Детски сайт

Първите будители

Свикнали сме да ги търсим, връщайки се назад към миналото. Застанали са с лицата и с действията си в трудни за народа ни исторически периоди. Винаги, когато е имало най-голяма нужда от водачи. Дали в ръка с книга, или с оръжие на свободата, те са връщали със знание или със силна воля надеждата за промяна. И никога не са подвеждали своя народ, пробуждайки и подкрепяйки устрема му към духовно и политическо обособяване.
Паисий Хилендарски е първият народен будител. Неговата “История славянобългарска” (1762) е отговор на потребността да бъде съхранено народностното самосъзнание и човешкото достойнство на българите. Възкресявайки историческата памет, Отец Паисий връща гордостта им. Да възкреси историята на българския род не е само повод да обоснове правото на самостоятелна държава в годините, когато не е съществувала такава. Авторът е вдъхновен от намерението си да събуди патриотични пориви у своите сънародници. Не е случайно, че още в предговора съветва читателите да обичат своя род и език, отечеството си и своето българско име, да не се срамуват, че са българи. Всеки от тях трябва да знае да чете и пише на български, да познава и помни историята на предците си. Припомняйки част от историята на средновековната ни държава, Паисий внушава самочувствие и воля да бъде отвоювана националната ни свобода.
Продължител и последовател на Паисий е Софроний Врачански. Личната среща между тях през 1765 година се оказва съдбоносна. Още същата година той прави първия препис на “История славянобългарска”. По-късно, вече като епископ на Врачанска епархия и духовно лице, той обикаля навсякъде, където е българско. Разгръща книжовна дейност, а най-голямото му творческо постижение е автобиографичната творба “Житие и страдания на грешния Софроний”. Тя продължава да впечатлява и съвременния читател заради човешката откровеност, с която авторът описва своя живот. А цялата културно-просветна и обществена дейност на Софроний е резултат на убеждението, че образованието и националната независимост ще върнат България при цивилизованите държави.
Няма да мине много време и по българските земи ще се появи новото светско училище, което ще замени килийното. Утвърждаването му ще е резултат от усилията на будни млади българи, получили своето образование в Европа. Като Петър Берон – автор на “Рибен буквар”(1824), но и радетел на създаването на единен български език. Като Васил Априлов – друг български книжовник, който през 1835 година ще открие в Габрово първото българско светско училище. Известен учител в него е Неофит Рилски – духовник и книжовник, приложил сричковия метод на обучение, както и взаимоучителната организация на обучение. Автор на много учебници и учебни помагала.
Възраждането е белязано от бурен просветен подем. Той е свързан с имената на велики българи, които днес тачим като будители на българската нация. Сред тях са и лидерите на нашето национално-освободително движение – Георги Сава Раковски, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев, дейците на Априлското въстание и цяла плеяда книжовници и дейци за Освобождението на България. Будители на народната свяст са и големи писатели като Иван Вазов, Алеко Константинов……, чието творчество и обществена дейност са оказали мащабно въздействие върху духовното и политическо израстване на българския народ. И затова историята не ги забравя, защото тяхното дело е повлияло съдбоносно на нацията ни. Посланията им събирали много съмишленици и последователи, които с перо и мисъл са вдъхновявали народа. Техният живот и тяхното дело са безценно благо на българския дух. Защото няма по-добър пример от този да оставиш след себе си следа за изпълнен дълг към отечеството и народа.
И днес Българаия има нужда от своите нови будители. Ще ги срещнете сред творците, учените, учителите, библиотечните работници, обществените деятели. Открийте ги, за да се уверите, че всяко време ражда своите будители. И днес има хора, които са осъзнали предназначението на своя избор да са полезни на другите, вдъхновявайки ги с пример, ценности и послания. А дълг на всеки съвременник е да се образова, предявявайки изключителна любознателност и творчески способности. Защото образованието и знанието определят съдържанието на целия ни смислен живот.
Да изразим почитта си към Първите, които не пренебрегнаха дълга към своя народ и се посветиха на него!

ЙОРДАНКА ХРИСТОВА –
автор на проекта “Училище за идеи”