Най-добрите приятели на моите ученици вече са книгите. Всяка свободна минута посвещават на любим автор, на любима приказка, на любим герой. Обичам да слушам препирните им, въодушевените им разговори за великани и вълшебници, за това как и кога са изчезнали динозаврите, кои са първите хора, обитавали нашите земи... И деликатно се включвам с мнение, с въпроси. Без да се усетят, децата вече са слушатели на моя разказ за най-великия българин, живял и работил недалеч от родното ни училище.
После си спомням на глас едно мило стихотворение:
- Бате, кой е този синеок герой?
- Левски, мило братче се нарича той.
Криели го дебри, пещери, скали,
Пазили го хора, зверове, орли...
В този момент вратата ни се отваря и на прага застават нашите гости от Детски отдел на библиотека „Родина” - г-жа Начева и г-жа Митева. Часът ни се променя: викторина, разкази и много нови книги. Все за него - за героя, за Светеца, за онзи „най-скъп син, пред когото майка България винаги е стояла на колене, задавена от гордост и сълзи...
Защо каня в клас гости? Защо провеждам такива срещи? Защото моята задача е да възпитавам децата, а не самите гости. За някои колеги понякога е по-важно с какви впечатления ще си отиде гостът, а не с какви впечатления ще останат децата...
Какво още ще променям в часовете с моите възпитаници?
Децата обичат игрите на герои. В минутите, свободни от занимания, те играят на Ян Бибиян, Батман, Том Сойер. Защо да не им предложа да играят ролята на герой, за когото последно са чели? Днес те бяха толкова близко до Апостола, слушаха разкази за живота му, търсеха книжки, от които очакваха да научат на какво се е посветил, за какво се е борил. В близките дни ще обсъдим прочетеното от тях. Ще им донеса четническо калпаче, което ще стои на главата на този, когото ще изберат да бъде Левски. Нашият нов герой ще ни запознава с добрините, които прави за хората около себе си, ще ни показва рисунки, в които е запечатал впечатляващи моменти от ежедневието си като Левски, ще обяснява към какво в характера на Апостола е искал най-много да насочи вниманието на другарите си. Играта на Васил Левски ще продължи, докато има желаещи деца да играят тази роля.
Откакто моите ученици се сприятелиха с книгите, правя и други промени в часовете си.
- Затворете очи! - казвам на своите ученици. - Представете си, че сте героят от разказа, който прочетохте. Какво бихте направили? Напишете разказче за това...
- Поговорете с любимия герой...
- Помечтайте за бъдещите си големи дела...
После... после давам възможност на всяко дете да се прояви като такова, каквото си е представило, че е в действителност, да извърши благородна постъпка.
Може би се питаш, читателю, кога ще завърши тази игра. Ще се съобразя със заложеното в учениците чувство за свободен избор. Те ще се втурнат към други книги, ще търсят своя нов герой и пак ще играят.
Животът на детето е немислим без книгите. Неговият духовен свят аз не възприемам като мираж, а като действителност, където то се самовъзпитава, преобразува, където то се ражда отново.
Иванка Кирилова
II ОУ „П. Р. Славейков”
гр. Стара Загора