| Име сладко, земя рай... |
|
Връщам
се в детските си спомени и се мъча да извикам в съзнанието си кога за пръв път
чух думата България? Кога я свързах с други свидни слова – родина, татковина,
отечество? Може би, когато мама и татко за пръв път ме заведоха на море във
Варна и аз попитах: „Ние в България ли сме?” Тогава разбрах, че родината е нещо
много, много голямо.
Когато станах ученик и започнах да изучавам география разбрах, че България всъщност е по-малка от много страни по света. Но обичта ми към нея, уважението и преклонението пред миналото й, възторга от нейната природа ставаха все по-големи след разходка из различни кътчета. Аз се гордея, че съм българин. В кръвта ми тече тази на кан Аспарух, кан Крум, цар Борис І, Симеон Велики и Иван-Асен ІІ. Гордея се със светите братя Кирил и Методий, защото имам моя азбука, на която мога да напиша: „Обичам те, мое мило отечество!” Гордея се и с Паисий, който открито заявява, че не е срамно да се наречеш българин. Но най-много се гордея с Васил Левски – Апостола на свободата! Хубава е татковината ни, защото има много красива природа. Равната златна Добруджа и плодородната Тракийска низина тъгуват една за друга, разделени от гордия Балкан. Нима има човек, който не затаява дъх, когато изкачи Троянския проход и от върха му види красотата на Розовата долина? Стръмните, страшни и негостоприемни канари на Рила и Пирин се редуват с меките склонове на Родопа планина. Застанал в хладните й гори, мълчалив, аз чувам гласовете на птичките и се чудя дали дарбата на Орфей не им помага да извиват тези чудни песни? За мен няма по-величествена гледка от Ягодинското ждрело. Скалите сякаш ме докосват и ме карат да се чувствам силен и смел. Природата е създала за нас, българите, устието на река Велека и ни кани да видим как тъмните води на Черно море приемат в обятията си сладостта на реката. Но най-голямото богатство на България са нейните хора. Не само тези, които издигат националното ни самочувствие по света: оперни певци, фигуристи, гимнастици, учени. Но и тези, които останаха в родината ни, защото вярват в нейното бъдеще и се стремят да докажат, че има смисъл да творим добро. Всичко това за мен е България, „име сладко, земя рай.”
Камен
Чернев, 7б клас, ОУ „Яне Сандански”, Пловдив
|