Детски сайт

Един друг поглед върху творчеството на Вазов

 

      Тази година се навършват 160 години от рождението на Иван Вазов. Той е единственият български творец, който приживе е признат за народен поет. Това не го лишава от присъщата му скромност. В своята автобиография той пише: „Дадох всичко добро, каквото можах да дам на отечеството. Малко бе, но толкова имах.” Велик човек! Велик творец! Де да можеше всеки от нас да направи такова признание!
      Днес за Вазов в българското семейство се говори най-много, когато дойде време за кандидатстване в училище или в университет. Поетът, чиято душа копнееше по родното, ако беше жив, щеше да чуе от своите сънародници най-различни реплики за себе си. Истината е, че ние самите не съзнавеме колко дълбоко е влязъл в интимната ни същност на сегашни или вчерашни деца. Да, ние можем да забравим стихотворението “На детето” – една тревожна творба, посветена на малкото дете, чийто утрешен ден е мрачен и несигурен! Но кой не знае дори ред от емблематичното “Аз съм българче”? У кого следващите редове не предизвикват умиление и спомен за първия учебен ден:

      Винаги, когато се връщам в годините на моето ранно детство, си припомням как танцувахме танца на малкото синьо цвете. Пеехме “Песента на синия синчец” под акомпанимента на акордеон, а родителите щастливо ни аплодираха. Мила картинка!
      Вазов е с нас винаги и всякога. Преди Коледа класните стаи се огласят от коледни песни. Една от тях е “Коледа”. Текстът е на Вазов – почти народен, защото лесно се запомня и още по-лесно се запява:

     Преди много време познавах възрастна жена, която и на деветдесет и три години рецитираше стихове на Вазов и Ботев. Едно от тях беше и стихотворението “Овчар”. Рецитираше го бавно, почти тихо произнасяне думите, а те се превръщаха в мелодия – тъжна и запомняща се приказка за едно преминало детство. Ще ме запитате: „А какъв беше текста?” Познат, много познат! Често тази песен я включвахме в “концертната програма”, която подготвяхме през лятната ваканция за бабите, събрани под сянката на високата акация в началото на улицата, на която живеех. А текстът ще ви го подскажа:

     Ако той нищо не ви говори – помолете мама или баба да ви я изтананикат. Ако не могат, навярно знаят:

     Написах тези редове с надеждата, че след като прочетете написаното, ще си спомним за Вазов – “патриарха на българската литература” и заедно ще изразим своята почит към творчеството му.

 

Йорданка Христова - автор
на проекта “Училище за идеи”
и “Учител на годината – 2010”