Детски сайт

 

 

 

 

Този ден винаги връща спомена ми за уханните козунаци и пухкавите курабийки, които баба ми месеше. А онези великденски козунаци бяха най-вкусните - бухлати и готови да излетят от тенджерите и от тавите, в които ги печаха. Всички от квартала разпознаваха техния аромат и си казваха: “Великден е, баба Николца пече козунаци.” Ден, преди неделята, улицата ухаеше с този празничен аромат. Тогава баба ми беше в стихията си. Аз съм градско дете, но в двора ни имаше иззидана фурна и съседи се изреждаха да пекат  в нея. Баба ми Ивана ръководеше този парад на козунаците. Събирахме се всички деца, привлечени от аромата им. Рояк от деца започваха да надничат през дъсчената ограда, за да гледат чии козунаци са по-бухлати. И всички ахкахме, когато баба ми ги вадеше и виждахме как “бузите” на красивите им плетки – ахааа, да изскочат и да се затъркалят по улицата, както питката в оная приказка. Всички знаехме, че  първият козунак, изваден от фурната, баба ми ще го подели между нас После бързахме да отхапем от горещото парче, прехвърляйки го между малките си ръчички.

 А какъв ритуал беше боядисването на яйцата! Аз и братовчедките ми се състезавахме коя ще издири по-красиви листенца. Използвахме ги като ги прикрепяхме с малко олио върху яйцето и после внимателно го топвахме в боята. За различен цвят баба ми използваше различни отвари от люспи от лук, коприва, плодчета от бъз, червен пипер, вино. С първото яйце баба ми правеше кръстче на челото на всяко от внучетата си. После го поставяше под иконата.  В неделята – на самия Великден, още от сутринта изскачахме на улицата, за да сборим яйцата си. Притежателите на яйца-герои ни се надсмиваха, а победените тичаха обратно у дома – тайничко, и без да бъдат забелязани, да си вземат поредното здраво яйце. И аз правех често същото. Великден беше деня, в който изяждахме най-много яйца. Те бяха и най-вкусните!
Днес, когато баба ми отдавна я няма, онзи аромат на нейните великденски козунаци винаги ме навестява в този ден, за да ми напомни за нея. Едно чаровно и неповторимо преживяване, чиито корени остават скрити някъде дълбоко в спомена ми за едно неповторимо щастливо детство....
Христос возкресе! Бъдете здрави!

 

                                                         ЙОРДАНКА ХРИСТОВA, ваш учител и приятел