Детски сайт

ПЪРВИТЕ, КОИТО КАЗАХА: "ЧЕТА, ЗНАМ, МОГА!"

В своята тридесетгодишна учителска практика се стремях да не пустее светът на детето, защото пуст свят няма. Той непременно се запълва. В него непременно се заселват образи, впечатления, възникват преживявания, идеи, мисли, убеждения. Светът на детето прилича на храм, а да се изостави този храм, е равносилно на педагогическо престъпление. Една народна мъдрост гласи: "Изоставеният храм се завладява от дяволите."

Смятам за свой изключителен дълг да помагам на децата да заселят своето духовно царство с великолепните образи на човешкото творение, да посея там семената на идеи, от които ще израснат след това убежденията, светогледът, моралните устои. За да успея в своята мисия, аз трябва да потопя децата в света на книгите. Там те могат да осъзнаят себе си и като герои и като обикновени хора. Там те могат да се родят хиляди пъти в ярки и светли образи, да станат един Ян Бибиян, Том Сойер или Малкият принц. Различен е пътят, по който водя моите момичета и момчета.

Пет минути поезия. Пет минути с новата книга. Пет минути с любимия автор. Независимо какъв е урокът ни - по математика, по музика или друг - часът започва или завършва с декламиране, разказване, четене.

Всеки от класа може да напише на листче името си и заглавието на книга, която желае да прочете. Пуска листчето в кутия или го дава на библиотекарката на класа. Деца, които имат книгата, я носят в училище и я дават на съученика си, който я е пожелал.

Урок по художествено четене. Отиваме на рожден ден у нашата пианистка Ивка. Павлина, Силвия, Рени и Габриела са подготвили стихотворения, с които ще я поздравят. Някои сами са съчинили, други са подбрали от любими на домакинята автори. Самата тя им акомпанира на пианото. Ръкоплясканията са непринудени, истински.

Семинар. Всички четат една и съща книга, пишат в читателските си дневници впечатленията си, преписват отделни моменти, които са ги развълнували, научават ги наизуст, пишат съчинения, илюстрират. Двама или трима подготвят информация за книгата, за автора. Избира се водещ, който дава думата на всеки желаещ.

Урок по свободно четене. Децата носят в клас книги, които четат. Всички се унасяме в четене. Какво е необходимо през това време - пълна тишина. През междучасието децата искат да разберат кой какво чете, някои си разменят книгите, искат и моята.

Кой ще бъде библиотекар другата седмица? Това е игра, в която се включват всички ученици и сами избират за библиотекар това дете, което е чело най-много през изтеклата седмица, научило е много важни неща от книгите, вживяло се е в ролята на любим герой от разказ, приказка и е станало по-добро, по-интересно, по-забавно и желано от приятелите си или е сторило "подвиг" като е помогнало като героя си на някого.

Срещи. Решаваме да каним хора, свързани с книгите, с историята на България. Незабравими остават разговорите с историка Радослав Бонев, който ни показва едно от първите издания на "Записки по българските въстания" и ни подарява "История славянобългарска". Разходка из света на книгите с библиотекарката от библиотека "Родина" Валя Начева провеждаме в класната стая. Денят е зимен. Вали първият сняг. Стелияна грижливо сипва от самовара горещ старопланински чай.

Вълнуваща е срещата и с писателя Стойчо Маджарски. Докато Ива и Мирослав разговарят с него, Ивелина запечатва миговете в картини. Аз участвам във всички техни игри, срещи, семинари като една от тях. Така правя децата мои сътрудници в тяхното потапяне в света на книгите.

После предлагам на своите хлапета един нов дом – библиотеката - събрал в себе си знания и мъдрост. Дом, който е концентрирал нещото, което днес струва скъпо - информацията. Информация за други страни, светове, планети - въображаеми и реални. Децата са тази част от човечеството, която е най-жадна за знания и която най-емоционално и искрено възприема всичко ново и непознато. Те се влияят изключително от всичко, което виждат, чуват и не на последно място прочитат. Това определя голямото влияние, което би оказала срещата им с литературата или казано по друг начин посещението на библиотеката върху детските мисли, самосъзнание, морално развитие, въображение, култура и въобще възприемането на околния свят.

Трябва да признаем, че българинът все по-малко чете. Това се отнася и за децата. Книгата все повече се замества от радиото, телевизията, компютъра. Това е така, защото е много по-лесно да видим един образ, отколкото да си го представим. Книгата обаче предлага много по-голямо пространство на фантазията. Писменото слово няма да изчезне. То е в основата на всички по-нови средства за информация и комуникация.

Връзката дете - библиотека е доста нестабилна в наше време и дори мнозина смятат, че тя не е необходима, но грешат. Библиотеката винаги е съхранявала най-ценното, което трябва да се предаде на бъдещето. Скъса ли се връзката дете - библиотека, къса се и връзката на човечеството с бъдещето.

Моите ученици обичат книгите. Имат любими автори, произведения. Докоснат ли се до нещо красиво, нещо, което да разчопли душите им, преписват го, носят го в клас, обсъждат го, предлагат го на приятели от другите класове. Става им тясна за общуване класната стая. Решават, че ще се включат в създадаването на клуб на приятелите на книгата от целия град към библиотека "Родина". Занизват се месеци на усилена работа. Избрани са водещите думички: Чета, Знам, Мога. Четем приказки, разкази, стихотворения на деца от детските градини, на бабите и дядовците, на родителите, на връстници. Превръщаме всеки ден, всеки час в празник на книгите. Разпалваме желание у всеки човек да чете повече, да споделя повече.

И чудото става...

Когато през юли тази година жътвари прибират зърното в хамбарите, ние събираме приятелите на книгата в Детския отдел на библиотека "Родина". Сред уютната обстановка на малкия двор се събират любознателните старозагорчета. Пеят, рецитират, обсъждат, играят, откриват нови приятелства. Директорката Слава Драганова развълнувана подарява на всички тениски, върху които греят словата: КЛУБ ПРИЯТЕЛИ НА КНИГАТА.

По улиците хората заглеждат щастливите ми ученици, усмихват им се. Иска ми се да им кажа: "Радвайте им се, хора! Това са вашите деца! Днес те сбъднаха една своя мечта! Построиха нов свой дом, в който ще чуват един стих или една сентенция, ще изпитват разлюляващия удар на една мисъл или на един образ, ще опознаят магията на шумоленето, радостта от донесената книга, бурята на един спор върху някой автор."

Днес моите ученици са четвъртокласници. Скоро ще отлетят от мен. Много неща ще забравят, но думите, с които ги посрещах и ги изпращах - никога. "Ако искате да опознаете добре един човек, вижте библиотеката му. Вижте книгите, които чете. Тук вие ще можете да го откриете. Защото книгите са неговият вкус, идеите му. Чрез тях вие ще разберете интелекта и темперамента му.

Влезли веднъж в сърцето му, книгите остават там завинаги, като слагат своя белег. Невидим, но дълбок, този белег изразява до голяма степен същността на човека. Пазете се от хората, които го нямат. Те не могат да ви предложат нищо възвишено. Техните души са обли като речни камъни. Те са част от общото течение, което ги влачи и оформя. Те са онези полупросветени люде, които не обичат да се вълнуват, които не познават думи като "напред" и "нагоре". А вие, мили мои, Четете, за да Знаете и Можете!"