Докосване до поета |
125 години от рождението на Николай Лилиев
През прага на поезията му можеш да преминеш, след като пречистиш душата си. Неговата творческа енергия търси хармонията между вътрешния свят на човека и заобикалящия го свят. Изключителното съвършенство на стиха и неговата мелодичност определят автора като уникален поет. Трудно бихме определили болезнената му чувствителност като обикновена сантименталност. По-скоро се усеща едно скрито напрежение, родено от трудната съдба на българския интелектуалец във време, в което живяха и Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Гео Милев и други.
Според неговите съвременници, Николай Лилиев носи в себе си бунта на символистите – поетите, които чрез символи, ритъм и звук представят човешките чувства. Откриваме ги и в поезията на този нежен лирик, чиито стихове звучат като нежна мелодия: Тихият пролетен дъжд звънна над моята стряха, с тихия пролетен дъжд колко надежди изгряха… Творчеството му е доказателство за жизнеността на поета – обратно на онова, което твърдят някои критици.Творбите му са част от съвършения свят. Когато Николай Михайлов става Николай Лилиев, това вече е един акт на доброволно кръщение пред олтара на чистата поезия. Съприкосновението с нея ни помага да разберем човешките добродетели на поета. А неговата сто двадесет и пета годишнина е повод да си припомним, че той е наш съгражданин, но и талантлив национален поет.
Йорданка Христова –
“Учител на годината – 2010” |
< Предишен | Следващ > |
---|
Новини |
Календари |
Линкове |
Търсене |
- - - - - - - |
Контакт с нас |
Попитай библиотекаря |
- - - - - - - |
От деца за деца |