Четенето трябва още с самото начало да се обединява с удоволствието. Никакви мисли на задължителност не бива да ни минават през ума. В никакъв случай не трябва да заставяме, да уговаряме – „ах, прочети поне още едно изречение!”. Нека измисляме любими игри, хитринки, но детето е длъжно само да поиска да чете. Нека се радваме на всяко прочетено от детето слово, разбирайки, че това е действително една негова малка победа.
    В своята педагогическа практика и аз се възползвах от малки хитринки, за да събудя любовта на своите ученици към книгите. Сред нашите първокласници има и четящи деца. През ден, през два те намираха писмо от любим техен герой, в което откриваха послание. Опитваха се всички да  прочитат писмата, които ставаха все по-дълги. Един ден намериха изпратено от старозагорския поет Кирил Христов стихотворение „Зима иде”. От тях се искаше не просто да го прочетат, а и да го научат наизуст.
    Наближаваше Коледа. В писмото до тях имаше и малко обещание: научат ли стихотворението, на гости в клас ще дойдат любимите коледни книжки.
    Всеки ден децата в хор четяха стихотворението. Някой сподели, че и вкъщи е прочел коледна приказка. Друг бе научил стихове, посветени на Дядо Коледа. Чувството на радост, на удовлетвореност от получените нови знания и от малките възможности за четене, бе изписано на лицата им. Очакваха всеки миг срещата с книгите в клас.
    И чудото става!... В последния учебен ден преди Коледа на гости ни е госпожа Валентина Начева. Тя вече не е само наш добър приятел, но и вестоносец. Подрежда мечтаните книги в класната стая и я  превръща в детска библиотека. Приготвила е и литературни игри, викторини... Децата потъват в приказния свят на наши и чужди любими автори. Надпреварват се в отговорите, прегръщат се, когато чуят похвалите на водещата. Следват я и когато тя с огромен професионализъм превръща класната ни стая в невероятен кът на библиотека „Родина”. Малчуганите ахват пред многобройните и красиво илюстровани книги. Всеки иска пръв да прочете заглавието на всяка от тях. С вещина госпожа Начева ги запознава с възможностите, които им дава библиотеката, за да отнесат вкъщи любимата приказка. Учениците я слушят внимателно и с трепет очакват мига, в който ще вземат в ръце желаното четиво. После всеки търпеливо изчаква реда си, за да получи своя първи читателски картон.
    Книгата е съизмерима с човека: има тяло, ухае, шумоли при разлистване. Децата я държат в ръце – откриват я като удоволствие.
    Наблюдавам учениците си и си мисля: „Да искаш, да обичаш да четеш, означава да сториш добро. Мили мои момичета и момчета, вече сте готови да се впуснете в света на доброто. На добър час!”
    Изпращаме своя приятел госпожа Начева и вярваме, че и преди Коледа стават чудеса.

Иванка Кирилова, старши възпитател
Iб клас, СОУ „Иван Вазов”