Детски сайт

Детето ми е ученик

Постъпването в първи клас е голяма промяна и за детето, и за родителите. Обикновено това е събитие за цялото семейство. Обяснимо е вълнението – възникват нови задължения за всички. Ученето не е обикновено занимание, защото за първи път детето на мама, тати, на баба и на дядо, ще трябва да демонстрира самостоятелност. Справянето с новите задължения се оценява през призмата на учителя, на съучениците, т.е. на други хора, в чиято обективност не бива да се съмняваме. Има обаче един момент, който трябва да бъде преодолян от всяко дете. Отнася се до това, дали то осъзнава, че от сега натътък учебната дейност ще е водеща. Разбира се, и детето, и неговите родители трябва да са единодушни, че ученето е важно.
Още през първите дни в училище учителите се опитват да спечелят вниманието на децата, използвайки различни игрови методи. Задържането на интереса не е лесен процес. На него учителят подчинява голяма част от педагогическите си умения. Формирането на навици и интереси е дълъг и продължителен процес, но често той стартира едновременно с изграждането на навика да се слуша, за да се научава. През годините, откакто изучавам системата на професор Де Боно за латералното мислене, не пропускам да извеждам като правило и като ценност думите му , цитирайки ги пред децата, че “слушането и научаването са най- важни за мисленето.”
Много навици и умения могат да бъдат овладяни и у дома, но за повечето от тях овладяването е свързано с определена учебна ситуация - работата в група, сътрудничество и толерантност в точно определено учебно време, системност и задължителност при усвояване на учебното съдържание и др. За подобно равнище на самосъзнание детето се подготвя още в предучилищния период, но с постъпването му в първи клас, всички очакват то да демонстрира тази си приобщеност. И не само това, околните констатират появата на собствени познавателни мотиви. Не подценявайте нетърпението, с което бърза да ви покаже “златния” подпис на учителката или да сподели колко пъти му е казала “браво”. Сами продължете разговора за наученото в училище през днешния ден – не оставяйте без коментар споделеното. Вашето безразличие или липсата на заинтересованост ще “убие” мотивацията му за успяване в ученето.
Лоши учители и лоши родители са тези, които обръщат внимание само на формалната готовност за училище. Такова отношение превръща ученето в досадно задължение. Използвам повода, за да споделя, че винаги съм мечтала за добро училище, в което децата да бързат да идват и да не бързат да си отиват. Търсейки пътища към такова училище, създадох проекта „Училище за идеи”. Малките ученици копнеят някой да им говори интересно. Това прави ученето по-достъпно и децата престават да свързват училището само с трудности и задължения. При първото несправяне, родителите трябва да успокоят детето. Не му напомняйте непрекъснато за собствените си очаквания то да успява. Не допускайте постоянните ви упреци по повод на слабостите и пропуските, да станат причина за понижено самочувствие. Не позволявайте чувството за малоценност да отнеме шансовете на детето за постигането на успех. По-страшното е, че малкият ученик може да намрази училището и всичко, свърано с него.

През всичките години най-много ме е впечатлявала прилежността на децата в началните класове – нещо, което по незнайни причини се изгубва във времето. Случвало се е “да пропусна” да проверя възложеното за работа у дома. Понякога съм го правила съзнателно, за да разбера доколко те могат да оценяват положените от самите тях усилия. Чувствала съм се удовлетворена, когато ми “напомнят”, а после търпеливо чакат да мина край всеки от тях и да го похваля. Споменавам го, за да разберете, че съблюдаването на определено изискване може да е резултат единствено на целенасочени усилия. За да се живее по правила, не са достатъчни само строгост и напътствия.
Самочувствието на малкия ученик укрепва едновременно със справянето му с новите задължения. Как се учи вашето дете? Това е въпрос, който си задавате не само вие, но и то. В началото не може да разбере дали усилията и старанието са достатъчни за да му кажем:”Да, ти се учиш добре!” Вярно е, че усилието и старанието са първата крачка към успяването, но успехът има своите характеристики. Това трябва да се обяснява на детето, за да не го разочароваме. В този смисъл, не бива да го лишаваме от подкрепата и от похвалата, заради напредъка, който постига. Убедена съм, че добрият учител няма да пропусне да предложи на всяко дете такова равнище на поставените задачи, които да съответстват на неговите възможности. В такива случаи, бъдете сигурни, то ще изпита удовлетворение от успeха. С времето, за него ще става все по-лесно да се самооценява, като сравнява собствените си достижения с тези на останалите деца, но което ще го мотивира и да бъде сред добрите.
Родителите не бива да са безразлични и трябва да помагат на учителя. Имала съм случаи, при които децата са послушни и кротки, но не полагат достатъчно интелектуални усилия. Опитвала съм да разбера на какво се дължи тази детска пасивност. В някои случаи, причината е в липсата на знания и умения, които се придобиват в предучилищния етап. В други – детето избира най-краткия път, а той е да наднича зад рамото на друг ученик. Въпросът има и по-дълбоки корени – притежава бедни интелектуални впечатления и неразвити интереси. Първата крачка е да се провеждат допълнителни занимания с учителя, но и у дома по време на самоподготовката.
Самоподготовката е много важна. Децата, които посещават полуинтернатни групи, лесно се справят под непосредствения контрол на учителя, но това съвсем не означава, че те не са самостоятелни. Предимствата на тази форма на обучение е, че се предвижда време, както за самоподготовка, така и за занимания по интереси. Координираните усилия на учителите и възпитателя от полуинтернатната група са предимство, което позволява по-бърза да се решават проблемите, свързани с изоставането на някои деца, както и да се стимулират възможностите на други. У дома може да се допусне прекалена намеса на останалите членове на семейството, което е толкова нежелателно, колкото и пълното дистанциране от детето.
Какво помага и какво пречи на малкия ученик? Помага му вашата готовност да го изслушате, да го наблюдавате, търсейки знаците на тревожност и най-важното – да не пропускате да го стимулирате да успява, като му отделяте време, но и като забелязвате неговите малки успехи. Според мен, пречи му вашето безразличие, но и прекалената ви очаквания за него, без да се съобразявате с възможностите му. Не забравяйте, че очакванията на детето ви са свързани най-вече с усещането му, че го обичате и подкрепяте. Бъдете уверени, защото така вашата увереност става негова. А който е уверен в себе си, е непоколебим в постигане на целите си.

ЙОРДАНКА ХРИСТОВА –
автор на проекта “Училище за идеи”