Детски сайт

Избирам тази тема, защото смятам, че усвояването на умението за възприемане на информация, без това да ни затруднява, е особено важно за ученика. Още повече, че четенето е в основата на неговата подготовка. Самото четене е дейност за възприемане на информация, при която тя като достигне до съзнанието ни, се превръща в нашата представа за околния свят.

Наблюденията ми през годините показват, че учениците се справят по-лесно с възприемане на конкретното. Те срещат затруднения при преработването и анализирането на текстовете, но също и при отсяването на информацията. Знае се колко необходимо е това умение, в пред вид голямото количество информация, с която е засипван съвременния човек. Същата съдба има и ученикът, тъй като в повечето случаи учебното съдържание изобилства с термини, факти, числа…  Допълнителни затруднения създава и академичният стил, на който са написани учебниците.

Умението за по-активно преработване на информацията и нейното по-лесно възприемане трябва да започне да се развива още в ранна ученическа възраст. И в тази връзка, техниката “Шестте рамки на мислене” може да ни помогне. За повече подробности бих препоръчала книгата на професор Едуард де Боно, носеща същото заглавие (Шестте рамки на мислене,  С.,  Локус,  2011.), както и моята рецензия за нея, публикувана на тази страница на Детски сайт.

„Шестте рамки” са шест рамки с формата на триъгълник, кръг, квадрат, сърце, ромб и правоъгълник (табла). Те се запомнят лесно и служат за насочване на нашето внимание при възприемане на дадената информация. Помагат ни да не се объркаме. Не позволяват на информацията да ни затрупа, и така да не успеем да стигнем до това, което търсим или ни трябва. Затова приемете „Шестте рамки” като сигнални лампички, които може да включвате, когато работите с информация.

Винаги се започва с „Триъгълната рамка” и с въпроса:  „А каква е нашата цел да търсим информация?“. Представяме си, че върху всеки един от върховете на триъгълника са разположени трите въпроса: „Какво? Защо? Къде?” Чрез тях съзнателно насочваме вниманието си към това, което търсим, защо го търсим и къде го откриваме.

„Рамката на кръга” ни насочва към проследяване точността на информацията. Естествено е да имаме доверие, когато става въпрос за учебно съдържание. Но това не изключва възможността да посетим библиотеката или да влезем в Интернет, за да потърсим и други източници. Така можем да се ориентираме по-добре в точността на информацията, но и да научим нещо допълнително.

Целта на всяка информация е да ни впечатли. Това, което трябва да научим задължително, е да можем да се впечатляваме от гледната точка на автора, Подсказва ни го „Квадратната рамка”. Ако ни е ясна гледната точка на автора, бихме могли да формулираме и нашата. Нещо повече, проучването на допълнителни източници по темата, ще ни даде възможност да се позовем и на други гледни точки, както и да ги сравняваме. Рамката на квадрата ни напомня да направим нашата оценка за дадената информация.

„Рамката на сърцето” ни насочва към въпросите, които ни интересуват, т.е. вземаме онова, което ни е нужно. Източник на нашия интерес може да са любопитните факти, развитието на фабулата (излагане на случката събитието), интересните обстоятелства, лексикалните или граматически особености на текста, определени твърдения, изразени позиции.

Всеки текст притежава стойности, свързани със съдържашите се в информацията ценности. „Рамката на ромба” ни насочва към преглед на тези ценности, с оглед на тяхното значение за развитие на интелекта ни, за усъвършенстване на социалните ни умения, ако щете - с успяването ни в училище. Между другото, усвояването на същественото не трябва да е самоцел и не бива да го свързваме само с настоящото ни представяне в училище. Съществените знания се превръщат в познание, което ни служи цял живот. Затова е много важно да умеем да разграничаваме същественото, което при всички случаи е свързано с ценности.

„Рамката на правоъгълника (таблата)” насочва вниманито ни към крайните изводи,  обсъждане на резултатите, и дали тази информация ни удовлетворява.

От изложеното дотук става ясно, че „Шестте рамки на мислене” е техника, която се усвоява много лесно, защото професор Де Боно използва познати модели (форми) -  на триъгълник, квадрат, кръг, сърце, ромб и правоъгълник. В тях авторът на латералното мислене влага конкретно значение, свързано с възприемането на информация - каква е целта да търсим информация, точна ли е, каква е авторовата гледна точка, какъв интерес предизвиква у нас, какви ценности се съдържат в нея и дали ни удовлетворява.

„Шестте намки на мислене” е техника, еднакво полезна и за учениците, и за техните преподаватели. Като се има в пред вид, както вече отбелязах, характера на сегашното учебно съдържание, тази техника ще ни помогне да го преструктурираме и да се освободим от излишното, да отделим онова, което ни трябва. А това означава, че ни помага да разграничаваме информацията, да я анализираме. Формира активното ни отношение по време на работа с текст, като отчита потребностите ни.

Опитах се да представя темата за „Шестте рамки на мислене” така, както професор Де Боно съветва, опростявайки я, представяйки я пестеливо и разбираемо, с оглед възрастта на тези, за които е предназначена, както и в пред вид на практическата насоченост на настоящата публикация - формирането у ученика на умение за възприемане на информация.

Предлагам две задачи:
1. Приложете техниката „Шестте рамки на мислене” по отношение на това, което току-що прочетохте.
2. Опишете в три точки, доколко тази информация ще ви е от полза при справянето с ученето.

Накрая няколко съвета, свързани с темата:
1. При усвояване на дадена информация избягвайте зубренето.
2. Старайте се да разберето прочетеното и да го предадете със свои думи.
3. Научете се да преработвате и структурирате информацията, защото това означава, че латералното мислене ви е помогнало да откривате ценностите, т.е. същественото.
4. Изразявайте вашата гледна точка, което ви прави проактивен човек, а това е целта на латералното мислене.
5. Винаги правете оценка на дадената информация, което умение ще е знак и за интелектуалния ви потенциал, за ценностните ви нагласи, за вашия социален опит (познанията ви за света и за взаимоотношенията с другите хора).

ЙОРДАНКА ХРИСТОВА
автор на проекта „Училище за идеи”