Според професор Едуард де Боно “слушането и научаването са най-важни за мисленето”. Тези негови думи се затвърдиха с времето и придобиха всеобща известност сред учениците ми. Превърнаха се в крилат израз през всичките години на обучението им по системата за латерално (странично) мислене.
Реших да разгледам тази тема, защото слушането и научаването принадлежат към групата умения, които ни помагат при придобиването на опит и знания. Веднъж овладели умението за слушане и научаване, ние вече ще сме наясно с поведението, което трябва да следваме.
Образованието е процес на преподаване и научаване на знания. Слушането е част от научаването, но и от общуването. За разлика от чуването, което е възприемане на звуковете, стигащи до нас, слушането е процес на разбиране и на тълкуване на чутото. Без това не би било невъзможно да възприемаме дадена информация, за да я превърнем в познание. Но слушането е и комуникативно умение, без което не бихме могли да задаваме въпроси или да отговаряме на тях. Ако се научим да слушаме, когато някой друг говори, това може да има за нас и тактическо, и стратегическо значение. Означава, че ще знаем как да водим разговора, накъде да го насочим, какви подходи да използваме.
Специалистите говорят за пасивно и активно слушане. Пасивното се изразява само във възприемането на информация, без да изразяваме някакво отношение. В тази връзка бързам да вметна, че добър е онзи учител, който дори при преподаването на нов урок успява да привлече вашето активно отношение. Защото в такъв случай не е достатъчна тишината в класната стая, за да си мисли той, че вие го слушате. Важна е обратната връзка, т.е. задаването на въпроси. Инициативата може да идва, както от страна на учениците, така и от учителя. Това винаги е било за мен знак за споделяне на подаваната  информация, т.е. за активно слушане. То подпомага разбирането, но е и в основата му. Следователно, ако искате да получите нови знания, научете се да слушате. Сега разбирате ли, защо толкова често учителят ви подканя да слушате. Защото връзката между слушането и научаването е доказана. Затова слушайте, за да научавате!
Моето намерение не е да разглеждам всички аспекти на активното слушане. Ще спомена само някои страни на активното слушане, свързани с воденето на разговор. Не е случайно, че в началото ви обърнах внимание колко важно може да се окаже слушането за вас, във връзка с тактическото и стратегическо водене на разговора. Защото проследяването на казаното от събеседника е важно по много причини – искате да се съгласите с него; да го прекъснете, защото откривате различия и настоявате да изложите своята гледна точка; желаете да се противопоставите като изразите  несъгласие; настоявате да предложите своя идея или алтернатива; държите да доразвиете интересен момент от гледната точка на другия събеседник; не сте разбрали добре нещо и искате да ви се доизясни; провокиран сте от емоционалния изказ на говорещия, тъй като забелязвате, че в начина му на изразяване започват да преобладават прилагателните. По повод на прилагателните, професор Де Боно казва, че “е много лесно да се познае емоционалното съдържание по използваните прилагателни…. Ако отстраните прилагателните от мнението, то ще рухне. Следователно мнението е просто проводник на емоциите.” ( Едуард де Боно, Как да притежаваме красив ум, С., Локус, 2009. с. 23). След казаното до тук разбирате, че решението ви да се намесите зависи от вашето внимание, но и от логическите навици, които притежавате. Тях много лесно можете да развиете и затвърдите, като опознаете системата за латерално мислене на професор Едуард де Боно.
Питали ли сте се какво представлява научаването? То е процес, движение напред – научаването е естествена потребност, за да се реализираш като човек и като личност. Началото на този процес започва с най-обикновеното любопитство. Спомнете си като дете колко неща сте опознали от чисто любопитство. Ако не всяко, то поне всяко второ дете се е опарило, докосвайки горещата бабина печка. А случвало ли ви се е да разглобите подскачащата на място детска играчка, защото искате да разберете какъв механизъм е скрит вътре. Ако сте го правили, знайте, че не сте били равнодушни към възможността да придобиете нови знания. Осъзнаването, че има неща, които не знаете, подтиква към активност вашия мозък, защото имате силно желание да научите новото знание. Бъдете убедени, че от този момент нататък, ще расте и вашата увереност, едновременно с умението да прилагате наученото.
Защо е толкова директна връзката между слушането, научаването и мисленето? Защото в основата е функционирането на нашия мозък. А възпроизвеждането на познанията, които притежавате се осъществява чрез мисловни процеси. Но и защото във всяко общуване се налага да “ръководите вниманието” с обмислени стъпки” (пак там, с. 50). По тази причина професор Де Боно създава латералното мислене с неговите формални методи. Повечето, от които аз съм успяла да разгледам на страницата “Училище за идеи”, без да пропусна да ви препратя към някой от българските преводи на неговите книги. Моята цел е всеки път да отварям нова вратичка за интереса ви към системата. Но също, търсейки връзка между нея и потребностите на българското училищно образование, да изграждам мостове. Мостове към ценностите на творческото мислене.