Детски сайт

НЕ НА АГРЕСИЯТА, НО НЕ САМО ДНЕС

  Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световния ден против агресията в училище. Популярен е още като „Ден на розовата фланелка“. Разказвала съм ви и друг път неговата история. За пръв път е проведен в Канада през 2007 година като протест на двамата ученици Дейвид Шепърд и Травис Прайс. Те се обличат в розово, за да изразят отношението си към агресията в училище. Имало е и конкретен повод - по-големи ученици се подигравали и тормозили един деветокласник, защото бил облечен с розово поло. Възмутени от гледката, те още на следващия ден купили и раздали на съучениците си 50 розови тениски в подкрепа на тормозения ученик. Много скоро за инициативата научават и учениците от други училища. Скоростта на разпространение е толкова голама, че достига и до други държави. Днес стотици хиляди училища по целия свят и милиони ученици отбелязват този ден.

 Самата дума агресия има латински произход и означава „доближавам, докосвам” хора или вещи. Тя може да се прояви, както по отнешение на други хора, така и по отношение на самия себе си чрез самонараняване. Първите признаци на агресивност се забелязват още в семейната среда, провокирана от различни фактори.  Детето може да е свидетел на агресивни прояви на насилие между възрастните, на които то започва да подражава. Липсата на добър пример за подражание, води и до случаи, когато то самото е обект на такова насилие в семейството. Едно лошо продължение е, ако то стане обект на тормоз и в училище. Училищната агресия е голямо зло, което е свързано не само с нарушаване на училищния правилник, но и с демонстрирането на груба сила, на език на омразата – обидни думи,  подигравки и нетолерантност към различните деца. На много от тези случаи те самите са обект, свидетели или за тях научават от медийни публикации или чрез  телевизионното отразяване на шокиращи случаи. Но много от случаите остават скрити, поради заплахи от саморазправа.

 Според експерти, процентът на тормозените в училище деца е много повече и се разминава с официалната статистика. Те твърдят, че агресивността се е увеличила и предвид ограниченията, които наложи пандемията, свързана с коронавируса. Затова се заговори и за негативните последствия от онлайн обучението, тъй като в известна степен се ограничава двигателната активност на децата и учениците. Дългото стоене пред компютъра заостря реакциите при общуване, вкл. и когато то се осъществява чрез социалните мрежи. Използват се думи и фрази от понятийния апарат на възрастните, за да могат да изразят агресивните си чувства. Стига се и до сблъсъци в реална среда, когато публично и без никакви задръжки се демонстрира група сила спрямо момиче или момче. Разгледани в съвокупност, те отразяват не само липсата на възпитание. Те са показател и за неумението на децата и учениците да контролират чувствата си и да се владеят поведенчески, когато се окажат част от дадена ситуация.

 Проявите на насилие и тормоз над по-беззащитните и уязвимите буди тревога, защото става дума и за дефицит на ценности и отдалечаването от тях на цели поколения. Когато говорим по тази тема, на първо място упреците се отправят към семейството и училището. Няма и как да ги избегнем, защото това е средата, в която те прекарват по-голямата част от живота си в етапа на детската и на училищната си възраст. Но нека да не пропускаме все по-активното въздействие на средата за общуване, извън семейството и училището. Става въпрос за предизвикателствата на социалните мрежи. В много от случаите децата се оказват неподготвени да реагират и да се предпазват от агресията, която е там. Физическият тормоз се замества най-вече от вербалната агресия – обидни думи, квалификации и отправяне на заплахи. На пострадалите от агресия и тормоз трябва навреме да им бъде оказвана психологическа помощ, а самите те не бива да се срамуват да я поискат винаги, когато сe почувстват застрашени или са се оказали в техния фокус.

 Една от причините за агресивното поведение на децата и учениците е изоставането в ценностното им приобщаване чрез четенето, изкуството и развиване на собствените им творчески нагласи. Това е проблем и на обществото, и на държавната политика с фокус обучението  и възпитанието. Бих насърчила финансирането и на повече програми за насърчаване на психичното здраве на подрастващите и на учащите. А гражданското образование следва да се превърне във водещо направление на училищното образование. Липсата на познания как функционира едно общество и какви права произтичат от Конституцията и от законодателството, все повече се оказва водеща предпоставка за негативни поведенчески отклонения. От ранна възраст децата трябва да бъдат подготвени да са част от обществените взаимоотношения. Повече време да се предвижда и за придобиването на умения за комуникиране, за владеене на реакциите и за избягване на конфликти в общуването като използват ума, а не юмрука. И да знаете – агресивността на един човек е щит на несигурността му....Нали не искате вие да сте този човек?

 Бъдете добри и толерантни един към друг! Не позволявайте омразата да ви ръководи! Уважавате другото мнение и бъдете готови да посрещнето всяко предизвикателство спокойно, търсейки решение, а не противопоставяне!

                                                                   ЙОРДАНКА ХРИСТОВА – aвтор на проекта “Учлище за идеи”