Една година по-късно, през есента на 2008, аз – Иванка Цонева Кирилова – прекрачвам прага на ІІ ОУ „Петко Р. Славейков”. Продължавам своята педагогическа практика в училището, утвърдено в града на поетите, художниците и липите, като училище с традиции в учебния и във възпитателния процес. Срещат ме второкласници, жадни за пътешествия из необятния свят на книгата. И аз – учителят – се потапям в магията на любимата си професия.

Та нали аз – учителят – съм този, който трябва да подкрепи и направи стъпките на своите ученици уверени и самостоятелни в света на книгите и четенето! Аз – учителят, съм този, който трябва да насърчи учениците си да изберат пътя на читателя като собствен път на развитие! Читателят се ражда сред читатели. Ето защо аз, по-опитният читател, мога и трябва да сътруднича на възпитаниците си и да съучаствам в приобщаването им към необятния свят на литературата. Правя свой съмишленик и съучастник в делото си и родителя. Той е активният слушател, който авторитетно се подписва в картона на своето дете, след като е получил поредната „порция” стихче, разказ, приказка.

В класната стая създаваме своя библиотека, която позволява да се поддържа интересът на детето към книгата и взаимодействието с нея. Учениците са тези, които управляват средата си за четене и общуване, те правят себе си и учителя равноправни партньори не само в четенето, а и в създаването на свои малки литературни творби.

Моите ученици вече четат един на друг, четат съвместно, не крият споделената радост и творческо съучастие в живота на значимия друг човек.

Срещата с книгата е значимо събитие в живота на всеки човек, оставящо трайни следи в личната му биография. Парадоксът е, че във времето на информационното ни общество тази среща изглежда все по-несигурна. Затова семейството и училището трябва да изпълнят функцията си на посредник между детето и библиотеката.

Началното училище трябва „да постави учениците в позицията на автор и читател, да ги утвърди в тези позиции, да им помогне да овладеят законите на художесвената форма като съдържателна в процеса на решаването на творчески задачи.” Като встъпва в диалог с автора, детето се обучава, като само става автор. Благодарение на опита си от пребиваване в тази позиция на творец, то започва да разбира какви задачи си поставя автора, какви трудности среща и как ги преодолява, ориентира се в механизмите на творческия процес и съзнава творбата като негов продукт. А защо тези мои книголюбиви дечица да не опитат да видят себе си като автори?! И те го правят. Убедете се сами!

Разговор с Дядо Славейков  

Дядо Славейков, кмет тук си бил,
на дечица в школото – учител най-мил.
Стара Загора в пепелище видя,
русите срещна в ръце със цветя.

Пръв за децата стих нареди.
В „Пчелица” написа поговорки, игри,
виждам в него и животни, гатанки.
За земя рай четем днес в читанки.

С твоя съвет: „Опитвай се пак!”
искам да раста, да стана юнак,
вредом да славя свойта родина,
таз що нарече ти татковина.

Със сърце младо що трепка, играй
твойте заръки ще помня безкрай:
„Денят не убива, часът не губи,
стягай се, учи се и трудът люби!”  

Стихотворението е написано от ученици от ПИГ - ІІ клас на ОУ „Петко Р. Славейков”
по случай рождения ден на поета.