Поклон, Апостоле! |
![]() |
Всеки народ създава своите герои, а Левски създаваше народ. Свързвайки делото си с изграждането на вътрешна революционна организация, той дълбоко вярва, че само така ще може да обедини българите за участие в общонационално въстаниие. По време на своите обиколки, благодарение на усета си да обединява, Дякона печели народното доверие.
За някои, Левски e изключително явление, светиня, за други е икона. Но за всички българи е бил и си остава пример за родолюбие. И тогава, и сега, той има и своите поклонници, и своите съмишленици. Как иначе, когато идейните му прозрения са впечатляващи: ”…С една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление). (Из “Нареда до работниците за освобождението на българския народ”)
За Апостола свободата е най-голямата ценност. В една дописка до в. ”Свобода” от 1871 г.., той пише: ”….Че и ний сме хора и искаме да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни… Па и от каквато и да е народност да живеят в тоя наш рай, ще бъдат равноправни с българинът във всичко, ще имаме едно знаме, на което ще пише: свята и чиста република.” Той се обявява за свобода на личността, словото, печата, за равноправие между хората, независимо от тяхната народност, вяра и социално положение. Неговият девиз е “свобода и всекиму своето”, а “свята и чиста република” се превръща в цел на смисления му живот.
Създаването на вътрешна революционна организация с общите услилия на верни съратници – патриоти, “разсъдителни, безстрашни и великодушни”, всъщност е един процес, в който българите се превръщат от обикновени поданици – в народ. Народ, готов да върне свободата си. Та нали сам Апостола твърди:”Ние сме жадни да видим Отечеството Свободно, па ако щат ма нареди да паса и патките!” (Из писмо до Филип Тотю от 1 март 1871 г.) И по-нататък: ”Аз съм се обещал на Отечеството си жертва за Освобождението му, а не да бъда кой знай какъв.”
Левски се е посветил на общата кауза за Освобождение. Той не търси в това нито угода, нито изгода за себе си. Честен до болка, преодолявайки страдания и несгоди, той не си позволява да граби от общото. Доказателство – тефтерчето, писано през последните две години от живота му. В него всичко е записано с чувство за ред. Дори страничките са тематизирани – сметки за разходи, на кого какво дължи и за какво е използвана народната пара, указания, размисли, лирически отклонения, народни рецепти за лечение... Четеш го и не спираш да се впечатляваш, за да стигнеш до страничката с единствената дума, изписана върху нея: “Народе???” Между другото, за мен тя е отражение на изключителната приповдигнатост на Апостола, но и израз на неговата загриженост за бъдещето на българския народ. Звучи и като въпрос: ”Народе, а какво ти ще направиш от тук нататък? Какво бъдеще си обещаваш?”.
Тези дни някой се опита да разбуни народната свяст – да учат ли децата ни история в последните два класа на училищното си образованиие. Ще си позволя по този повод да кажа, че дори тези две години биха били недостатъчни, за да се изучи само революционното и духовно наследство на Дякона. А на споменатото по-горе тефтерче, трябва да бъде посветена не една урочна единица. Всъщност, добродетелите на Левски са най-голямото ни наследство, което прави от него реален, а не измислен пример за честен гражданин и за родолюбие. А един от подходите на българското училище да формира духовно здраво и зряло младо поколение, подготвено да осмисли човешкия си живот, което да е в състояние да изразява гражданската си позиция през призмата на историческите процеси, събитията и личностите в тях, е да дава знания за народните герои. А Васил Левски е един от тях. Животът и делото на Дякона са ценност, национално и европейско достояние, пример и ресурс за демократично мислене.
Благодарим ти, Апостоле! Заради това, че и днес продължаваш да ни даваш самочувствие на Народ. Поклон!
ЙОРДАНКА ХРИСТОВА –
автор на проекта “Училище за идеи”
|
< Предишен | Следващ > |
---|
Новини |
Календари |
Линкове |
Търсене |
- - - - - - - |
Контакт с нас |
Попитай библиотекаря |
- - - - - - - |
От деца за деца |