Един поет
с усмивка ме съветва -
била съм като Пенчо малка аз,
познаваме бялата ти, свята клетва:
Учи, чети, внимавай много в час!
Славейков
е фамилното ти име,
духът ти е безсмъртен пантеон,
велика книга българите имат
и мъдростта е в нея вихрогон.
Аз знам
от теб, че времето е злато,
което можем да си наберем,
но не забравям, че е то крилато
и ще избяга, щом за миг се спрем!
Учителю,
два века златни, славни,
като звезда си ти на небосвод;
родът Славейков няма да забравят
и идните от българския род!
Александра
Георгиева, 16 г., Благоевград
Участничка в конкурса „ХУБАВА СИ, ТАТКОВИНО” по повод 180 г. от рождението
на П. Р. Славейков.
Благодарим на сп. Пчелица за предоставените текстове!