Училищната готовност |
От пет до седем е период, в който детето най-интензивно придобива знания и умения, които ще направят възможно да възприема с лекота учебното съдържание в първи клас. И ако тези дни се чува най-често въпросът: "Защо от пет?", ще запитам: „А защо не от пет?". Това е периодът в развитието на детето, когато то с лекота започва да приема всички промени, свързани с възприятията му. Факт е, че това е и времето, когато децата придобиват минималната социална компетентност, без която съществува вероятността те да продължат да живеят в риск през целия си живот.
Когато става дума за училищна готовност, се има предвид готовността на детето в края на предучилищния етап. Тя му е необходима, за да може да се адаптира по-бързо към училищната среда. Кога активно да започне тази подготовка? При търсене на отговора, определящ трябва да е подходът ни, свързан с изискването - в училище да постъпва еднакво подготвена група деца. Не става въпрос за деца, притежаващи равни възможности, а за деца, чиито комуникативни умения, нагласи за учене, за интегриране и за съблюдаване на училищните изисквания да са вече факт. Те да са усвоили определен поведенчески модел. Да са овладели основни нравствени норми, с пряко значение за отношението с другите деца и с по-възрастните хора. Придобили са минимум речников запас, необходим им за общуване в училищна среда и са подготвени откъм знания и умения за усвояване на учебното съдържание. Притежават необходимата информираност за основните хигиенни навици и за това как да се грижат за себе си и да опазват личното си здраве, своя живот и живота на останалите деца. Всичко това е възможно да стане между пет и седем години. Най-важното достижение в разглеждания период е социалната готовност на детето. Основното в нея са няколко неща - взаимоотношения с останалите деца, сътрудничество по време на учене и на игра, съблюдаване на определени правила и способност да ръководи поведението си в различни ситуации. Взаимоотношенията с останалите деца е критерий за начина, по който детето се адаптира към тях. Новата среда открива възможности за изява и развитие на комуникативните му умения. Но това, което то вече е трябвало да научи, е да общува спокойно, да не проявява агресивност и да потиска раздразнителното си поведение. В началото сблъсъкът по време на игра е неминуем. Деца с по-изразени лидерски качества се опитват да прегрупират останалите. Наблюдава се обостряне на отношенията. А често учителят може да се сблъска с некоректност между децата, причина за която може да е силно изразеният егоизъм, но и нежеланието и отказът да се сътрудничи с останалите. Сътрудничеството по време на учене и на игра е въпрос не само на поведение, но и на ценности. Определяща е семейната среда, в която детето расте. Отношенията между децата в една група (паралелка) са същите като отношенията въобще между хората. Те могат да бъдат изградени върху симпатия, антипатия или емпатия. Никога не е само едното или другото. През годините съм се сблъсквала с всичко това и съм ставала свидетел как те сближават, отблъскват или противопоставят децата. Симпатията предполага по-толерантни отношения, нагласи за взаимопомощ, извинение, прошка. Антипатията често провокира желание да унижиш този, когото не харесваш, да го изолираш или злепоставиш. А на емпатията, като способност децата да изпитват съчувствие към другия, винаги съм гледала като на фактор за "мира и мирните отношения". Тя е градивният образ на социалното общуване в групата и изгражда алтруистичния поглед върху света. Хвърля мостове към тези, които страдат или имат нужда от помощ. И в един момент, тази смесица от взаимоотношения трябва да бъде"регулирана" от учителя, чиито усилия са насочени към неутрализиране на рисковете и укрепване на социалните връзки между децата. При това той трябва да вземе в предвид, че всяко от децата има собствено очакване за справедливост. Критерият може да е само един - съблюдаването на вече обявени правила, с които всяко от децата трябва да се съобразява. Това може да се случи, ако някой вече се е погрижил бъдещият малък ученик да гледа на тях като на една от ценностите, които ще управляват целия му живот по- нататък. Съблюдаването на определени правила е свързано с безопасността на поведение и опазването на личното здраве и здравето на другите. Тук се включва и спазването на училищния правилник, отнасящ се до изисквания и задължения по време на учебно-възпитателния процес - отношенията между учител и ученик, интерес и мотивация по време на часа, нарушения и наказания и т.н. В предучилищния период детето трябва да е усвоило достатъчно знания и умения, които да му дават самоувереност. Има деца, които осъзнават своята неподготвеност. Изпитват страх и несигурност. Други са срамежливи и пасивни. Има и деца, които в началото, но и още дълго време след това, при задаване на въпрос отказват да отговарят и упорито мълчат. Случвало ми се е да попадна и на деца, които не са успели да развият най-елементарни комуникативни умения. Те трудно се изразяват или не разбират въпроса на учителя. Имат затруднения и в общия обмен на мнения и предлагане на идеи. Изложеното дотук ви дава възможност да разберете колко отговорна е задачата на учителя по отношение на индивидуалните различия на учениците в един клас. Затова е добре да помогнете на своето дете да достигне определена степен на училищна готовност. А може би то има нужда от специални занимания в полудневната или целодневната предучилищна група? Интегрирайте вашите усилия с тези на специалистите, за да се развива вашето дете пълноценно и за да достигне необходимото равнище на училищна готовност. Заедно ще му помогнете да се социализира и да се чувства добре в училищната среда.
Йорданка Христова -
автор на проекта "Училище за идеи"
и "Учител на годината - 2010" |
< Предишен | Следващ > |
---|
Новини |
Календари |
Линкове |
Търсене |
- - - - - - - |
Контакт с нас |
Попитай библиотекаря |
- - - - - - - |
От деца за деца |