Четене с разбиране |
Има деца, които след първия прочит на определен текст веднага усвояват учебното съдържание. При други – не може да го разберат и след многократен прочит. Налага се да положат повече усилия. Следвайки практическата насоченост на изложението, което направих и миналия път във връзка с четенето като техника, ще кажа, че четенето с разбиране е сложна умствена операция и като такава може да бъде обяснена от специалистите. Това, което трябва да знае всеки родител е, че разбирането включва умението да се предават чуждите мисли и идеи със свои думи и според умствените възможности на всеки. Сьществува разбиране, че най-добре се усвоява това, което най-често се повтаря. Резултатьт е, че в такива случаи се наизустява. Тази практика е особено ефективна в първи клас, когато малкият ученик наистина трябва да запомни буквално голяма част от учебния материал. Но с преминаването от клас в клас учебното съдържание се усложнява и се увеличава по обем. Ако детето владее само метода на дословното запаметяване, то ще започне да среща затруднения. В един момент този единствен метод се превръща във вреден навик. А истината е, че той ще продължи да бъде приложим – при наизустяването на стихотворения, заучаване на дефиниции и формули и т.н. Но от полза за детето ще е то да бъде обучено и подпомагано в усвояването и на другия учебен метод – четене с разбиране. В противен случай, за него “научаването” ще продължава да е дословното запомняне. С помощта на учителя и на родителя на детето трябва да му стане ясно, че за да възпроизведе определен текст, означава да го разбере. Кога затрудненията на малкия ученик стават особено осезателни? Практиката ми показва, че те се проявяват още във втори, но най-вече в четвърти клас, когато трябва да се усвояват знания по всеки отделен предмет. Тогава са необходими повече усилия и самостоятелна работа с учебниците, което може да отдръпне някои деца не само от четенето, но и от ученето. Наблюдава се при тези, които имат по-слаба познавателна активност и бедни интелектуални възприятия. Обяснимо е, защото при четенето с разбиране преобладава нагледно-образната форма на мислене – детето оперира само с образи и излиза извън непосредственото възприятие. А излизането извън видимото е форма на мислене, която в самото начало го затруднява. Изискването за логически осмислено запомняне на материала не бива да е изненада за детето – неподготвено, то ще продължава да наизустява дословно. Децата със затруднения при четенето с разбиране се разпознават по това, че преразказват с готовите фрази от учебника. Те трудно конструират изречения. Ако поискаш да преразкажат един текст, се усеща липсата на последователност. Ако ги прекъснеш с уточняващ въпрос, не могат да отговорят, нито да продължат по-нататък. Това навежда на мисълта, че липсва и умение да се анализира, обобщава и сравнява. А това са най-общите начини на познавателната активност. Къде е ключьт? Той е в навика да се работи активно над прочетеното, за да се осмисли. Тогава може би ще дойде и запомнянето. А според мен, активната работа над текста включва:
Пряко отношение към четенето с разбиране има техниката на четене. Разгледана в тази връзка, се подразбира, че ако детето не владее добра техника, то не би могло да разбере прочетеното. Ако срича бавно думите, забравя прочетеното и не може да схване изречението, а оттам – текста като цяло. А една неправилно прочетена дума може да промени смисъла, и обратно – неразбирането на смисъла нарушава правилното четене, когато в текста има много непознати думи. В практически план бих разделила процеса на четене с разбиране на три етапа: осмисляне на текста, активно осмисляне на текста и запомняне по определена система. Осмислянето на текста включва:
Активното осмисляне на текста изисква:
Запомнянето по определена система означава, че детето трябва да е в състояние по всяко време да възпроизведе усвоеното знание, вкл. и когато го изпитват в училище. Не са малко случаите, когато обяснява на родителите си, че не е отговорило, защото забравило наученото. Умението да се възпроизвеждат чужди мисли и идеи се развива едновременно с умението да се преразказва. Предполага се, че с времето се обогатява и речниковия запас на малкия ученик. По-разнообразният речник му позволява да си служи с повече думи и да разчита на взаимозаменяемостта им от гледна точка на значението. С натрупването на познания по български език, то може да избира по-свободно словесната форма, с която да изрази съдържанието и неговите отделни части. Активната работа над текста ще му даде възможност да избегне излишните подробности, но ще се придържа към логическата последователност. Ще започне да структурира изказа си, като знае, че всяко твърдение трябва да бъде подкрепено с доказателства или с посочване на резулати и примери, последвани от извод или обобщение. Четенето с разбиране има отношение към развитието на потенциала на детето. Самото четене стимулира познавателната му активност, развива мисленето и въображението.Затова родителите трябва да свикнат да наблюдават своите деца, а всяко изоставане – да ги подтикне да изяснят причините, за да им помогнат.
ЙОРДАНКА ХРИСТОВА – автор и координатор на |
< Предишен | Следващ > |
---|
Новини |
Календари |
Линкове |
Търсене |
- - - - - - - |
Контакт с нас |
Попитай библиотекаря |
- - - - - - - |
От деца за деца |