Аз
съм вече в трети клас. Мога да пея, но какво от това, като не могат да ме чуят
глухите деца? Мога да танцувам, но какво от това, като не могат да ме видят
слепите деца?
Мога да разказвам приказки и да рецитирам стихове, но какво от това, като не
могат като мен немите деца?
Мога много неща, които другите деца не могат. Имам много неща, които другите
деца нямат.
Затова искам и мечтая да мога да дам очи на слепите, за да видят колко е хубаво
мястото, където са се родили!
Да дам говор на немите, за да могат да му се възхищават на глас!
Да дам слух на глухите, за да чуват как текат реките, как пеят птичките!
Искав да им дам сърцето и душата си, за да усетят живота в своята хубава татковина!
Да танцуват и играят заедно с нас. За да са щастливи и весели като нас. Друго
нищо не искам.
Йоаннa-Неда
Иванова, ІІІв клас, ОУ "Св. П. Хилендарски", гр. Раднево
Участничка в конкурса за есе „ХУБАВА СИ, ТАТКОВИНО” по повод 180 г. от рождението
на П. Р. Славейков
Благодарим на сп. Пчелица за предоставените текстове!
|
