Толкова скучна дума „книгораздаване” намери своето ново звучене – „библиотеката на гости в училище”. За пореден път Детски отдел на библиотека „Родина” гостува при малки читатели. На 26 ноември се състоя среща с учениците от 2-те класове от ОУ „Петко Р. Славейков”.

Има една максима, изречена от писател: ако на човека някога е съдено да бъде бог, то негов престол ще бъде книгата. Писателят няма предвид себе си. Човекът-писател е осъзнал, че с негово или без негово участие, книгата и читателят ще съществуват.

Нищо по-различно не изпитвам и аз - „актьорът” от системата на книгата. Ролята ми е още по-важна, защото съм и учител. Ето защо каня библиотеката на гости в училище и тя идва. Два пъти в месеца с помощта на г-жа Валентина Начева възпитаваме самостоятелни читатели. Под рубриката „Да чуем гласа на другия” са оформени колективни четения като една чудесна форма за изразително четене и влизане в роля; желание да се намери най-точния изказ, за да се появи представата за образ и герой.

Учител, който не сковава, а освобождава, не потиска, а възвисява, не мачка, а формира, не диктува, а учи, не изисква, а пита - ще изживее заедно с детето много вдъхновяващи минути, като неведнъж ще следи с навлажнен поглед борбата на доброто със злото, където светлия лъч побеждава. Науча ли ги да обичат книгите, да обичат написаното с обич за тях, те непременно ще обичат приятелите си, ще обичат да слушат песента на дъжда, ще обичат залезите, ще обичат нощното небе, ще обичат птицата в полет, ще обичат едно дърво в парка, ще обичат цветята на балкона, ще обичат да рисуват с пръсти, ще обичат този свят, макар и труден, ще обичат тъгата, ще обичат тъмнината, ще обичат да изкачват стръмен склон, ще обичат светулките на лятото по жътва, ще обичат парата на чернозема, ще обичат да вървят, когато тихо пада сняг, ще обичат пъстрата есен, ще обичат...

Хората не разбират, че съдбата на един народ се решава от неговата духовност, а не от неговите материални възможности. Ето защо всеки трябва да се опита да защити едно парче стена от крепостта. Нито аз, нито вие можем да защитим цялата стена. Ние сме длъжни да пазим парчето, което е пред нас. Аз като учител съм длъжна да взема шепа зърно и да го пръсна по тия камъни и все някъде ще хване. А после...после читателският поглед на учениците ми като дъжд ще пада върху книгата и ще израства.

Нека си спомним думите на един голям българин: „Нека всеки от нас си гледа работата, нека всеки гледа пред себе си, нека се опита да предаде част от своята правда на другите. В нашите ръце е животът на децата, тяхната съдба.” Нека садим жълъдите, нека ги поливаме - има време да израснат. Да не чакаме до утре!

Купете си крила - елате с книгите при нас!

ПИГ – ІІ клас
Иванка Цонева Кирилова
възпитател във ІІ ОУ „П. Р. Славейков”, гр. Стара Загора