Детски сайт

    Идеите на професор Едуард да Боно са познати на все повече българи, благодарение и на интереса на издателствата към неговите книги. Имам в предвид най-вече  – “Локус” и “Кибеа”.

   “Шест мислещи шапки” (С., Кибеа, 2010) е най-новото издание на български език, което тези дни открих на книжния пазар. Книгата ни предлага едноименния метод, подробно разработен и представен от създателя на латералното мислене. Метод или техника за паралелно мислене, Шестте мислещи шапки e концепция за това как можем да разнообразим нашето мислене и да го направим по-ефективно. Впрочем, още в предговора, Де Боно поставя директно въпроса: “Наистина ли можем да променим ефективността на мисленето си?”

    Четейки книгата, ще разберете, че Шестте мислещи шапки е един целенасочен процес. В него авторът тръгва от субективното значение на шапките, представящи мисленето с тях като многоцветна ролева игра. В нея съзнателното сменяне на “мислещите шапки” e роля, в която всеки може да се превъплоти – от петгодишните до най-възрастните. Можем също, използвайки за сигнал идиома “мислеща шапка”, да приканим и другите да се превъплотят. Тази ролева игра се практикува широко и в училищата, и в бизнеса. Слагайки някоя от шапките, вие “играете ролята, дефинирана от тази шапка.”

    Каква е целта на Шестте мислещи шапки? В книгата са посочени няколко ценни момента, свързани с нея. Според автора, те са – играене на роля, насочване на вниманието, удобството да смениш посоката на своето мислене или да помолиш някой друг да направи това, възможна промяна в химическата среда на мозъка ти, и накрая –  определяне и привикване към правилата на играта.

    Като посетители на този сайт, навярно вече сте прочели нашите малки уроци за Метода на шестте шапки и сте научили най-важното за тях. Ако обаче вече сте от категорията на хората, за които паралелното мислене се е превърнало в практика, която трябва да бъде усвоявана системно, книгата ще ви помогне. Структурата й позволява последователното усвояване на всяка “мислеща” шапка. Започва се със субективното им значение – бялата, червената, черната, зелената, жълтата и синята.

    Бялата шапка авторът сравнява с белия лист, който трябва да изпълним с факти, цифри и с много информация. Тя е сравнена с компютъра, от който очакваме да получим същото, но не и – той да спори с нас. Използването на бялата шапка е начин за “неутрално и обективно представяне на фактите и цифрите”. Това означава, че не трябва да давате вашето лично становище. Четейки книгата, ще научите и нещо много любопитно – с какво мисленето с бялата шапка ни напомня за мисленето на японците?

   Червената шапка отразява нашите чувства и усещания за нещата. Тя е признание за реалното им съществуване.Помага ни да разкрием онова, което мислим, повлияно от емоциите и интуицията ни. Затова за нея авторът казва, че мисленето с чувства  “в някои случаи води до верни решения, а в други – не.” В тази връзка –  дали да покажем, или да скрием нашите чувства? А доколко те могат да послужат за аргументи в нашето мислене? И още – налага ли се в процеса на дискусия да обясняваме своите чувства? Отговорите може да разберете сами.

    Черната шапка е свързана с логиката в нашето мислене. Тя удовлетворява склонноста на нашия ум да критикува, да дава оценка и да се концентрира върху негативното. Чрез мисленето с черната шапка можем да оспорваме фактите, представени ни от бялата шапка. В никакъв случай обаче, не означава водене на спор. Възприема се като опит да се очертаят или предвидят недостатъците и рисковете. По това се различава от жълтата шапка, която се занимава с положителната оценка. Разглеждано като негативно, мисленето с черната шапка, ако успее да докаже истината, може да се окаже “привлекателно,защото резултатът се постига незабавно и изцяло.”

    Жълтата шапка позволява да се концентрираме върху положителното, свързано с извличане на ползи от евентуалното прилагане на една идея. Затова и мисленето с тази шапка е и оптимистично. В тази връзка, възниква въпросът – а дали има смисъл да си блъскаш главата с търсене на скрити стойности? Да, заслужава си, ако това е свързано с изгодата и ползата. Има обаче хора, за които оптимизмът достига до глупост. И това се случва, когато той е свързан с нереалистични представи и мечти. Ключът на успеха е, те да бъдат съпътствани от реални действия за постигането им. А на какво се основава положителната оценка? Длъжен ли е мислещият да излага основанията за своя оптимизъм? Защо конструктивното мислене подхожда на жълтата шапка? Кога умозрителното мислене с жълтата шапка позволява да се формулират най-добри хипотези? Каква е разликата между понятията "конструктивно" и "творческо"? Въпроси, на които ще намерите отговорите, ако проявите достатъчна любознателност.

    Зелената шапка е шапката, която се свързва с новите идеи, защото старите вече не ни служат. Свързваме я с предложенията, алтернативите и творчеството. Но тя има отношение и към т.н. моторен ефект на идеята, която използваме като отправна точка за придвижване напред. Зелената шапка отваря път към използването на алтернативи, т.е. търсене на повече от един начин, на повече от една гледна точка да се направи нещо. Специално място е отредено на ролята на провокацията и на връзката между творчеството и появата на понятието “латерално мислене”. Авторът дава практически съвети за това как да опазим добрите идеи и как се стига до концепциите. А каква ли би била функцията на един “мениджър на концепциите”?

    Когато си сложите Синята шапка, вие вече мислите за самото мислене, а не за темата на дадената дискусия. Това е шапката, която ни казва кога да сменим шапките за мислене. С нея можем да даваме указания за хода на следващата стъпка.Помага на мислещите да се концентрират, използвайки най-простия за тази цел начин – задаването на въпрос. А чували ли сте за въпрос-кукичка и въпрос-изстрел? И защо авторът сравнява мислещият със синята шапка с хореограф, който режисира всяка стъпка в мисленето. Ще ви оставя сами да удовлетворите любопитството си.

    Провокирайки вашия интерес, искам да ви призова да не се съмнявате в това, че и този път професор Де Боно ви предлага едно достъпно четиво, оставайки верен на принципа си за опростеност. Самото структуриране на съдържанието подпомага четенето с разбиране. Подробно е разчетена цялата технология за прилагане на метода – предложени са много схеми (начини) за смяна на шапките. Посочени са примери. Разгледани са различни взаимовръзки на разноцветното мислене с останалите аспекти на латералното мислене. 

    Книгата “Шестте мислещи шапки” e изчерпателен източник за същността на метода. Прочитайки я, всеки може да вземе от нея толкова, колкото желае или от колкото има нужда. Заинтригувани от успешната практика, която методът предлага, вие можете да създадете собствена стратегия. Ако ръководите фирма или институция, предимствата на метода може да съкратят времето за обсъждане и вземане на решения, да оптимизират производителността, откъм идеи. Шестте мислещи шапки е особено ефективен подход за прилагане в образованието. Концепцията работи добре в институции.                                          

Йорданка Христова –
автор на проекта "Училище за идеи"
и "Учител на годината – 2010"