Детски сайт

    Тези дни чух майката на 18-годишния Тодор – пребитото момче от Враца, да казва в едно свое интервю, че “e необходимо да се направи нещо и да има закон, който да напомня, че трябва да помислиш, преди да посегнеш.“ Има такъв закон, и той е един от многото неписани:”Всеки гражданин трябва да знае и да помни, че човешкият живот е ценност.“ А питаме ли се кой и кога учи нашите деца на ценностно отношение към него? Колко от тях, в края на училищното си образование, са разбрали това? Учим ли ги как да преодоляват агресията в себе си и как да действат, когато срещу тях се изправя агресивен опонент? Знаят ли как да опазят собствения си живот и защо не бива да посягат на чуждия? Владеят ли умението да разговарят и как не бива да допускат чувствата да са водещи? В тази връзка, професор Де Боно съветва, че “както треньорът се учи да контролира отбор от шест коня, така и ние се нуждаем да се научим да“управляваме” чувствата си по начин, по който да им се наслаждаваме, а не да сме направлявани от тях. Ако всички коне побягнат като стрели, колата се чупи.“/Едуард де Боно, Как да притежаваме красив ум, С., LOCUS, 2009. c.130/

    От години говорим, че с децата на България се случва нещо. Не са достатъчни опитите ни този обществен проблем да се разглежда само във връзка с общата агресия в едно потребителско общество, в което се превръщаме, и в което “лошите” ни деца продължават да са жертва. Дългото стоене пред компютъра и пред телевизора ги капсулира, спъва социализацията им. В разколебания модел на българското семейство те растат самотни и изоставени, и също толкова притиснати от социалните фактори, колкото и техните родители. Нараненото им честолюбие бърка бунтарството с гнева и насилието. Всеки ден те се срещат с много изнервени хора, а и самите те се превръщат в опасен източник на агресия, като в другия нашумял случай от Бургас, когато ученик преби възрастен гражданин.

    Според ЮНЕСКО, дефиницията за образованост включва четири категории образование: за знание (това, което покрива официалното образование), за извършване на определена дейност (свързано с усъвършенстването на работното място), за съжителство (свързано със социалните дейности), за организиране на собствения живот (практически умения за управление на собствената си личност). Те покриват и представата ни за качествено образование. Да ги запомним, и нека да си отговорим колко от тях успешно реализира българското училищно образование. А защо е толкова важна последната категория – организиране на собствения живот и практически умения за управление на собствената личност? Защото ако те бъдат придобити в училището, по-късно може да бъдат използвани за справяне със собствения живот. Обратното означава общество на губещи хора, т.е. на лузъри (от англ.ез. губещи, несретници).

    През последните години преобладаваща е тенденцията българското училище да отбелязва спад по отношение на петте основни умения, които са елементи на качественото образование – слушане, говорене, четене, писане и решаване на проблеми. Те имат пряко отношение към комуникативните умения и уменията за интерпретиране и аргументиране. А колко са часовете, свързани с компетенции за говорене и писане, с построяване и дострояване на текстове? Как може да пишат аргументативни текстове, когато много от тях не знаят какво е това ценност? Затрудняват се да изброят дори няколко от тях. Как да изразяват гледната си точка, когато все още има учители, които искат точно възпроизвеждане на учебното съдържание?

    Успяващата педагогика разглежда четенето и говоренето не само като сбор от умения, но и като конкретни практики. Такава практика е умението как да се съгласяваме или да не се съгласяваме при общуването си с другите хора. Професор Де Боно казва, че най-трудният аспект е “да се стремите да откриете точки на съгласие с човека, с когото говорите.” /Едуард де Боно, Как да притежаваме красив ум, С.,LOCUS, 2009. с.9/ И тази трудност, според него, “идва и от факта, че мотивацията да се постигне съгласие е точно противоположна на естествените наклонности на повечето хора…..Силно склонната да спори личност търси да демонстрира превъзходство чрез несъгласие.”/ пак там / В тази връзка, учим ли децата на умението да откриват логиката в поведението или в говоренето на опонента? Не е случайно, че системата на професор Де Боно включва такъв мисловен инструмент, като Гледната точка на другия /ГТД/. Лошото е, пак според него, когато побеждаващо е не внимателното, а агресивното несъгласие, защото то е проводник на неконтролирани емоции. А те могат да предопределят поведение и реакции, които обслужват единствено егото.

    Не съм от хората, които лошо се вглеждат в случващото се в българското училище, но съм убедена, че истинската реформа е в усвояването на основни ценности като свобода, толерантност и отговорност. Децата отрано трябва да знаят, че демокрацията е преди всичко рамка, модел на правила и ценности, в които са заложени параметрите за успяване и сигурност. А какво се случва през последните години? Малко, по малко ценностите изчезват, защото усещането е, че те не са водещи. Не е достатъчно да кажеш на едно дете да се пази от злото и да прави добро. С децата трябва да се работи системно върху етическото възпитание. Иначе как да ги научиш да предотвратяват злото, когато те не знаят какво е зло и какво е добро, защото всеки ден пред очите им се извършва подмяна на тези категории. Още по-страшното е, че има отдръпване на гражданската общност от ценностите. Ние всеки ден ставаме свидетели на различните проявления на агресия и насилие. За тях се говори и слуша от сутрин до вечер. С тях започват и свършват всички новини и предавания. При тази масирана информация по темата, положителното почти отсъства или се губи под водопада от престъпни деяния. Агресията е повсеместна - в училище, в семейството, на улицата, даже в говоренето за политика.

    Някъде четох, че всяко поколение взема природата назаем от бъдещето. Бих допълнила, че всяка образователна система взема децата назаем от тяхното бъдеще. В този смисъл само едно ценностно образование може да формира от подрастващите достатъчно силни личности, които да не се оставят да ги носи единствено течението на оцеляването. Някой трябва да ги научи да откриват и разчитат формулите на живота, да се справят с натиска на социалната диференциация, да приемат знанието като ценност, да разпознават истинските начини за успяване, в чиято основа са изборът, който правим и решенията, които вземаме. Децата ни трябва да са готови за живота, извън стените на училището.

    В двора на моето училище още има едно бадемово дърво. Всяка година то първо разцъфтяваше и всички се възхищавахме на неговите ароматни и красиви цветове. После те окапваха и се появяваха малките зелени плодчета, които децата скрито бързаха да откъснат и да изядат. Виждах как лицата им се гърчеха от киселия вкус, но те не се отказваха. Пишейки тези редове, си мисля за тях и у мен се събужда усещането за детство с аромат на цъфнал бадем, примесен с горчивия вкус на младата бадемова ядка. Ще я откъснем ли зелена и кисела, или ще й помогнем да стигне до своята зрялост? Обръщам се към родителите и учителите, които знам, че посещават страницата “Училище за идеи” на Детски сайт на библиотека “Родина”. Написах тези редове за тях, за да продължим заедно да помагаме на децата чрез семейството и училището.

ЙОРДАНКА ХРИСТОВА- автор на проекта “Училище за идеи”