Всеки народ трябва да има, за да дава – било разум или духовност. Затова братята Кирил и Методий и техните ученици не оставиха народа ни без писменост – дадоха му буквите, за да всмуква соковете от земята и слънчевата светлина от небето. За да ги даде и на други народи. Защото без книга никой не може да се бори срещу мрака и срещу онези, които искат да обсебят духа му.

С чужди букви би ли могъл да предадеш мелодията на езика, който говориш? А и как биха могли другите да усетят красотата на тази мелодия?

С идването на Кирило-Методиевите ученици в България, българите излязоха от тъмнината на безкнижното време.След божия дъжд на буквите се родиха и първите плодове, защото стотици книжовници посяха семето. Изранените им нозе прекосяваха непознати земи. Как иначе биха могли да разсеят тъмата? Събраха кураж и с книга в ръка разнасяха просвещениeто по цялата българска земя и по чужди земи, изправяйки се срещу гнета на бездуховността. Така буквите на св. св. Кирил и Методий дадоха самочувствие не само на нашия народ, но и на всички славяни, нареждайки ги до останалите европейски народи.

Някои казваха: “Защо са славянските книги?” А други питаха: „Защо завиждате на имащия? Та бог не даде ли първо на вас букви? Защо отнемате правото на нямащите?  Кажете, има ли кътче от Земята, което остава неозарено от слънчевата светлина? Не е ли това знак, че и славяните трябва да имат свои книги?”

Други се съмняваха в произхода на буквите. Или отричаха усилията на Първоучителите. Но защо тогава техните имена се помнят, а имената на други книжовници, създали чужда азбука, никой не помни? Историята записва за бъдещето само онова, което поколенията не забравят.

Книгите, написани с буквите на св.св. Кирил и Методий, изведоха народа ни на най-осветеното място в историята на човечеството. А без делото на Кирило-Методиевите ученици щяхме да останем с поробени души и без своя духовна култура. Без родна писменост нямаше да ни има като народ и като държавност. Историята щеше да ни заличи, така както е заличила от картата на света много други народи и държави.

Поклон пред делото на двамата Братя! Хвала на всички, които служат на книгата и знанието!

Честит празник!

ЙОРДАНКА ХРИСТОВА –
автор на проекта “Училище за идеи