Представете си учебен час, в който се  налага само учителят да говори. Няма обмен на мнения и изследване на темата, защото гледната точка е само една. Причините може да са – слаба информираност на учениците, липса на интерес, дефицит на ценности и на умение за изразяване. Пасивни ученици – провален учебен час! Това би било крах за всеки учител. А мога да ви предложа и друг вариант, в който винаги се открояват две групи ученици. Едната, склонна  да реагира, защото разполага с различна степен на притежавана информация. Тази група ученици може да се окаже водеща, а защо не и – провокативна по отношение на останалите. Другата – пасивна или неутрална. И в двата случая, за успеха на въпросното изследване на темата, ще е от значение да включим повече участници, да я обхванем и да разширим фокуса й, да провокираме разнообразни гледни точки и да преодолеем страха от изразяване на мнение, дори у пасивните.

            Бях  обещала да ви предложа едно “Упражнение за незабавно мнение”. За него става дума в книгата на професор Едуард де Боно “Как да притежаваме красив” ( С.,  Lokus, 2009,  с.170). Позоваването ми на  него  е по повод  умението да изразяваме  мнение. Ще използвам този навик за изразяване на незабавно мнение, адаптирайки го към нуждите на българското училищно образование. И най-вече, като го свържа с преодоляването на дефицита на умения у учениците да изразяват гледна точка, да решават проблеми и да работят в сътрудничество. Как ще го направя ли? Така както постъпих и при предишните две “Игри” – ще ви предложа упражнението като игра.

            Упражнението е приложимо към учебното съдържание по всички учебни предмети, но особено ефективно е то в часовете по гражданско образование и в т,н. Час на класа. Самото наименование – “Упражнение за незабавно мнение”, може да бъде използвано като своеобразен код за начина, по който ще се проведе часа. Казвам го това за вашите учители. Достатъчно е те, или вие самите да предложите и да зададете темата. Не става дума да я оповестяваме от предния ден и да изискваме някаква специална подготовка. Приемете, че това е едно от следурочните упражнения, или че е изненадващо и внезапно зададена тема или въпрос за целенасочено мислене. Самото  оповестяване на първата тема (защото по време на самото провеждане може да има преливане към други), и нейният единодушен прием от всички участници, е начало и старт  на упражнението за незабавно мнение. Задължително е подреждането на всички участници в кръг.

Личните ви възможности за участие са различни. Може да изразите само твърдение, което друг да развие, реагирайки незабавно. Може да изразите твърдение, което да развиете и подкрепите с аргументи. Можете да се “закачите” за нечие друго мнение и да го продължите или да му се противопоставите. Темповете на “играта” наистина трябва да съответстват на определението за незабавно мнение. Съобразявайки се с това, много скоро всички ще бъдат обхванати от  духа и  състезателното темпо на целенасоченото мислене. Не се страхувайте от грешното мнение. Останалите трябва да го приемат като провокация, която могат да отхвърлят или да развият като целенасочено провокативно мислене. За него е ставало дума не веднъж в моите публикации – то е в посоката на невъзможното и фантазното. В основата му е провокацията, която в Системата за латерално мислене се разглежда като експериментална, а не като приложна идея. Ако провокацията е съзнателно направена, то по-скоро някой от участниците цели “да извади ума ви от обичайните коловози”.

Имайте предвид,  че в играта винаги трябва да има един, който да е модератор. Обикновено това е учителят или този, който е предложил темата и е добре информиран по нея. Той трябва да се включва активно в онези моменти, когато забележи, че има риск от промяна в посоката на целенасоченото мислене. Той може също “да акцентува” на някои от подтемите, подавани от отделните участници. Може да ги използва, като  разширява фокуса за надграждане на мненията. Играта приключва със заключителни и обобщаващи думи на модератора.

            Добре е да се започне с теми, които ви вълнуват и има нужда да чуете повече гледни точки. Изслушването на нечия друга позиция винаги се оказва потенциална възможност да се ориентираме в темата, да чуем другите какво мислят, да се поучим от опита им или заедно да намерим отговорите на различни въпроси. Не забравяйте, че изразяването на мнение винаги се гради върху основата на ценности, на опит или на различна информация. Затова следете внимателно какво говорят другите, защото да градите  мнението си само на собствената си гледна точка не е достатъчно. Професор Де Боно казва,  че „ако хората основаваха своите мнения на собствената си гледна точка, демокрация нямаше да съществува“(пак там, с.171). Слушайки останалите участници, пред вас е възможността да получите информацията, която ви липсва. A тя може да ви накара да промените мнението си, да прибавите нови ценности, да придобиете нов опит.

Изборът на теми можете да направите сами. Вече споменах, че те може да са свързани с учебното съдържание на отделните предмети или да са от кръга на темите по гражданско образование. Подобно упражнение може да използвате и при решаването на внезапно възникнал проблем, свързан с взаимоотношенията в класа, което ще се отрази на по-бързото неутрализиране или преодоляване на напрежението. Сега ви предлагам няколко примерни теми, които са с актуален ценностен фокус:
       

Това упражнение има връзка с предходните две „Игри за умници”, тъй като и то развива умението за изразяване на мнение, участие в дебати и дискусии. То може да се използва при работа с ученици от различни възрасти. Изискването е в подбора на темите – да съответстват на техните интереси, на равнището на учебното съдържание, на ценностния им и познавателен ресурс, на опита. Водещо в упражнението е взаимодействието и търсенето на допирни точки. То стимулира проактивното поведение при решаването на проблеми. Допринася за осмислянето на ученето откъм неговите практически резултати – прилагането на придобитите знания и на натрупанияу опит в едно целенасочено мислене. Аз продължавам да твърдя, че в учебно-възпитателния процес   владеенето на умението за целенасочено мислене трябва да е водещо.