Детски сайт

Шестте рамки на мислене

           “Шестте рамки на мислене” (С., Локус, 2010) e най-новата книга, която издателство “Локус” пусна на книжния пазар през месец юни т.г. За познавачите на латералното мислене това е голям подарък в навечерието на пристигането на нейния автор професор Едуард де Боно.
            Отдаден на мисията си да учи хората как да мислят, Де Боно ни предлага още един метод как по-лесно да се ориентираме в информацията, която ни залива. Книгата е потвърждение, че в съвременния свят – свят на информационен бум, най-важно е да притежаваме умения за извличане на повече стойност от информацията, да използваме техники за по-бързо и по-ефективно достигане до онова, което ни е нужно.
            Още от увода се усеща, че авторът и този път остава верен на подхода си за достъпност до неговите формални методи и инструменти. Става ясно, че това, което той иска да ни каже, е свързано с начина да реагираме на всичката информация, която достига до нас чрез различни източници и по различен повод. Служейки си с конкретни примери, Де Боно ни убеждава в нуждата да подготвим и настроим нашия ум да забелязва различните аспекти на информацията – точност, интерес, стойност и т.н.
            В предговора авторът ни въвежда в смисъла на Шестте рамки, определяйки ги като метод, който опростява начина ни на възприемане на информацията. Де Боно използва рамки с различни форми – триъгълник, кръг, квадрат,сърце, ромб и правоъгълник (табла). И в този случай, лидерът на когнитивната психология, тръгва от обективните им характеристики, преминава през субективното им значение, което им дава с оглед на целите на метода. Всяка от рамките авторът сравнява с посоките на света. По същия начин и те насочват нашето внимание при възприемане на дадена информация.
            На всяка от рамките професорът отделя достатъчно внимание, като разглежда символното им значение и случаите, в които се налага да използваме всяка една от тях. Мимоходом и без да ни назидава, Де Боно прокарва и своите изисквания при тяхното приложение – упоритост и дисциплина при усвояването им, стриктност и последователност.
            Триъгълната рамка авторът свързва “с нашата цел да търсим информация”. А в кои случаи можем да я използваме? Вариантите са няколко – най-вече при съзнателно насочване на вниманието, за запълване на времето и отвличане на вниманието, за осъзнаване на случващото се около нас в света, заради по-общ или конкретен интерес към различни факти. И тъй като става дума за целта на информацията, въпросите, които трябва да си зададем, са : “Какво? Защо? Къде?” Така “сме наясно какво точно искаме от цялата тази информация”, а мястото на всеки от тези въпроси се намира върху един от върховете на триъгълника.
            Рамката на кръга проследява точността на информацията, т.е. кръгът е препратка към центъра на целта. Според автора точността зависи доколко успешно я улучваме. И тъй като точността на информацията е нещо много важно, Де Боно насочва вниманието ни към това доколко може да й се доверим – авторитетен ли е източникът, и ако имаме съмения, относно достоверността, налага ли се да направим вътрешна проверка или да сравним с други изложения по същия въпрос или тема. Съветът на автора е да се стремим “да потърсим директно изначалната стойност на информацията.”
            Квадратната рамка отразява гледната точка на информацията. Четейки страниците, посветени на тази рамка, разбираме че авторът на всяка информация трябва да се стреми към балансираност. Де Боно се позовава на много примери, от които става ясно, че целта е определяща за гледната точка. Не липсват и съвети към ползувателите на дадена информация – например, употребата на много прилагателни говори за лично мнение и лично отношение на автора, а отразяването само на една гледна точка – за едностранчивост и т. н. Квадратната рамка ни приучва да търсим балансираното мнение, но приучва и самите нас към такова отношение.
            Рамката на сърцето символизира интереса, т.е. това, което ни вълнува. Тя “насочва вниманието към въпроси, които ни интересуват.” Де Боно посочва като източници на нашия интерес изненадата, първоначалната информация, любопитните факти.
            Рамката на ромба се използва за преглед на ценностите, които се съдържат в една информация, т.е. нейната стойност. Тази рамка се използва след употребата на предходните рамки. Всъщност, чрез нея търсим отговор на въпроса, доколко тази информация е отговорила на въпроса ми – достоверна ли е, изчерпателна ли е , доколко обогатява моите познания, разкрива ли нови възможности за личния ми живот или за професионалното ми успяване и т.н. А ако се затруднявате в класифицирането на ценностите, авторът ни препраща към своята книга “Шестте медала на стойността”. В тази връзка научаваме, че има шест ценностни категории. А кои са те, ще научите след като дочетете книгата.
            Според Де Боно, с Рамката на таблата излагаме изводите си и обобщаваме резултатите, правим заключението. Авторът определя няколко стъпки, които са свързани с надеждността на информацията, със степента на удовлетвореност, налага ли се да търсим допълнителна информация.
            Използването на Шестте рамки на мисленето, според автора на латералното мислене, ни гарантира висока стойност на информацията, която използваме. В тази връзка, бих препоръчала книгата на всички, които четат и ползват информация всекидневно – ученици, учители, студенти, но също и на хората, които професионално са обвързани с поднасянето на информация – журналистите от средствата за масово осведомяване, PR-специалисти, социолози и рекламни агенти.

Йорданка Христова -
автор на проекта "Училище за идеи"
и "Учител на годината - 2010"