• Narrow screen resolution
  • Wide screen resolution
  • Increase font size
  • Decrease font size
  • Default font size
  • default color
  • red color
Начало arrow От деца за деца arrow Пишем arrow Мемоарите на една българска чайка
Мемоарите на една българска чайка Печат
 
Това лято отново отидох на море. Ходейки боса по златистия пясък, усещайки буйната вода до краката си, чувствайки парещи лъчи на юлското слънце, аз летях. Отново бях разперила крилете си в своята истинска и жива мечта. Мечта на момичето с грейналите очи...

Един ден от моята почивка реших да стана много рано и да отида на плажа. Още преди изгрев изгрев слънце исках да съм там и да посрещна новия ден, да посрещна с усмивка пробуждането на едно море. Докато чаках слънцето, при мен дойде мъничка чайка. Едва-едва пристъпваше към мен. Осъзнах, че тя можеше да прави винаги това, което аз умеех само тук. Тя имаше способността и привилегията да лети.

Заобичах изрева така, както малкото цвете обича утринната освежаваща роса. Всеки ден го наблюдавах и очите ми засияваха, щом зърваха порозовялото небе на хоризонта. Моята чайка продължи да идва.

Веднъж се случи нещо изумително. Както си седяхме на скалата аз и моята птица, тя ми проговори с човешки глас. Разказа ми историята си...

Имало едно време чудно хубава девойка на име Найда. Тя живеела в китно селце до морския бряг. Обичала да гледа морските изгреви и залези, да пее с дружките си. Дошло й време за женитба, а сърцето й все още не принадлежало на никого.

Един ден в малкото селце се разнесла мълвата, че щял да идва турският бей – да види как се справяли подчинените му с раята. Дошъл беят и обиколил цялата околност. Като препускал със своя черен кон по морския бряг, съзрял на една висока скала момиче. Момиче с коси по-златни от слънцето и от най-узрелите класове на Добруджа, с ръце по-нежни и от най-фино изтъканата коприна, с очи по-сини и от дълбините на Черно море. Седяла на върха на скалата и очите й жадно попивали невиждано красивата гледка. Любувала се на танца на вълните и волния полет на чайките. Мечтаела...

Неусетно беят се влюбил в момичето. Пратил хора да поискат ръката й от баща й, въпреки че знаел, че и с добро, и с лошо може да изпълни волята си. Старецът се страхувал от силата и надмощието му и се съгласил. Нямал друг избор, освен да обрече дъщеря си на нещастието. Научила и Найда. Сърцето й се поболяло от мъка.

Точно преди да даде отговор на бея, момичето станало рано и се отправило към брега. Качило се на скалата и зачакало слънцето, както винаги досега. Очите му се насълзили, станало й тъжно за родината, за селото и морето. Така копнеело да си е у дома, при всички близки и любими хора. Изведнъж Найда осъзнала, че може да е свободна, че може да остане тук завинаги. Изправила се на ръба на стръмната скала, разперила ръце като чайките, погледнала към чудния изгрев и полетяла. Но не към небесата, а надолу, където безпощадните вълни се разбивали в скалистия бряг.

Търсели я ден, два. На третия намерили тялото й да лежи беззащитно на брега. Но станало чудо! Душата на Найда се вселила в една чайка, кято вечно кръжала над морето и скалите. И винаги посрещала изгрева...

Моята чайка спря да говори. Уситих как от птичите й очи се стичаше една тежка човешка сълза, изпълнена с много болка.

Отмина и тази почивка, но тя остана уникална. Бях намерила истински приятел. Не знаех повече момиче ли беше или пък птица, но ние заедно обичахме толкова силно морето, родината и изгревите. Понякога, като се връщам към красивия спомен от това лято, се питам дали бе реалност, или просто една прекалено истинска мечта. Не знаех, но бях щастлива и това ми беше достатъчно...

 

Лия Треновска, 14 г., Благоевград
Участничка в конкурса за есе „ХУБАВА СИ, ТАТКОВИНО” по повод 180 г. от рождението на П. Р. Славейков
Благодарим на сп. Пчелица за предоставените текстове!

 
Следващ >

 

НЧ Родина

Езикова школа

ОУ Николай Лилиев

Клубове по мислене

СОУ Иван Вазов

eXTReMe Tracker