• Narrow screen resolution
  • Wide screen resolution
  • Increase font size
  • Decrease font size
  • Default font size
  • default color
  • red color
Начало arrow Новини arrow Клубове по мислене arrow Четене с разбиране
Четене с разбиране Печат

Има деца, които след първия прочит на определен текст веднага усвояват учебното съдържание. При други – не може да го разберат и след многократен прочит. Налага се да положат повече усилия.

Следвайки практическата насоченост на изложението, което направих и миналия път във връзка с четенето като техника, ще кажа, че четенето с разбиране е сложна умствена операция и като такава може да бъде обяснена от специалистите. Това, което трябва да знае всеки родител е, че разбирането включва умението да се предават чуждите мисли и идеи със свои думи и според умствените възможности на всеки.

Сьществува разбиране, че най-добре се усвоява това, което най-често се повтаря. Резултатьт е, че в такива случаи се наизустява. Тази практика е особено ефективна в първи клас, когато малкият ученик наистина трябва да запомни буквално голяма част от учебния материал. Но с преминаването от клас в клас учебното съдържание се усложнява и се увеличава по обем. Ако детето владее само метода на дословното запаметяване, то ще започне да среща затруднения. В един момент този единствен метод се превръща във вреден навик. А истината е, че той ще продължи да бъде приложим – при наизустяването на стихотворения, заучаване на дефиниции и формули и т.н. Но от полза за детето ще е то да бъде обучено и подпомагано в усвояването и на другия учебен метод – четене с разбиранеВ противен случай, за него научаването ще продължава да е дословното запомнянеС помощта на учителя и на родителя на детето трябва да му стане ясноче за да възпроизведе определен текст, означава да го разбере.

            Кога затрудненията на малкия ученик стават особено осезателни?

Практиката ми показва, че те се проявяват още във втори, но най-вече в четвърти клас, когато трябва да се усвояват знания по всеки отделен предметТогава са необходими  повече усилия и самостоятелна работа с учебниците, което  може да отдръпне някои деца не само от четенето, но и от ученето. Наблюдава се при тези, които имат по-слаба познавателна активност и бедни интелектуални възприятия. Обяснимо е, защото  при четенето с разбиране преобладава нагледно-образната форма на мислене – детето оперира само с образи и излиза извън непосредственото възприятие. А излизането извън видимото е форма на мислене, която в самото начало го затруднява. Изискването за логически осмислено запомняне на материала не бива да е изненада за  детето – неподготвено, то ще продължава да наизустява дословно.

Децата със затруднения при четенето с разбиране се разпознават по това, че преразказват с готовите фрази от учебникаТе трудно конструират изречения. Ако поискаш да преразкажат един текстсе усеща липсата на последователност. Ако ги прекъснеш с уточняващ въпрос, не могат да отговорятнито да продължат по-нататък. Това навежда на мисълта, че липсва и умение да се анализира, обобщава и сравняваА това са най-общите начини на познавателната активност.

Къде е ключьт? Той е в навика да се работи активно над прочетеното, за да се осмисли. Тогава може би ще дойде и запомнянетоА според менактивната работа над текста включва:

- улавянето на основната мисъл чрез отделните фрази
- разделянето на части
- да  обръща внимание на думите и да ги разбира
- да маркира последователността в изложението
- да прегрупира смислово информацията
- да определи т.нар. опорни точки – факти, датисъбития

Пряко отношение към четенето с разбиране има техниката на четене. Разгледана в тази връзка, се подразбира, че ако детето не владее добра техника, то не би могло да разбере прочетеното. Ако срича бавно думите, забравя прочетеното и не може да схване изречението, а оттам – текста като цяло. А една неправилно прочетена дума може да промени смисъла, и обратно – неразбирането на смисъла нарушава правилното четене, когато в текста има много непознати думи.

В практически план бих разделила процеса на четене с разбиране на три етапаосмисляне на текста, активно осмисляне на текста и запомняне по определена система.

Осмислянето на текста включва:

- за какво се говори в него
- разделяне на части, свързани по смисъл

Активното осмисляне на текста изисква:

- водене на записки
- подчертаване и поставяне на знаци в бялото поле (ако се разрешава и книгата или учебникът са лични)
- записване на най-главното
- онагледяване със схеми
- записване на факти, дати и др.

Запомнянето по определена система означава, че детето трябва да е в състояние по всяко време да възпроизведе усвоеното знаниевкли когато го изпитват в училище. Не са малко случаитекогато обяснява на родителите сиче не е отговорило, защото забравило наученото.

Умението да се възпроизвеждат чужди мисли и идеи се развива едновременно с умението да се преразказва. Предполага сече с времето се обогатява и речниковия запас на малкия ученик. По-разнообразният речник му позволява да си служи с повече думи и да разчита на взаимозаменяемостта им от гледна точка на значението. С натрупването на познания по български език, то може да избира по-свободно словесната форма, с която да изрази съдържанието и неговите отделни части. Активната работа над текста ще му даде възможност да избегне излишните подробности, но ще се придържа към логическата последователност. Ще започне да структурира изказа сикато знае, че всяко твърдение трябва да бъде подкрепено с доказателства или с посочване на резулати и примерипоследвани от извод или обобщение.

Четенето с разбиране има отношение към развитието на потенциала на дететоСамото четене стимулира познавателната му активност, развива мисленето и въображението.Затова родителите трябва да свикнат да наблюдават своите децаа всяко изоставане – да ги подтикне да изяснят причините, за да им помогнат.

 

ЙОРДАНКА ХРИСТОВА – автор и координатор на
проекта "Училище за идеи" в XI ОУ "Николай Лилиев"

 
< Предишен   Следващ >

 

НЧ Родина

Езикова школа

Училище за идеи

Училище за идеи

СОУ Иван Вазов

eXTReMe Tracker