Детски сайт

В няколко публикации последователно се опитах да ви предложа идеи, свързани с крайната цел на четенето – интерпретирането на текст, т.е. тълкуване на прочетеното. Ако трябва да обобщя, това са идеи, отнасящи се до овладяването на по-добра четивна техника;умения за четене с разбиране; стремеж към ценностно личностно развитие, защото извличането на информация от текст е процес наоценка на стойностите в него; умения за изразяване по подходящ начин и във форма, съобразена с жанровите изисквания за интерпретативно съчинение.

Продължавайки темата за умението на учениците да извличат, да тълкуват и да преработват информация, този път избирам да насоча вниманието ви към ролята на въпросите при писане на интерпретативен текст. Обещавам ви, че няма да повтарям онова, което вече би трябвало да сте научили в училище за интерпретацията, или което бихте могли да прочетете, изписвайки в Гугъл думата“интерпретация”.

Ще започна с това, че писането на интерпретативен текст – интерпретативно съчинение, есе, интерпретативен отговор/коментар, е само по себе си творческо мислене. Мисля, че за да го реализираме, трябва да умеем да задаваме въпроси. Според професор Де Боно "задаването на въпрос е най-простият начин да се концентрира мисленето" (Едуард де Боно, Шест мислещи шапки, С., Кибеа, 2010. с. 194). Умение, което ни е необходимо още в етапа, когато тълкуваме заглавието на зададеното съчинение. В този момент е важно да си зададем точните въпроси, да дефинираме вярно тезата и подтезите и да си поставим задачите за мислене. Въпросителните думи ще ни помогнат да изградим мостове към съдържанието на онова, което ни предстои да напишем.

Вече писах за умението да задаваме алтернативни въпроси. Това е т.нар. стратегия на верижното подаване на въпросителни думи. Предполагам, че вашите учители я познават като стратегия на “Шестте W”, т.е. на “Шестте Защо” (на англ.ез. Why). Прилагането й е почти като игра – всяко “защо” е насочено към предходния отговор, който може да е от едно изречение. Ако свикнете да задавате въпроса “защо”, бъдете убедени, че това ще е най-лесния начин да установите различни връзки в рамките на зададената ви тема. Признайте, че прочитайки заглавието, първото, което си казвате е, че няма да можете да се справите. Съветвам ви да използвате споменатия подход, защото така по-бързо, по-лесно и по-задълбочено ще вникнете в същността.

Трябва да знаете, че повечето въпроси, започващи със "защо" са интерпретативни (обяснителни). Затова винаги, когато сами се питате и сами си отговаряте (когато става дума за самостоятелно писане), вие развивате умението за оригинално творческо мислене. Често се използват и т.нар. уточняващи, оценъчни и обобщаващи въпроси. Задавайте ги, като ползвате същата стратегия.

Предлагам ви пример:
ТЕМА (есе): Може ли лъжата да е благородна?
Въпрос: Какво е лъжата?(уточняващ въпрос)
Отговор: Лъжата е скриване на истината.
Въпрос: Защо една лъжа може да бъде определена като благородна? (интерпретативен въпрос)
Отговор: Защото я изричаме, ръководени от благородни мотиви, свързани с човешки съдби.
Въпрос: Защо и в кои случаи е оправдано да използваме  благородна лъжа? (оценъчен въпрос)
Отговор: Използването на  благородна лъжа е оправдано, когато искаме да предотвратим неуместен или опасен сблъсък, да спестим ненавременно разочарование или искаме да не лишаваме от вяра и кураж друг човек, в труден за него момент.
Въпрос: Какво би се случило, ако живеехме в постоянна лъжа? (обобщаващ въпрос)  
Отговор: Лъжата може да подведе хората в техните действия, да обърка  живота им и да попречи при вземането на правилни решения, но когато е благородна, тя е оправдана.
ТЕЗА: Лъжата е скриване на истината. Една лъжа може да бъде определена като благородна, защото я изричаме, ръководени от благородни мотиви, свързани с човешки съдби. Използването на благородна лъжа е оправдано, когато искаме да предотвратим неуместен или опасен сблъсък, да спестим ненавременно разочарование или искаме да не лишим от вяра и кураж друг човек, в труден за него момент. Лъжата може да подведе хората в техните действия, да обърка живота им и да попречи при вземането на правилни решения, но когато е благородна, тя е оправдана.

Умението да се задават въпроси помага при изразяването на различни гледни точки. Стимулира собственото интерпретиране на прочетеното, което демонстрирах с дадения пример. В тази връзка, винаги съм подкрепяла и насърчавала учениковите интерпретации. Дори ако в някоя си част те не съвпадат с онова, което се приема за “официално”, т.е. с казаното в учебника или от учителя. За съжаление, отделни учители все още стимулират “зубренето” и в резултат на това, още в началните класове децата изгубват волята си да споделят своето мнение. И това се случва, защото се забравя, че целта е учителят да направлява учениците по посока към търсене на собствена интерпретация на прочетеното. Възприемането на написаното в учебника като единствено приемлива интерпретация не е подкрепящ подход за достигане на качествено училищно образование. Но за тази тенденция има и причини. И една от тях е недостатъчното учебно време, с което разполага всеки учител. А то е необходимо, за да се позволи на учениците да стигнат до лично разбиране на смисъла на един текст. Те трябва да се научат да сравняват това свое разбиране с разбирането на друг ученик,  на авторите на учебника и с разбирането на учителя.

Общоизвестна истина е, че за повечето ученици писането на интерпретативен текст се свежда до преписване или заучаване на чужди текстове по дадената тема. В такива случаи не се влага оригинално мислене. Ако искаме да развиваме умението в правилната посока, такъв подход е неприемлив. Лошото е, че той остава преобладаващ, дори когато ученикът вече е станал студент. Поради тази причина, преодоляването на проблема може да се свърже с въвеждането на предмет “Творческо писане и говорене”. Така ще се развиват уменията, свързани с писмената реч, но и с устното изразяване. И следва обучението да е не само в контекста на преподаването по литература, но и заради придобиването на други предметни и междупредметни компетенции.

Остава въпросът – писането на интерпретативен текст творчество ли е, т.e. дарба ли е, или е въпрос на умение? След като започнах да изучавам системата на професор Де Боно, аз вече мога да твърдя, че е умение, което може да се развива целенасочено. Ако приема, че е само дарба, то тя си остава само такава, ако не се развива. Е, вярно е, че някои ще развият повече компетентност, а други – по-малко, но при всички случаи ще се промени отношението и на едните, и на другите към творческия процес, свързан с интерпретирането.

ЙОРДАНКА ХРИСТОВА –
автор на проекта “Училище за идеи”