Запитвали ли сте се какво лежи в основата на вземането на определено решение? Ще ви помогна, като ви върна към темата за ценностите, които са онова, което смятаме за важно, т.е. това са стойностите. Методът “Шестте медала за стойност” и навикът “Ценности” са свързани. Те са важни и не бива да ги пренебрегваме при насочване на нашето мислене. Ако не предвидим предварително кои са стойностите (ценностите) във връзка с осъществяването на една идея,това ще обезмисли намеренията и целите ни още в самото начало. Към тази мисъл ни навежда метода “Шестте медала за стойност”, разработен от професор Едуард де Боно.

Усвояването на този метод ни помага във всеки един момент да определяме посоката на нашето мислене във връзка със стойностите, подтиква ни към вземането на едно или друго решение. И не само това – също като метода на Шестте мислещи шапки, можем да помолим и другите да направят това при обсъждане или при  вземане на решения по време на т.н. ролеви игри.

Но защо авторът избира медала като символ за стойност? Обяснението може да е само във факта, че медал се връчва за заслуги. В тази връзка, прилагането на метода включва оценка на стойностите, които ще постигнем с определена идея.

Каква е класификацията, която професор Де Боно ни предлага? Той разделя стойностите на човешки,организационни, свързани с качеството, с творчеството, с околната среда и с възприятието.

Златният медал за стойност е свързан с човешките ценности. Ако решим да им направим списък, то той би бил достатъчно дълъг. Според професор Де Боно, на първо място ще включим основните човешки нужди от храна,подслон, здраве, образование, уважение… Ще добавим и особено важните психологически нужди от признание, оценка и благодарност, доверие, поощрение, човешко достойнство, свобода от агресия и насилие и т.н.

Сребърният медал авторът отнася към организационните стойности. За по-голяма яснота ще се позова на пример, свързан с училището, т.е. колко добре то постига своите цели и как работи като институция.

Стоманеният медал за стойност е свързан с качеството. Отново примерът ми ще е свързан с училището, т.е.говорим за качество на училищното обучение – в каква степен учениците са овладели материала, колко качествено се използва времето, определено като учебно, достатъчно ефективни ли са подходите за работа с различните групи деца (с проблеми в общото си развитие, със специални образователни потребности и др.), качествен и иновативен ли е училищния мениджмънт.

Стъкленият медал се занимава с творчеството. Истина е, че всяко подобрение и всяка промяна са плод на творческо мислене. В този смисъл, Стъкленият медал оценява стойностите, които произтичат от дадената промяна. Чрез него проследяваме настъпилите подобрения. Например, какво се е променило, след като МВР предприе мерки за засилено  полицейското наблюдение в районите на училищата, в пред вид зачестилите примери на детско насилие.Прилагането на Стъкления медал има връзка с мисловния инструмент СиР (Следствия и резултати).

Дървеният медал се занимава с околната среда, чието опазване е глобален проблем. Затова професор Де Боно въвежда този подход за насочване на мисленето по посока на нейното опазване. Приучва хората да са критични и самокритични по отношение на  онези действия, които са  с отрицателен ефект върху природата. Дървеният медал ни напомня на Черната шапка за мислене.

Месинговият медал касае възприятието, т.е. как изглежда това, как то ще бъде възприето или по какъв друг начин можем да го видим. Важното е да отчетем различните гледни точки. Има връзка с мисловните инструменти ГТД (Гледната точка на другите) и АВИ (Алтернативи, възможности, избор).

Професор Де Боно смята, че ние трябва да станем по-чувствителни към стойностите в дадена идея. Така ще развием творческото мислене, приучването към което, според мен, е особено важно да се случи още в училищна възраст. Задача на българското училище е да изгражда навици, включително и за преглед на стойностите, свиквайки да си задаваме въпросите: “Какви са стойностите на златния ( сребърния, стоманения и т.н.) медал?” или подканяйки останалите хора: “Опитайте се да определите всички стойности!” Но има случаи, при които не се налага да се търсят всички стойности, а само тези, които са приоритетни.

За по-лесно практикуване на този метод, авторът на латералното мислене предлага т.н. Триъгълник за стойност. Той е съставен от шест еднакви кръга, всеки от които съответства на медалите. На върха е Сребърният медал, под него – Стоманеният и Златният, а в основата – Месинговият, Дървеният и Стъкленият. Оценяването на стойностите се изразява с числа от 1 до 4. При негативни стойности се използва знак “минус”. Всяка оценка се вписва в съответния кръг.

Ако в края трябва да обобщим, то Шестте медала за стойност e основен метод за насочване на мисленето и за вземане на решения. Когато усвояването му се превърне в навик, той развива уменията за латерално мислене. Повече за прилагането му можете да прочетете в едноименната книга на професор Едуард де Боно (Шестте медала за стойност, С., Локус, 2010), както и в рецензията ми за нея, публикувана на тази страница на Детски сайт.

Предлагам ви следните мисловни задачи:

Успех!               

ЙОРДАНКА ХРИСТОВА –
автор на проекта “Училище за идеи”