото Възкресение на нашия град. Възкресение, което е плод на духа и кръвта на нашите светли предци. Дух, носещ в себе си величие и истинска любов към Отечеството. Св.апостол Павел казва: „ А сега оставят тия три: вяра, надежда и любов, но по-голяма от тях е любовта“ /1Кор.13:13/.
    Видимият изказ на тази християнска любов е саможертвата. Нашите майки и деди са я носили неотменно в сърцата си през вековете на робство и страдания. Съхранявали са я заедно със свещта на надеждата, винаги горяща в сърцата им с пламъка на вярата. Градът ни преминава през горнило от болки – хиляди наши съграждани са убити заради вяра и род, а самият той опожарен и превърнат в пепелище.
    Това е пътят на старозагорци към Голгота, пътят на саможертвата. Нашите предци са знаели, че само в края му могат да получат благодатта на Възкресението. Затова го извървяват с истинско достойнство, за да я има днешната Стара Загора – ведра, пълнокръвна и обаятелна, със забързания си делник и пъстротата на хората в нея, с чийто труд, интелект и воля се гради съвременният и европейски делник. Градът на мъчениците и страдалците, мястото, където се водят знакови кръвопролитни битки на Освободителната война, сега е град на мира, съзидан с много светлина в своите дълги и прави улици.
    Ние, днешните старозагорци, можем да се гордеем, че сме част от пъстрото му битие. Да осъзнаем, че празникът му е и наш. Да си спомним с благодарност към предците си, полагали отново и отново тухли в темелите му. И да им подражаваме както в съзидателните усилия, така и във вярата им, необходима ни особено сега.
    Следвайки ги, да помолим Всеподателя Бога да отвори сърцата ни, за да се възроди усетът за съпричастност с другия и неговите различия. Днешният празник, денят на прекрасния ни град Стара Загора, е повод отново да си припомним, че сме силни само тогава, когато сме заедно в православната си вяра, когато народът ни с едно сърце и една душа търси Бога и с Негова помощ преодолява стръмнини и изпитания, теготи и болки. Животът и родната ни история са доказали силата на българското сърце, на духа ни, вечен като Майка България.
Божието благословение да пребъде над всички Ви!

Честит и благословен празник на всички чеда на слънчева и красива Стара Загора, перлата на равна Тракия!

Културен афиш

Стара Загора е домакин на много фестивали и културни прояви.
Традиционен е Фестивалът на оперното и балетното изкуство.
Стара Загора е европейска сцена на куклено-театралното изкуство. Градът е домакин на Международен куклено-театрален фестивал за възрастни "Пиеро" (септември). Той се провежда като биенале и представя оригинални и нетипични форми на театралното изкуство.
Художествена галерия – Стара Загора е домакин на Балканско квадринале на живописта "Митовете и легендите на моя народ" (декември януари). Галерията има постоянна експозиция с картини на някои от най-големите български майстори. Заедно с това е организатор и на десетки изложби на утвърдени и на млади български и чуждестранни художници.
Славата на Стара Загора като град на поетите се защитава от Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев", който ежегодно среща таланти от различни творчески поколения (ноември).
През 2013 г. в Стара Загора ще се проведе първото издание на международен филмов фестивал (юни).
Своите гости и изложители очаква и второто издание на Фестивала на виното и културното наследство "Августиада" (октомври), който се организира от Търговско-промишлена палата – Стара Загора.
Очакват ни Националният конкурс по фолклор за деца "Орфеево изворче" (март); Фестивалът на маскарадните игри (март); Нощ на музеите и галериите (септември); 24-часов Маратон на четенето "Четяща Стара Загора" (23 април), Джаз форум, Фестивалът "Различният поглед" и много други.

Тексът е част от периодичното издание на Търговско-промишлена палата – Стара Загора 
"Икономически годишник на регион Стара Загора – 2013"

Галерии в Стара Загора

Художествена галерия
Художествена галерия
aдрес: Стара Загора 6000, бул. "Руски" 27
тел.: 042 622843; факс: 042 622380
директор: Марин Добрев
раб. време: 10.00 – 18.00 ч. (вторник – събота)
уебсайт: http://artgallerystz.com/

Изложбена зала "Байер"
aдрес: Стара Загора 6000, ул. "Лубор Байер" 1

Галерия 8
aдрес: Стара Загора 6000, ул. "Раковски" 59
тел.: 0889007270
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
раб. време: 10.00 – 19.30 ч. (понеделник – петък); 10.00 – 17.00 ч. (събота)

Галерия АЛБА АВИТОХОЛ
адрес: Стара Загора 6000, бул. "Митрополит Методий Кусев" 51
тел.: 042 624858; 0899345945
раб. време: 11.00 – 19.00 ч. всеки ден

Галерия ГРЕМА
адрес: Стара Загора 6000, ул. "Кольо Ганчев" 46
тел.: 042 253136; 0896604879
раб. време: 10.00 – 19.30 ч. (понеделник – събота)

Галерия ДОНЧЕВСКИ
адрес: Стара Загора 6000, ул. "Сава Силов" 37 (срещу хотел Уникато)
тел.: 0886466399
раб. време: 10.00 – 14.00 ч., 17.00 – 20.00 ч. (понеделник – събота)

Галерия ЗОДИАК
адрес: Стара Загора 6000, ул. "Хаджи Димитър Асенов" 123
тел.: 042 631166; 0897956013
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
раб. време: 14.00 – 20.00 ч. (понеделник – събота)

Галерия КАВРЪКОВ
адрес: Стара Загора 6000, ул. "Поп Минчо Кънчев" 92
тел.: 0898844481

Ателие галерия ПАЛИТРА
aдрес: Стара Загора 6000, ул. "Кольо Ганчев" 64
тел.: 0887 609130
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. -- document.write( '' ); //-->
раб. време: 10.00 – 19.00 ч. всеки ден

Галерия ПАЛИТРА
адрес: Стара Загора 6000, ул. "Парчевич" 46
Рамкиране на картини и гоблени.
тел.: 0887609130
раб. време: 10.00 – 18.30 ч. (понеделник – петък); 10.00 – 14.00 ч. (събота)
Галерията затваря при освобождаване на пратки.

Галерия ПАРЕ
адрес: Стара Загора 6000, ул. "Цар Симеон Велики" 121
тел.: 0888709087; 0889802099

Галерия РАДЕВ
адрес: Стара Загора 6000, ул. "Св. Княз Борис І" 79Б
тел.: 042 639044

Галерия РИЦАР
адрес: Стара Загора 6000, ул. "Цар Симеон Велики" 105

Галерия ХОБИ
адрес: Стара Загора 6000, ул. "Митрополит Методий Кусев" 24
тел.: 0888375290
раб. време: 9.00 – 19.00 ч. (понеделник – събота); 10.00 – 16.00 ч. (неделя)

Ансамбли в Стара Загора

Ансамбъл "Загоре"Ансамбъл Загоре
Стара Загора 6000, п.к. 237
ул. Лубор Байер 4
тел.: 042/623 958
организатор: Васил Герлимов
GSM: 0888441107
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Школа за народно пеене "Жарава" при НЧ "Родина – 1860"
В школата участват деца и юноши от 7 до 18 години. Изпълняват песни от всичи фолклорни области на България.
Стара Загора 6000, ул. Св. Княз Борис І 94
тел.: 042/626900
организатор и репетитор: Стоянка Петрова
тел.: 042/984555
GSM: 0887353060
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Ансамбъл "Синчец" при НЧ "Родина – 1860"
Състои се от деца на възраст между 6 и 16 години. Танците са сюжетно изградени в камерен и масов вариант като се използва фолклорен реквизит и фолклорни детски игри.
Стара Загора 6000, ул. Св. Княз Борис І 94
худ. р-л: Теньо Минчев
тел.: 042/626900
GSM: 0888001679
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Ансамбъл "Траянци"
Обединява три формации: танцов състав, хор за народно пеене и оркестър. В ансамбъла участват деца от 6 до 18 години. В репертоара му са включени изпълнения от различни фолклорни области на страната.
Стара Загора 6000, ул. Захарий Княжески 71, Общински детски център
худ. р-л: Христо Шейтанов
тел.: 042/629062
GSM:089661015
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

ДЮА "Загорче"
Състои се от музиканти, певци и танцьори на възраст от 7 до 16 години, спектаклите на малките артисти са вихър от веселие и ритми.
Стара Загора 6000, ул. Св. Княз Борис I 94
худ. р-л: Венелин Кръстев
тел.: 042/621032; 621183
GSM:0888712145
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
уебсайт:https://zagorche.bg/

АНПТ "Зорница" при НЧ "Климент Охридски – 1858"
Състои се от мъжка група за народно пеене, женски и смесен хор, професионален оркестър от народни инструменти (кавал, гайда, гъдулка, тамбура и тъпан), детски и юношески танцови състави.
Стара Загора 6000, бул. Цар Симеон Велики 156
худ. р-л: Кирил Тодоров
тел.: 042/623206

СНЦ "Нашенци - Фолклорен Ансамбъл"
Стара Загора, ул. Ген. Ст. Тошев 10
худ. р-л: Недко Иванов
GSM: 0895927977
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Танцова формация "Тракийче" при НЧ "Георги Бакалов"
Стара Загора, бул. Хр. Ботев 103
худ. р-л: Росица Христова
GSM: 0898765665
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Фолклорен танцов ансамбъл "Верея"
Стара Загора, бул. Л. Каравелов 2
худ. р-л: Гено Ханджаров
GSM: 0886316071
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Фолклорна танцова школа "Броеница"
Стара Загора 6000, бул. Цар Симеон Велики 156, НЧ "Климент Охридски – 1858"
худ. р-л: Данаил Тодоров
GSM:0898408171
имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
уебсайт:https://broeniza.webnode.com/

Туризъм

Общински туристически информационен център

Стара Загора 6000
бул. "Руски" 27
тел./факс 042/ 627 098
раб. време: 9.00 - 13.00, 14.00 - 18.00 ч.
почивни дни: събота и неделя
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
www.tour.starazagora.net


В Общинския туристически инфорамционен център може да получите информация за:

  • природни забележителности
  • музеи и исторически паметници
  • културни институти
  • културни и спортни прояви и събития
  • туристически маршрути
  • хотели и други места за настаняване в Стара Загора и околностите
  • заведения за хранене и развлечения
  • места за спортуване
  • туристически агенции и туроператори
  • транспорт и комуникации
  • здравни заведения
  • банки и финансови институции

За първи път в Стара Загора

1833 г.   При църквата „Свети Никола” отваря врати първото светско училище в Стара Загора.
01.03.1841 г.   Основано е първото класно училище в града, приемник на Светиниколското училище от 1833 г.
01.02.1842 г.   Учителят Атанас Иванов въвежда за първи път в Стара Загора взаимоспомагателната метода на обучение.
1848–1853 г.   Д-р Хрисанд Бодуров е първият дипломиран лекар, практикувал в града. 
11.05.1858 г.   За пръв път в Стара Загора тържествено се чества празникът на Св. Св. Кирил и Методий.
25.03.1860 г.   Тържествено е открито първото читалище (сега Родина) в Железник (Стара Загора). Пръв председател е главният класен учител Тодор Шишков.
1863 г.   Анастасия Тошева открива девическо класно училище.
13.01.1869 г.   В Стара Загора е учредено за първи път женско дружество, наречено „Майчина любов".
18.04.1870 г.   Играе се първото театрално представление в Стара Загора – пиесата „Малакова" от Петко Рачов Славейков.
26.12.1870 г.   С участието си в първото представление на пиесата „Многострадалната Геновева" любители музиканти (Петър Иванов, Кольо Ганчев, Наню Тодоров, Зафир Петков и др.) поставят началото на първия оркестър в Стара Загора.
10.09.1875 г.   Открит е първият традиционен есенен панаир в града.
19(31).07.1877 г.   Стара Загора е опожарена. След тази дата започва новото летоброене на града.
22.07.1877 г.   Стара Загора е освободена от руските опълченски части на генерал Гурко.
24.07.1877 г.   За първи кмет е назначен Петко Рачев Славейков.
март 1878 г.   Провеждат се първите избори за органи на местната гражданска власт.
21.06.(3.07.)1879 г.   Приет е първият градоустройствен план на Стара Загора, изработен от чешкия специалист Любор Байер.
05.10.1879 г.   Генерал губернаторът на Източна Румелия Алеко Богороди символично полага основния камък за възстановяването на Стара Загора.
07.10.1879 г.   Провеждат се първите избори за депутати в Областното събрание на Източна Румелия. От Стара Загора е избран Димитър Наумов.
1880 г.   Построена е първата сграда на общината от тревненския майстор Боню Драгошинов.
1880 г.   Създадена е Градска полиция.
12.03.1881 г.   Започва нивелирането на градските улици. Първата улица, която се нивелира и застила с калдаръм, е улица „Нова Загора – Чирпан" (днешният булевард „Цар Симеон Велики”).
26.07.1881 г.   В памет на боя за Стара Загора, в Джуранлийската кория е открит паметник в чест на загиналите руски войски и български опълченци.
01.09.1881 г.   Открита е Областната девическа гимназия в Стара Загора.
01.09.1881 г.   Осветена е наново построената църква „Св. Богородица”.
13.09.1881 г.   В Стара Загора е открита Областната Девическа гимназия. Учебната година започва със 128 ученички и петима преподаватели.
13.03.1882 г.   Департаменталният съвет в Стара Загора взема решение да се създаде Обществена библиотека в града.
16.09.1882 г.   Открита е сградата на Девическата гимназия (днешното ІІ ОУ „Петко Р. Славейков").
28.09.1882 г.   Публикувана е първата статистика за Старозагорски окръг след Освобождението - „Статистический календар на Старозагорский департамент за 1882“, издаден от Атанас Илиев.
01.02.1883 г.   В Стара Загора излиза бр.1 на първия земеделско-стопански вестник в България – в. Земледелец. Редактор и издател е Димитър Наумов.
03.06.1883 г.   Открита е Градска болница с главен лекар д-р Т. Стоянович.
20.07.1883 г.   Построен е затвор в Стара Загора.
20.07.1883 г.   Построена е сградата на Мъжкото класно училище.
20.07.1883 г.   Открито е Акарджанското начално училище.
20.07.1883 г.   Открито е Светиниколско начално училище.
01.08.1883 г.   Построен затворът в Стара Загора на мястото на сградата на Районния съд.
01.08.1883 г.   Построена е сградата на Мъжкото класно училище / Мъжката гимназия / в Стара Загора по проект на Либор Байер, планът е изработен според Априловската гимназия в Габрово.
25.12.1883 г.   „Ученолюбивото дружество" организира първото театрално представление след Освобождението – пиесата „Иванко" от Васил Друмев. Декорите са изработени от известния иконописец Атанас Гюдженов.
15.04.1884 г.   Излиза бр. 1 на първото старозагорско списание „Знание”. Литературно и научно-популярно списание, основано от Александър Козаров.
16.06.1885 г.   По инициатива на основните учители в града за пръв път след Освобождението учебната година завършва с тържество.
31.12.1885 г.   С Княжески указ №261 в Стара Загора е формиран 12-и пехотен Балкански полк (известен в българската военна история като „железния", без изгубено сражение полк).
15.11.1886 г.   Открит е Военният клуб.
30.01.1888 г.   За първи път в Стара Загора пристига на посещение княз Фердинанд, придружен от министър председателя Стефан Стамболов.
21.10.1892 г.   Излиза бр. 1 на Старозагорски общински вестник.
21.10.1892 г.   Прави се първата канализация на града, отводният канал на Чифте баня.
03.11.1892 г.   Излиза брой 1 на „Старозагорски общински вестник“, официално издание на Старозагорското общинско управление.
27.01.1893 г.   Приема се първият Правилник за файтонджиите в града, който е и първият правилник за общественото движение в града.
февр. 1893 г.   Докарани са първите три медни черковни камбани в града за камбанарията на църквата „Св. Богородица" (до тогава църквите в Стара Загора използват дървени и железни клепала).
12.12.1894 г.   Основан е старозагорският благотворителен комитет „Св. Йоан Милостивий“ от митрополит Методий.
26.02.1895 г.   Открита е първата градска общинска библиотека по инициатива на кмета Сава Казмуков. Тя просъществува до 1945, когато се слива с библиотеката на читалище „Родина“.
28.02.1895 г.   Тодоровден. Започва залесяването на Аязмото по инициатива на старозагорския митрополит Методий. Началото му е посветено на 25-годишнината от възстановяването на Българската екзархия.
22.04.1895 г.   Приети са правилници за работа на Градската библиотека.
30.09.1895 г.   Първите именувани улици в града са: ул. „Чирпан – Нова Загора” (дн. бул. „Цар Симеон Велики”), ул. „Казанлъшка” (дн. бул. „Патриарх Евтимий”), ул. „Станционна” (дн. бул. „Митрополит Методий Кусев”).
21.06.1896 г.   С държавен указ е учреден Благотворителен комитет „Св. Йоан милостиви", създаден по инициатива на старозагорския митрополит Методий. Една от основните му задачи е залесяване на голия Ахмак баир – „Аязмото”.
1896 г.   Светият синод на Българската православна църква избира великия епископ Методий Кусев за първи български митрополит на Старозагорската епархия.
02.11.1897 г.   Основава се Музикално дружество „Кавал".
10.04.1898 г.   Старозагорският градски общински съвет приема първия Правилник за къпането и вътрешния ред за посетителите на Старозагорските минерални бани.
16.07.1898 г.   Основан е комитет „Паметник” за събиране на средства за издигане на паметници на обесените участници в Старозагорското въстание 1875 г. и на загиналите в боевете за Стара Загора през 1877 г. българи и руси. 
03.03.1899 г.   Учредено е Благотворително дружество „Добрий самарянин".
07.03.1899 г.   Учредено е Гимнастическо дружество „Средногорски Юнак".
1899 г.   Открито е Държавното депо за добитък край Стара Загора.
12.04.1900 г.   Първа кинопрожекция в града.
01.05.1900 г.   За първи път се организира първомайска манифестация.
05.09.1900 г.   Пусната е в експлоатация първата жп линия през Стара Загора „Чирпан – Нова Загора”, гара Стара Загора е построена едновременно с линията.
17.09.1900 г.   Основано е Културно-просветно дружество „Театър", като продължение на Ученолюбивото дружество от 1883 г. и на читалището от 1860 г. През 1943 г. се преименува на НЧ „Родина”.  Първи Председател е Петко Икономов.
18.09.1900 г.   Пусната е в експлоатация първата жп линия „Чирпан - Нова Загора“. Сградата на гара Стара Загора е построена едновременно с линията.
01.10.1900 г.   В Стара Загора се открива първото сиропиталище за деца сираци, построено от благотворителното дружество „Добрий самарянин“.
26.12.1901 г.   В Стара Загора е учредено дружество на емигранти от Македония, което да работи за нейното освобождаване
07.03.1902 г.   Създаден е държавен разсадник за производство на овощен посадъчен материал и фуражни храни.
07.03.1902 г.   Застлана е с чакъл първата улица – ул. „Ген. Гурко”.
02.05.1902 г.   Поставено е началото на организирания туризъм в Стара Загора по инициатива на Фратьо Илиев.
06.07.1902 г.   Ученици от град Казан посещават Стара Загора.
31.07.1902 г.   Открит е паметникът на защитниците на Стара Загора боевете на 19 юли 1877 г. в градската градина. Паметникът е издигнат по инициатива на Старозагорската община и с волните пожертвования на старозагорските граждани.
28.10.1902 г.   В Стара Загора е отпечатан първият брой на вестник „Земеделско знаме“.
13.01.1904 г.   Сформира се 8-а пехотна Тунджанска дивизия.
1906–1909 г.     Построен е първият модерен водопровод на града и е каптирана водата при местността Беш бунар.
01.05.1907 г.   Откриват се първите вътрешноградски телефонни линии.
14.05.1907 г.   Открити са първите вътрешноградски телефонни линии. Абонатите са 40.
28.05.1907 г.   Основано е Археологическо дружество „Августа Траяна" с цел да се направи местен музей.
12.05.1908 г.   Открива се първата междуградска телефонна линия Стара Загора – Русе.
16.01.1908 г.   Открита е телефонната линия Стара Загора - Пловдив - София.
18.01.1908 г.   Учредено е Дружество „Милосърдие" за подпомагане на семействата на бедните войници.
20.06.1909 г.   Основано е Славянско благотворително дружество с председател Васил Димчев.
25.08.1909 г.   Янка Мутафчиева открива ръкоделно училище „Прогрес" за бельо, дамски и мъжки дрехи, бяла и цветна бродерия.
22.11.1909 г.   Открива се градският водопровод. Назначена е комисия за приемане на чешмите в града.
20.07.1910 г.   Тържествено е открит и осветен „Мавзолей-костница 19. Юли 1877“, в който са положени костите на зверски убитите старозагорци при църквата „Св. Троица“.
15.10.1910 г.   /2 октомври ст.ст./ В Стара Загора в 9:29 часа пристига първият пътнически влак от София, а в 13:32 - първият влак от Бургас.
28.02.1911 г.   Започва да излиза „Старозагорски окръжен вестник“.
18.04.1911 г.   Цар Фердинанд и децата му посещават Стара Загора.
26.06.1911 г.   Освещава се новопостроения храм „Св. Николай“
17.08.1911 г.   Открива се ЖП линия Стара Загора – Дъбово.
   
14.04.1912 г.   Полагат се основите на сградата на театъра, по идея на Културно- просветно дружество „Театър“.
10.06.1912 г.   Открита е новата Първостепенна болница.
юни 1912 г.    Открива се редовна автомобилна линия до Старозагорските минерални бани.
12.07.1912 г.    За първи път в Стара Загора се провежда празникът на розата, посветен на борбата с туберкулозата.
09.08.1912 г.   Основано е Македоно-одринското братство с цел да работи за българската национална кауза.
15.03.1915 г.   Започва организиран живот юношеското туристическо дружество „Верея”, основано от ученици от мъжката гимназия „Иван Вазов".
17.05.1915 г.   Тържествено е открит салонът на дружество „Театър“.
29.02.1920 г.   В Стара Загора е създадено дружество на запасните офицери.
29.12.1920 г.   Открива се Висш педагогически курс.
26.03.1921 г.   В Стара Загора пристига цар Борис III.
май 1921 г.   Въвежда се безплатна медицинска помощ за всички граждани. Бедните, общинските служители и учителите получават и безплатни лекарства.
04.06.1921 г.   Създадена е 18-а строително-механизирана бригада с щаб в Стара Загора.
15.09.1921 г.   Открива се Държавно търговско училище.
февр. 1922 г.   В Стара Загора се създава Българско инженерно архитектурно дружество (БИАД), което през 1949 г. се преименува на НТС.
23.07.1923 г.   Основано е театрално дружество „Васил Налбуров". Учредители са: Петко Икономов, Мара Шопова, Атанас Козаров.
29.08.1922 г.   В Стара Загора за първи път се празнува празникът на манифактуристи и галантеристи.
23.07.1923 г.     В Стара Загора е основано театрално дружество „Васил Налбуров“, с цел да се популяризира сценичното изкуство сред старозагорското гражданство.
12.08.1923 г.     В Стара Загора е основан спортен клуб „Рекорд“.
19.09.1923 г.   Избухва Септемврийското въстание в Старозагорски окръг.
09.12.1923 г.   Излиза бр. 1 на вестник „Музикален преглед", орган на Старозагорския клон на Съюза на професионалните музиканти в България.
1923 г.     Пуснат е първият генератор за 110-волтов електрически ток. Тази „електростанция” захранва с ток общинската сграда и по-централните улици на града.
01.01.1924 г.   Създаден спортен клуб „Светослав“.
01.07.1925 г.    Играе се първото оперно представление в Стара Загора – операта „Гергана” на Маестро Георги Атанасов. Поставя се началото на Старозагорската опера.
12.07.1925 г.   В Стара Загора се открива XVIII-я национален туристически събор. В рамките на събитието е открита и първата туристическа изложба.
13.12.1925 г.    Учредено е журналистическо дружество „Христо Ботев“. Негов пръв председател е Иван Друмев.
01.01.1926 г.   Въвежда се номерирането на къщите с четни и нечетни номера.
01.01.1927 г.   Публикувана е Наредба за благоустройство на Стара Загора, в която се забранява строежът на едноетажни сгради в центъра на града.
03.01.1927 г.   В Стара Загора е учреден клон на музикалния съюз.
01.04.1927 г.   Основано женско културно-просветно дружество „Пробуда“
01.05.1927 г.   Започва прожекции специален ученически кинотеатър.
19.06.1927 г.   Туристическото дружество в Стара Загора организира първата „Народна забава“ за опазване на парк „Аязмото“. От самолет и с автомобили са разпръснати „хвърчащи листове“ с призиви и цитати от стихове на български поети.
09.09.1927 г.   По инициатива на женското дружество „Пробуда" се открива Девическо Практическо занаятчийско училище (днешната Професионална гимназия по облекло и хранене „Райна Княгиня").
01.12.1927 г.   Открит е Инвалиден дом.
08.12.1927 г.   В Стара Загора влиза в сила нов строг правилник за движението на превозни средства .
24.12.1927 г.   Първото турне на новосъздадената Старозагорска опера /в Нова Загора/
30.11.1929 г.   Образувано е АД „Светлина" със задача да електрифицира Стара Загора.
22.02.1930 г.   Пуснат е токът за осветление на старозагорските домове.
04.05.1930 г.   За първи път се чества Ден на детето.
17.09.1930 г.   Прожектиран е първият говорящ филм в кино „Модерен театър".
11.10.1930 г.   Първата таксиметрова кола е Фиат 503. Пиацата на таксито е пред хотел „Тракия”.
22.02.1931 г.   Пуснат е токът за денонощно осветление на улиците на Стара Загора.
24.02.1931 г.   На сградата на дружество „Театър“ е монтирана първата в страната светлинна реклама.
19.07.1931 г.   В Стара Загора се открива национален конгрес на експерантистите.
01.11.1931 г.   Открит е Районен ветеринарно-бактериологичен институт.
07.02.1932 г.   Основано е Културно-просветно дружество „Железник“ със задача да урежда театрални постановки и кинопрожекции.
1932 г.    Открива се служба „Бърза помощ”, която се изпълнява от Пожарната команда.
01.01.1933 г.    В Стара Загора е образувано Общинско стопанско предприятие за водоснабдяването на Старозагорските минерални бани.
05.06.1933 г.   Братя Маринови откриват в Стара Загора първият плаж с плувен басейн.
25.06.1933 г.    Създадено е читалище „Съгласие“, преименувано през 1964 на читалище „Георги Бакалов“.
29.10.1933 г.   В Стара Загора се поставят основите на читалище „Св. Климент Охридски“.
04.02.1934 г.   Открити са градски хали. Проектът е на архитектите Гинчо Сюрдев, Петко Цветков и Елена Сюрдева и съдържа стилови елементи от италианския ренесанс.
08.09.1935 г.    Министър-председателят на България старозагорецът Андрея Тошев открива в Стара Загора първата в страната автоматична телефонна централа.
01.02.1936 г.   Пробно предаване на Радио Стара Загора.
18.02.1936 г.    За първи път старозагорският предавател излъчва програма на радио София.
21.05.1936 г.   Стартира първото редовно програмно предаване на Радио Стара Загора.
12.06.1936 г.   По инициатива на инженер Иван Пашинов се основава дружество на бойците от фронта. Председател става генерал Атанас Козарев.
01.11.1938 г.   На входа на парк „Аязмото" се открива монументална арка и паметник с барелеф на митрополит Методий.
28.05.1940 г.   Министър-председателят Богдан Филов тържествено открива конгрес на студентите в Стара Загора.
22.12.1940 г.   В Стара Загора е открит институт за италианска култура. Той организира курсове за изучаване на италиански език за начинаещи и напреднали.
1940 г.   Закупена е първата автомобилна сметосъбирачка.
26.01.1941 г.   Открита е частната болница на д-р Лазаров.
02.11.1943 г.   Открита е сградата на съдената палата - масивно триетажно здание. Проектант е арх. професор Петър Загорски.
18.11.1943 г.   Открито е Държавно средно техническо училище (днешната Професионална гимназия по строителство, архитектура и градоустройство „Лубор Байер").
19.12.1944 г.   Създаден е литературен кръг „Георги Бакалов".
24.02.1945 г.   Излиза първият брой на в. „Септември“ с главен редактор Здравко Тодоров.
25.02.1945 г.   Сключен е първият граждански брак.
27.06.1945 г.   Общината отстъпва на читалище „Родина“ цялото книжовно богатство на Старозагорската общинска библиотека.
22.10.1945 г.   Учреден е Съюз на Литературните кръжоци в България, който издава в. „Литературен подем" (06.12.1945 г. – излиза бр. 1).
03.12.1945 г.   Открита е вечерна гимназия.
08.01.1946 г.   Учредена първата колективна изложба на художниците от Стара Загора.
01.04.1946 г.   Старозагорската опера става държавна.

16.03.1947 г.    В читалище „Родина“ се провежда конференция, на която се осъжда въпросът за благоустройството на Стара Загора. Взето е решение главния градоустройствен план на града да бъде изработен от арх. Симанто Мифано.
01.08.1947 г.   За първи почетни граждани на Стара Загора са обявени останалите живи опълченци от Освободителната война.
01.01.1948 г.    Създадено е общинско стопанско предприятие „Хоремаг“ с директор Тодор Янев. Предприятието обединява 13 ресторанта и аперитива, хотелите „Тракия и „Цар Освободител“ и два хана.
01.04.1948 г.    Създадено е държавно търговска предприятие „Нармаг“- Народен магазин.
11.04.1948 г.    Открит е един от най-големите благоустройствени обекти в Стара Загора-колекторът на града, чиято по-голяма част е под земята.
апр. 1948 г.    Започва изграждането на канализационна система.
10.10.1948 г.   Открита е маслодобивната фабрика „Неделчо Николов“ в Стара Загора.
30.10.1948 г.   За първи път се открива детска градина към промишлено предприятие. Това е фабрика „Тракия“- Стара Загора.
01.05.1949 г.   Девет фотографи от Стара Загора за първи път откриват държавно Студио наречено фото „Комуна“, начело с Косю Могилски.
02.05.1949 г.   От Стара Загора заминава първата бригадирска смяна за обектите: язовир „Георги Димитров" („Копринка”), шосето Християново – Бъдеще, Димитровград – колектора.
25.08.1949 г.   Създадена е Държавната мъжка земеделска гимназия „Вилянс“за изучаване на специалността „Земеустройство“.
19.10.1949 г.   В новооткрития родилен дом се ражда първото бебе.
22.11.1949 г.   Стара Загора става окръжен център.
22.08.1950 г.   Открито е ново читалище „Георги Кирков“.
1950 г.   Създава се старозагорски административен окръг със седем околии.
12.02.1951 г.   Стара Загора избира за първи път жена за кмет на града – Минка Стефанова.
18.04.1951 г.   Учредява се ТКЗС – Стара Загора.
18.04.1952 г.   Създаден е Окръжният държавен архив, с основна задача популяризиране, обработка, съхранение и популяризиране на богатото документално- историческо наследство в региона.
27.09.1953 г.   Открит е музей „Гео Милев”.
05.09.1954 г.    Открита е аерогара Стара Загора.
03.04.1955 г.   Открита е окръжната библиотека /днес Регионална библиотека „Захарий Княжески“/.Днес колекциите й включват над 407 хил. библиотечни документа.
06.09.1955 г.   Открита е ВЕЦ – Стара Загора.
11.12.1955 г.   Открит е новият водопровод, доставящ вода от с. Дунавци.
1955 г.   Създаден е окръжен ансамбъл за народни песни и танци с главен художествен ръководител Панайот Янев (днешният АНПТ „Загоре”).
1955 г.     Открит е Ветеринарен техникум.
04.04.1957 г.     Създаден е Зоопаркът.
септ. 1957 г.   Създаден е Кукленият театър.
1957 г.     Въведено е луминисцентното осветление.
19.07.1958 г.   Открива се бирената фабрика "Загорка".
29.08.1958 г.   Стартира първата колоездачна обиколка на Старозагорска околия.
07.09.1958 г.   Гостува първата делегация от град Самара (Русия).
23.01.1959 г.   Създаден е Старозагорски окръг, включващ Старозагорска, Чирпанска и Казанлъшка околии.
04.04.1959 г.   Открит е стадионът в Стара Загора, за строителството на който са използвани 2,4 мил.лв.
01.06.1959 г.   Завършен е Летният театър с около 3000 места на Аязмото.
01.07.1959 г.   Открит е Институт за усъвършенстване на учителите.
19.10.1959 г.   Направена е първата копка на Азотноторовия завод.
24.11.1959 г.   Селата Дъбрава, Зора и Кольо Ганчев стават квартали на града.
1959 г.   Открит е Летният театър.
1959 г.   Създаден е Старозагорски окръг, включващ: Старозагорска, Чирпанска и Казанлъшка околии. Просъществува като административна единица до 1987 г.
10.03.1960 г.   За първи път в Стара Загора и в цяла Южна България е въведена цветната фотография от Неделчо Чобанов.
26.04.1960 г.   Прожектиран е за първи път в града широкоекранен филм.
30.06.1960 г.   В 15:30 часа за първи път над Стара Загора прелита хеликоптер, който се движи в посока изток-запад.
19.07.1960 г.   Открита е картинната галерия.
10.08.1960 г.   Първи международен футболен мач в Стара Загора – между отборите на „Линц" – Австрия и местния отбор „Берое".
15.09.1960 г.   Открит е Механотехникум.
24.11.1960 г.   Открита е първата млечна кухня за деца от 6 месеца до 2 години.
26.02.1961 г.   Открита е първата в България Народна обсерватория.
25.05.1961 г.   През Стара Загора, на път за връх Столетов, преминава първият космонавт Юрий Гагарин.
23.07.1961 г.    В Стара Загора е основан клон на Съюза на научните работници в България.
26.05.1962 г.    Гледа се програмата на българската телевизия.
01.09.1962 г.   Открит е Електротехникум.
21.05.1963 г.   Стартира първото редовно програмно излъчване на Радио Стара Загора.
15.06.1963 г.   В Стара Загора е открита гимназия с преподаване на руски език.
16.06.1963 г.   Открита е новата железопътна гара.
04.08.1963 г.   Юмжаггийн Цеденбал, председател на Министерския съвет на Монголската народна република, посещава Стара Загора.
15.09.1963 г.   Създаден е Химически техникум.
1963 г.   АТЗ Стара Загора произвежда първата амониева селитра.
22.05.1964 г.   Започва тридневен събор „Тракия пее“.
10.09.1964 г.   В Стара Загора е генералният секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев.
15.09.1964 г.   В Стара Загора е германският политик Валтер Улбрихт.
1964 г.   Обзаведена е специална зала за бракосъчетания.
15.09.1965 г.   Открита е Гимназия с преподаване на френски език.
15.06.1965 г.   Учредено е окръжно дружество на архитектите в Стара Загора.
15.08.1965 г.   На гости в Стара Загора е делегация от турската столица Анкара начело с кмета Халил Еркут.
21.01.1966 г.   Открит е сградостроителен комбинат в Стара Загора.
26.09.1966 г.    Изработват се табелки с надпис “Образцов дом”.
31.10.1966 г.   Открита е новата сграда на фабрика „Мебел“.
05.04.1967 г.    Старозагорските минерални бани са обявени за курорт с републиканско значение.
10.05.1967 г.   В Стара Загора са внесени първите дизелови локомотиви, румънско производство.
25.05.1967 г.    Пуснат е в редовна експлоатация първият експресен влак от София до Стара Загора.
09.07.1967 г.   Въведен е ритуал за даване име на новородено дете.
27.12.1967 г.   В Стара Загора са открити Декемврийските музикални дни-едно от най-големите музикални дни събития в историята на града. Инициатор е главният диригент на Старозагорската опера маестро Димитър Димитров.
03.11.1968 г.   В Стара Загора са открити завод за фуражни дрожди и новият корпус на завод „Червено знаме“.
1968 г.   Учредена е наградата „Стара Загора” – за високи постижения в областта на културата.
1968 г.     Въведено е безкондукторно движение на автобусите.
1968 г.     Въведено е директно избиране от Стара Загора на телефонни постове в София.
03.09.1969 г.   Откриват се Хлебозаводът и Заводът за осветителни уреди „Светлина".
06.10.1969 г.     Направена е първата копка на новия квартал „Трите чучура“ в Стара Загора.
31.12.1969 г.   Провежда се първото новогодишно общоградско тържество.
1969 г.   Първи Конкурс за млади изпълнители на популярна песен „Тракийска лира”.
24.01.1970 г.   В квартал „Крайречен” е открит първият супермаркет в Стара Загора.
12.06.1970 г.   В продължение на три дни в Стара Загора се провежда национален преглед на кинолюбителските филми.
1970 г.   В Стара Загора е открит най-големият за времето си магазин за автомобили и резервни части – „Мототехника“, в България.
07.01.1971 г.   Направена е първата копка за изграждане на нов модерен универсален магазин.
14.03.1971 г.   Открита е сградата на Старозагорската опера. Тя разполага с 850 места и е оборудвана с последните постижения на техниката. Неин архитект е Борис Камиларов, а главен проектант арх. Михаил Соколовски.
08.11.1971 г.   В Стара Загора е открит Териториално изчислителен център.
15.02.1972 г.   Пускат се градски таксиметрови автомобили.
26.04.1972 г.   Открит е градският плувен басейн.
28.04.1972 г.   Пуснат е в действие водопроводът Ягода – Стара Загора.
05–12.06.1972 г.   За първи път се провеждат Кошицки дни на културата (Словакия).
01.10.1972 г.   Създадено е отделение за Бърза и неотложна медицинска помощ.
12.02.1973 г.   Открито е студийно кино, в което се прожектират авторски филми с възпитателен и образователен характер.
15.02.1973 г.   Създаден е старозагорски смесен туристически хор „Средногорски звуци“ с диригент Азниф Куюмджиян.
08.05.1973 г.   За първи път Стара Загора е домакин на работна среща на страните от СИВ.
30.11.1973 г.   Официално е открит Завода за запаметяващи устройства. На тържеството присъства Тодор Живков.
03.12.1973 г.   За първи път декемврийските музикални дни в Стара Загора прерастват във Фестивал на оперното и балетно изкуство /ФОБИ./
29.05.1974 г.   Алдо Моро, министър на външните работи на Италия, е в Стара Загора.
01.09.1974 г.   Открито е Средното музикално училище „Христина Морфова".
01.10.1974 г.   Открито е висше учебно заведение – ВИЗВМ.
15.07.1975 г.   Открита е авиолиния Стара Загора – Москва. Командир на екипажа на първия полет е летецът Стаменко Стаменков.
01.11.1975 г.   Открит е дом „Майка и дете”.
18.03.1976 г.   Открит е първият специализиран магазин за новородени – магазин „Бебе".
03.11.1976 г.   Открит е Дом на инвалида.
02.03.1977 г.   Създаден е Детският фолклорен ансамбъл за народни песни и танци „Загорче".
22.04.1977 г.   Открита е новата сграда на БНБ в Стара Загора. Автор на проекта е арх.Надя Пиперова.
   
29.07.1977 г.   Открит е универсален магазин.
30.07.1977 г.   Открит е Мемориалният комплекс "Бранителите на Стара Загора".
14.08.1977 г.   Открит е първият диско-клуб „Младост“ в Стара Загора. През деня работи като Кафе-сладкарница.
09.05.1978 г.   Людмила Живкова и художникът Светослав Рьорих пребивават в Стара Загора.
17.09.1978 г.   Делегация от Легница (Полша) посещава Стара Загора. Подписан е първият договор за дружба между двата града.
03.11.1978 г.   Към Народната астрономическа обсерватория е открит Планетариум.
05.09.1979 г.   На тържествено заседание на Общинския съвет се приема гербът на Стара Загора. В монетния дом в София са изработени: медальон за почетен гражданин на Стара Загора, медальон с герб на града и надпис "100 години от възстановяването на града", значка с герба на Стара Загора, значка "Самарско знаме", символичен ключ на града.
05.09.1979 г.    Открити са електрифицираните железопътни линии от Стара Загора до Ямбол и от Стара Загора до Тулово, както и е удвоена линията от Стара Загора до Михайлово.
23.10.1979 г.    Открит е музей “Неолитни жилища”.
29.10.1979 г.    Открит е музейният обект „Хилендарски метох“ в двора на катедралния храм „Св. Димитър“.
07.02.1980 г.   За първи път в Стара Загора е открита детска сладкарница "Приказка".
28.06.1980 г.    През Стара Загора преминава олимпийският огън от Гърция за Москва.
10.10.1980 г.   На посещение в Стара Загора е президентът на Индия Милам Салваджива Реди.
22.05.1981 г.    Стара Загора е домакин на Втория преглед на държавните и професионални ансамбли за песни и танци.
16.06.1981 г.   Открит е завод „Металик“.
01.08.1983 г.    Автокомбинатът в Стара Загора открива нова услуга - резервация на билети за автобуси в различни направления в страната. Те се осъществяват по телефона 10 дни преди пътуването.
03.11.1983 г.   Подписва се договор за сътрудничество между Стара Загора и Кошице (Словакия).
22.11.1983 г.   Учреден е Старозагорски клон на Съюза на българските композитори.
1984 г.   Първо издание на Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев”.
22.06.1985 г.   Световноизвестният оперен певец Борис Христов посещава Стара Загора.
01.08.1985 г.   За първи път в Стара Загора се провеждат балкански игри по лека атлетика.
15.08.1985 г.   Направена е първата копка на новия жилищен квартал „ Железник“ в Стара Загора.
15.09.1985 г.   Направена е първата копка на новия жилищен квартал „Железник” в Стара Загора.
1985 г.   Учредена е наградата „Анастасия Тошева” – за високи постижения в областта на образованието. Наградата е връчвана до 1989 г., след което е възстановена през 1999 г.
1985 г.   Открит е Техникумът по електроника (днешната Професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов”).
01.04.1986 г.   Започва обработката на информация от лазерни локационни системи за прогнозиране движението на спътниците в космоса в Международния ситуационен център в Стара Загора.
19.04.1986 г.   Футболният отбор “Берое” става Републикански шампион.
13.01.1987 г.   Община Стара Загора разкрива Бюро за социални дейности.
13.07.1987 г.   Подписва се договор за сътрудничество между град Лариса (Гърция) и Стара Загора.
16.07.1987 г.   Датата 5. Октомври официално е определена да ден на Стара Загора.
02.09.1987 г.   Открива се първият Международен симпозиум по скулптура в камък. Участват творци от СССР, Гърция, Чехословакия, Полша.
1987 г.   5 октомври се чества за първи път като ден на града.
03.06.1988 г.   За първи път в Стара Загора се провежда Ден на кмета, посветен на проблемите с благоустройството на града.
04.07.1988 г.   В Стара Загора се създават 8 кметствa.
22.12.1989 г.   В Стара Загора е учреден Съюзът на демократичните сили /СДС/.
02.11.1990 г.   Учредено е дружество на инвалидите в Стара Загора.
26.11.1990 г.   Въведена е купонна система за олио, масло, сирене, кашкавал и хляб.
1990 г.   Учреден е клуб “Милосърдие” за подпомагане на всички, които имат нужда от социална помощ и подкрепа.
20.05.1991 г.   В Стара Загора е учредено дружество за българо-немски контакти.
13.06.1991 г.   Създадена е търговско-промишлена палата в Стара Загора.
15.06.1991 г.   В Стара Загора се провежда първата национална среща на рокерите в България.
15.07.1991 г.   Учредено е Дружество на писателите "Иван Мирчев".
29.08.1991 г.   Делегация начело с Ицхак Шамир, министър председател на Израел, посещава Стара Загора. Гостът получава като дар символичния ключ на града.
01.06.1992 г.   Възстановено е благотворителното дружество "Добрий самарянин".
юли 1992 г.   Учредена е наградата „Николай Лилиев” – за трайно присъствие в науката, културата и образованието.
01.08.1992 г.   В Стара Загора е учреден комитет „Мати Болгария“, председателстван от Петър Константинов.
26.08.1992 г.   Учредена е Международна фондация за певческа слава „Христина Морфова”.
04–05.12.1992 г.   Започва газификацията на града.
1993 г.   Първи ежегоден Фестивал на ромската музика и песен в Стара Загора, който от 2005 г. прераства в световен (Мондиал ромфест) и се провежда на всеки пет години.
16.02.1993 г.   В Стара Загора е регистрирана фондация „ Митрополит Методий Кусев“.
12.05.1993 г.   Възстановено е Гимнастическото дружество "Средногорски юнак".
22.09.1993 г.   В Стара Загора е учредено неформално сдружение „Приятели на Франция“.
15.02.1994 г.   Учреден е клуб - Историческо дружество „Българска орда“ по инициатива на проф. Любомир Костов.
19.03.1994 г.   Учредено е Музикално общество "Борис Христов".
03.09.1994 г.   Стартира Балканиада по конен спорт в Стара Загора.
27.02.1995 г.   Учреден e Таекуон-До Клуб “БАГАТУР”.
05.03.1995 г.   Създадена е старозагорската телевизия „ Верея кабел“. За 6 месеца са записани 5000 абонати.
02.10.1995 г.   Открита е първата учебна година на Тракийския университет, създаден с решение на 37-ото Народно събрание. Първи ректор на университета е проф. д-р Иван Божков.
26.01.1996 г.   Учреден е клуб "Отворено общество" в Стара Загора.
24.02.1996 г.   Президентът Желю Желев посещава Стара Загора.
14.03.1996 г.   При Тракийския университет в Стара Загора е открита Университетска клинична лаборатория.
19.03.1996 г.   Създадена е национална организация „ Малките български хора“.
06.06.1996 г.   Цар Симеон II и царица Маргарита за първи път посещават Стара Загора.
06.09.1996 г.   Старозагорската телевизия „Верея кабел”, създадена през 1995 г., излъчва за първи път в ефир.
13.09.1996 г.   Одобрен е проект за знаме на Стара Загора. Негов автор е художникът Христо Танев.
29.10.1996 г.   В Стара Загора е учреден клуб на Общобългарска фондация „Христо Ботев“.
01.11.1996 г.   Открит е паметник на митрополит Методий в подножието на „Аязмото”.
1996 г.   Първи Фестивал на шлагерната песен „Под липите златен прах се рони”.

 


20.05.1997 г.   Тържествено се открива реставрираната сграда на Стария театър.
23.05.1997 г.   В Стара Загора се открива първата интернет зала в България. Инициативата е на Мултимедийния център на ДЗУ и управителя на фирма „Интернет груп“-Петър Гицов.
28.11.1997 г.   В Стара Загора е открита Университетската поликлиника към Висшия медицински университет.
1997 г.   Стара Загора е първата българска община на синьо гориво.
1997 г.   Учредена е Регионална асоциация на общините „Тракия” по инициатива на 15 общини.
12.03.1998 г.   Учредена е фондация „Николай Лилиев“, която връчва ежегодни награди за високи творчески постижения в областта на изкуството.
15.05.1998 г.   В Стара Загора започва панорама на българската пантомима.
15.05.1998 г.   Подписана е харта за приятелство между Община Стара Загора и Община Даун, Северна Ирландия.
01.06.1998 г.   Първи Детски национален фестивал "Златният петел". Първият носител на наградата е вокална група "Усмивки" при НЧ "Родина".
05.10.1998 г.   Открива се първият в България Център за информация и услуги на гражданите във фоайето на Община Стара Загора, реализиран с помощта на Инициатива "Местно самоуправление".
15.10.1998 г.   Открива се Европейска лаборатория за ветеринарномедицински контрол.
16.11.1998 г.   Учредена е фондация "Пламък". Пръв председател е д-р Богдана Димитрова Знакът е изобретен от художника Таньо Стефанов.
ноем. 1998 г.   Излиза първата книга-летопис на Стара Загора от автора Иван Неделчев.
22–23.12.1998 г.   За първи път в България звучи 191-вата коледна кантата "Слава во висших богу" от Йохан Себастиан Бах.
01.01.1999 г.   Стара Загора става областен град.
15.09.1999 г.   Първото частно училище в Старозагорска община – "Нов век", отваря врати в с. Кирилово.
окт. 1999 г.   Открита е Първа частна болница „Ритъм”.
04.11.1999 г.   Първи полицейски конен патрул от 22 ездови елитни коня; петима полицаи патрулират по улиците.
18.12.1999 г.   Открит е паметник на капитан Петко войвода, участник в българското национално- освободително движение / 1844-1900/ по инициатива на Тракийското дружество в Стара Загора. Паметникът е дело на проф. Валентин Старчев.
1999 г.   Първи Фестивал на маскарадните игри.
март 2000 г.   Открит е първият в страната цех за първична преработка на пластмаса.
12.05.2000 г.   Открит е първият в България частен параклис – "Св. Димитър".
16.06.2000 г.   В Стара Загора за пръв път се провежда фестивал на липите и бирата.
01.09.2000 г.   Открива се Първото частно туристическо училище в Стара Загора.
29.09.2000 г.   Общинският съвет приема статут на специално отличие „Почетна институция на Стара Загора“. Пръв носител е читалище „Родина.“
02–05.10.2000 г.   Провежда се първият Международен куклен фестивал за възрастни "Пиеро".
05.10.2000 г.   Отваря врати Хипермаркет „Метро”.
11.10.2000 г.   Старозагорска област започва раздаването на здравноосигурителните книжки.
30.10.2000 г.   Състои се първи Епархийски събор на Старозагорска митрополия.
01.12.2000 г.   Открит е първият в страната Районен Център по трансфузионна хематология.
2000 г.   Учредява се организацията “Бранъ”. Нейната цел е възраждане на древната ценностна система на българите.
2000 г.   Учредява се Гражданското движение "Митрополит Методий Кусев".
2000 г.   Регистриран е първият хоспис в страната.
2000 г.   Първи Национален музикално-фолклорен конкурс „Орфеево изворче”.
ян. 2001 г.   Баскетболен клуб "Стара Загора" с първа купа и медали в турнира за Купата на България.
ян. 2001 г.   Открит е Първи частен медико-социален дом "Света Богородица".
13.09.2001 г.   Учредено е Сдружение „ Арт“ от 37 интелектуалци.
18–22.09.2001 г.   За първи път се провежда Националното търговско изложение "Произведено в България".
22.09.2001 г.   За първи път в Стара Загора се отбелязва европейския ден „В града без колата ми“.
09.12.2001 г.   Създаден е Регионален клуб „Традиция”.
01.03.2002 г.   Пред старозагорци е показана най-голямата мартеница в света, влязла в книгата на рекордите на Гинес. Тя е изработена от Лена Динчева и тежи 63,550 к и е дълга 12 метра.
апр. 2002 г.   Първите четири електронни камбани забиват в църквата "Света Троица", имат 33 програми с различни мелодии, получени са от Пирия (Гърция).
13.07.2002 г.   Под патронажа на Община Стара Загора стартира първи международен турнир по бадминтон „ Побратимени градове“.
11.11.2002 г.   Открит е клуб „Стара Загора – Самара” за възраждане на българо-руската дружба на побратимените градове.
03.03.2003 г.   Руският президент Владимир Путин посещава Стара Загора и поднася цветя на мемориала „Бранителите на Стара Загора“.
31.03.2003 г.   Учреден детски парламент в Стара Загора. Детският парламент е открит независим форум на младите хора.
22.05.2003 г.   Учреден Зонта клуб в Стара Загора, с председател областния управител Мария Нейкова. Клубът работи за защита правата на децата, подкрепа на жените в професионално и образователно отношение.
27.05.2003 г.   Открит е първият в страната социален Дом за възрастни глухи хора на Старозагорските бани.
юни 2003 г.   В Стара Загора звучи за първи път орган.
юли 2003 г.   Старозагорският куклен театър е първият български куклен театър, участвал в Националния фестивал "Куклениците на Америка" (САЩ).
31.01.2004 г.   В Стара Загора е открит национален конгрес на занаятчиите.
02.06.2004 г.   За първи път се усеща обгазяването в Стара Загора.
23.09.2004 г.   Стара Загора е първият град в България, който има собствен електронен портал за административни услуги.
18.10.2004 г.   Стартира кампания за набиране на приемни семейства.
26.10.2004 г.   Открита е първата зала за боулинг.
03.12.2004 г.   В Стара Загора е създаден клуб на етносите. В него участват руснаци, арменци, поляци, гърци и роми.
15.12.2004 г.   Открива се първото Балканско квадринале на живописта "Митовете и легендите на моя народ".
17.12.2004 г.   Операта „Копринената стълба” на Росини за първи път в България на старозагорска сцена.
2004 г.   Младият старозагорски изследовател Дилян Георгиев открива нов вид охлюв, наречен „Верея”.
март 2005 г.   Излиза бр. 1 на ново списание за литература и изкуство – „Участ”, издание на Община Стара Загора.
12.04.2005 г.   Връчване на първите немски езикови дипломи на ученици от ГПЧЕ „Ромен Ролан”.
апр. 2005 г.    Първото национално състезание по ендуро мотоциклетизъм е проведено в Стара Загора.
апр. 2005 г.   Открит е първият Център по търговска медиация в България към Търговско-промишлена палата – Стара Загора.
08.06.2005 г.   Провеждат се първите Празници на липите и първият конкурс „Фея на липите”, спечелен от Ина Илчева.
22.06.2005 г.   Провежда се първият конкурс „ Фея на липите“ , в който участват момиченца между 5 и 10 години. Първата фея на липите става Ина Илчева.
юни 2005 г.   Провежда се за първи път Национално търговско изложение за пчеларство и фитопродукти „Липа”.
09–10.07.2005 г.   В Стара Загора се провежда за първи път в света общонационален спортен празник на българските Лайънс клубове „Леониада”.
2005 г.   Открит е туристически информационен център.
2005 г.   Учредено е ново читалище, което носи името “Николай Лилиев”.
2005 г.   Открит е нов вид патологичен хемоглобин, наречен „Стара Загора”. Автори на откритието са проф. Георги Петров и доц. Петрана Чакърова от Детската клиника при Тракийския университет и академик Георги Евремов от Академията на науките в Македония.
2005 г.   Учредена е наградата „Икар” – за високи постижения на студенти и ученици в областта на науката, културата и спорта.
06.04.2006 г.   За първи път в Стара Загора се провежда конкурс за „Сестра на годината” – медицинска сестра (акушерка).
23.04.2006 г.   Първи 24-часов маратон на четенето „Четяща Стара Загора”, организиран от библиотека „Родина”.
06.05.2006 г.   Стара Загора е вторият град след столицата София, който открива свое представителство в Брюксел.
05.06.2006 г.   Подписана е заповед за откриване на Колеж по охрана и сигурност „Св. Георги Победоносец”.
16–18.06.2006 г.   Първи Балкански Лайънс игри „Лиониада 2006”.
06.07.2006 г.   В Стара Загора е учредена първата Национална асоциация по лечебна педагогика и социална терапия.
15.09.2006 г.   За първи път в България в Средното училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова” се открива специалността – актьорско майсторство.
29.09.2006 г.   Първа Нощ на музеите и галериите в Стара Загора.
дек. 2006 г.   Начало на разделно събиране на отпадъците.
2006 г.   Старозагорската фирма за комплексно стоматологично оборудване ЕТ "Минка Генова" пуска в производство уникален детски стоматологичен стол, без аналог в световната практика.
2006 г.   Старозагорецът Светослав Стойчев Иванов е ръководител на международен екип, който за първи път в света проектира квантов компютър.
2006 г.   Първите сертифицирани сгради за енергийна ефективност в Стара Загора са хотелите „Форум” и „Уникато”.
2006 г.   Първи Национален тракийски фолклорен събор „Богородична стъпка”.
юли 2007 г.   Първата монография на български лекар, издадена в чужбина, е на доц. Иван Манчев.
12.06.2008 г.   Открит е първият оригинален сръбски ресторант в Стара Загора.
31.10.2008 г.   Отваря врати „Парк мол Стара Загора”.
2008 г.   Първи Младежки фестивал на изкуствата „Различният поглед”.
03.04.2009 г.   Първата безкръвна операция в Стара Загора.
25.05.2009 г.   Открит е първият в България и на Балканите Комплексен център за социални услуги.
21.06.2009 г.   В Стара Загора е представен първият български електромобил. Негов създател е Цветомил Белчев.
08.10.2009 г.   Отваря врати първият в страната Музей на бирата – Музей на пивоварна „Загорка”.
07.06.2010 г.   Пуснат е в действие първият в България апарат за директна продажба на прясно мляко от производителя – млекомат.
01–15.06.2011 г.   В Стара Загора се провежда за първи път фестивал на детското кино.
16.09.2011 г.   Откриване на Музей на религиите в реставрираната Ески джамия.
11.11.2011 г.   Открит е първият в България Музей на физиката в Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Лубор Байер”.
18.11.2011 г.   Първи национален театрален уъркшоп на аматьорски групи, организиран от Младежко театрално студио „Сцена 99” към НЧ „Родина”.
дек. 2011 г.   Излиза бр. 1 на новия младежки вестник „Teen`s paper” – дело на клуб „Млад  писател” към НЧ „Родина”.
дек. 2011 г.   Учредена е първата в България Асоциация за правна защита на фирмите.
ян. 2012 г.    Открива се първа борса за проекти и идеи в Стара Загора.
февр. 2012 г.    Първите детски игри "Старозагорски олимпийски надежди".
апр. 2012 г.   Старозагорската опера представя за първи път у нас постановка, чиято сцена е оформена като синя кутия (блубокс), в която се вместват и сменят декорите.
апр. 2012 г.   Сдружението "Различният поглед" инициира първи артфест за алтернативно кино и съвременни изкуства.
14 юни 2012 г.   Първо издание на джазовия фестивал "Джаз форум Стара Загора".
окт. 2012 г.   Регионалният исторически музеят в Стара Загора е първият в Европа, чиито експонати ще се показват в 3D формат.
окт. 2012 г.   Старозагорски учени представят за първи път магнитометър на международен форум.
17 окт. 2012 г.   Първо издание на Фестивала на виното и културното наследство "Августиада".
окт. 2012 г.   Първо специализирано изложение в областта на месодайното овцевъдство.
03 юни 2013 г.   Първи международен кинофестивал "Златната липа".
07 юни 2013 г.   Първи национален конкурс за вокални формации „Хармония”, организиран от НЧ "Родина - 1860".
юни 2013 г.   Излиза първата по рода си приказка-игра на старозагорския автор Никола Райков.
27 септ. 2013 г.   Първи фестивал за дигитално изкуство "042". 
23 ян. 2014 г.   На сцената на Старозагорската опера, за първи път в България, е поставена операта на Верди „Крал за един ден“. 
25 юли 2014 г.   Първа фолклорна среща на българските състави от чужбина.
12 септ. 2015 г.   За първи път се провежда Детски панаир в Стара Загора.
21 окт. 2015 г.   В болница "Тракия" са поставени първите в България индивидуални колянни стави.
6 юни 2016 г.   За първи път в България Старозагорската опера поставя постановка на стадион "Берое".
16 дек. 2016 г.   Премиера за България на двете едноактни оперети буфа "Крокфер" и "Драгунет".
26 апр. 2017 г.   Първо издание на Международен хоров фестивал "Августа Траяна", организиран от НЧ "Родина - 1860".
22 март 2018 г.   За първи път в България представят "Турандот" като оперно-куклен спектакъл.
15 май 2018 г.   Първа премиера за Б-я на операта "Любов и ревност" от Албена Врачанска.
27 май 2018 г.   Първи Национален конкурс за авторска приказка, организиран от НЧ "Родина - 1860".
20 юни 2018 г.   За първи път в България Старозагорската опера поставя постановка под шапитото на цирк "Балкански".
06 окт. 2018 г.   За първи път в България се поставя японската опера "Аленото ветрило".
07 окт. 2018 г.   За първи път "Малкият принц" на оперната сцена.
07 февр. 2019 г.   Старозагорската опера представя за първи път оперетата "Херцогинята на Чикаго" .
14 февр. 2019 г.   Регионалният исторически музей - Ст. Загора с ново лого, с автор Тони Чернева.
01 март 2019 г.   Първи Национален конкурс за журналистика"Гео Милев". 
08 март 2019 г.   "Италианката в Алжир" - за първи път в Старозагорската опера.
08 март 2019 г.   За първи път съвместна продукция на Старозагорската опера и Театро Лирико-Каляри представят операта "Атила".
26 март 2019 г.   IV ОУ "Кирил Христов" открива музейна сбирка на патрона си.
22 май 2019 г.   Открива се първият по рода си Музей на водоснабдяването и канализацията.
29 юли 2019 г.   Регионалният исторически музей създава 3D макет на Античния форум по проект за незрящи.
26 септ. 2019 г.   Открива се обновената зала на Синдикалния дом.
24 апр. 2020 г.   Отваря врати обновената Митрополитска библиотека с изцяло дигитализиран регистър.
25 окт. 2019 г.   Открива се новият дом на Музей "Литературна Стара Загора".
24 апр. 2020 г.   Отваря врати обновената Митрополитска библиотека с изцяло дигитализиран регистър.
23 юни 2019 г.   Открива се Водното огледало "Поетите на Стара Загора".
15 септ. 2020 г.   Стартира първата учебна година на Националната академия по компютърни и природо-математически науки за даровити деца.
18 септ. 2020 г.   Читалището в с. Борилово открива новата си сграда.
1 окт. 2020 г.   Отваря врати Културен център за даровити деца "Проф. Петър Жеков" в подарената от сестра му сграда.

Библиотека на Тракийски университет

Библиотеката на Тракийски университет – Стара Загора е създадена през 1996 г. след създаването на Университета. Тя представлява единна библиотечна система от:

  • Централна библиотека
  • Библиотека при Медицински факултет
  • Библиотека при Педагогически факултет
  • Библиотека при Технически факултет – Ямбол
  • Библиотека при Медицински колеж – Стара Загора
За контакти
Централна библиотека

Стара Загора
Студентски град
тел. 042/699 238, 699 240
e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Библиотека при Медицински факултет
Стара Загора
ул. "Армейска" 11
тел. 042/664 401
e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Библиотека при Педагогически факултет
Стара Загора
ул. "Армейска" 9
тел. 042/613765
e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Библиотека при Медицински колеж
Стара Загора
ул. "Армейска" 11
тел. 042/605078
e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Работното време: понеделник – петък, от 8.00 ч. до 18.00 ч.

Главната й задача е да подпомага научно-изследователската дейност на преподавателите и да отговаря на образователните и информационни потребности на студентите. Тя извършва информационно осигуряване на специалисти в областта на аграрните науки, ветеринарната медицина, медицината и педагогиката от региона и цялата страна.

Фондът на библиотеката възлиза на 347 хил. тома монографии, справочници, учебници и научна периодика в областта на аграрните науки, ветеринарната медицина, медицината, педагогиката, икономиката и техническите науки.

От 1999 година Централна университетска библиотека е определена за депозитарна на ФАО (Международната организация по прехрана и земеделие към ООН). В резултат на това се получават част от изданията на организацията. Те са на разположение на потребители от цялата страна в преподавателската читалня на библиотеката. Достъпни са чрез сайта на библиотеката и електронния бюлетин Нови книги ФАО.

Библиотеката обслужва около 2700 читатели годишно, броят на посещенията е 35 000 и се заемат около 66 хил. тома литература.
В читалните зали на потребителите се осигурява достъп до научни списания и поредици, до редица монографии и справочници. Има автоматизирани читателски места с достъп до Интернет.

Потребителите, които не са от Тракийски университет, могат да ползват всички библиотечни документи в читалните на библиотеката като нямат право да ги заемат за дома.

Библиотеката участва в националната система за междубиблиотечно заемане. Университетска библиотека поддържа активни книгообменни връзки с около 100 университета и научни институции от 38 страни от цял свят.

Тя разпространява изданията на Университета:

  • Trakia Journal of Science
  • Bulgarian Journal of Veterinary Medicine
  • Agricultural Science and Technology
  • Материали от научни сесии, конфереции и др.

Обслужване на потребителите става чрез добре разработена система от каталози и картотеки. Всички работни процеси в библиотеката са автоматизирани. Електронният каталог на книгите и периодичните издания e достъпен през Интернет.

Информационното осигуряване на потребителите става, както със собствени бази данни, така и чрез външни електронни източници на информация. Библиотеката поддържа уникална за страната база данни с аналитично описание на статии от периодични издания в областта на аграрните науки. Тя се попълва ежедневно от 1995 г. насам и е с обем от 76000 заглавия.

Повече информация за библиотеката можете да получите от сайта на Тракийски университет.

Текста предостави: Желка Даковска

В момента има 121 гости и няма регистрирани потребители

Електронна библиотека

Център за доброволци

logo lid2 s
school green
sn yaneva
 

 

Детска библиотека
Електронна библиотека
Дигитална библиотека
Виртуална библиотека
Община Стара Загора Българска библиотечно-информационна асоциация РС-ТМ Обществен дарителски фонд Стара Загора Посолство на САЩ в България Bemis Public Library, Colorado
© 2004 - 2023, Библиотека Родина - Стара Загора