Детски сайт

Кирил и Методий превръщат в своя съдба създаването и разпространението на славянската писменост. Те извеждат в орбитата на общочовешката култура славянските народи, които са една значителна част от населението на Европа.  Времето, когато това се случва, е втората половина на IX век. Четири века ги делят от Ренесанса! Само този факт е достатъчен, за да определим мисията на братята като историческа дързост.
Дейността на Кирил и Методий е борба за словото и за излизане извън границата на триезичната догма, която немското духовенство издига и така отрича правото на славяните да имат богослужение на свой език. В “Панонските легенди”, които са пространни жития за живота на славянските първоучители, подробно е описан спорът между триезичниците и Кирил Философ. Срещу него се изправят “eпископи, попове и черноризци, като врани срещу сокол”. Това сравнение е достатъчно, за да усетим ожесточението, с което защитникът на славянското слово е атакуван. Неговото най-силно оръжие срещу тях се оказва речта – енергична и аргументирана. Остротата и смелостта, с която Кирил им отвръща се илюстрира най-добре с познатите думи:”Не пада ли от бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?” Вижда се, че той находчиво и добросъвестно използва най-подходящите примери и сравнения, демонстрирайки начетеност и мъдрост. За Кирил Философ изправянето срещу триезичниците не е просто догматичен спор, а хуманистична кауза. А писането на роден език е толкова жизненоважно, колкото водата, слънцето и въздухът са важни за всяко живо същество. А признаването само на трите езика – еврейски, гръцки и латински, е границата, която задържа духовното развитие на славяните.
Словото на Кирил и Методий е мост към свободното развитие на човешката личност. Създавайки азбука и писменост, братята откриват пътя към просвета и култура. Обявяват се за равенство на езиците и народите. А тези идеи са много близки до хуманистичните ценности на Ренесанса. Мисията им сближава жадното за просвета славянско племе и християнския свят в Европа. Очертава връзки на междудържавно и духовно сътрудничество. А когато в България пристигат прогонените им ученици Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд, славянските книги се връщат към своя извор – старобългарския език, на който са сътворени. Появяват се писатели и книжовници, които за първи път пишат на своя език. Създадени са два духовни центъра за просветно-книжовна дейност – Охридската, която била поверена на Климент и тази в Плиска, ръководена от Наум. Така били положени основите на обучението в грамотност и на църковно служене. Само за седем години в Охридската школа са обучени 3500 ученици. Те се подготвят за духовници и книжовници. Получават знания и умения, свързани с природата. Преписват и разпространяват богослужебни книги. Книги се създават и в библиотеките на двореца. Редом с духовниците от царски и болярски произход работят образовани лица от народа – граматици и писари. През следващите години възниква литература, която е написана на говорим народен език. България се превръща в духовен център за приобщаване на славянството към европейската христианска цивилизация.
Заради заслугите на братята, през 1985 г. папа Йоан Павел II ги обяви за “покровители на Европа”. Нека да пребъдат във вековете имената на св.св. Кирил и Методий и на техните ученици!
Поклон!

ЙОРДАНКА ХРИСТОВА –
автор на проекта “Училище за идеи”