Иван Енчев Иванов е роден на 25.03.1942 г. в с. Горно Шивачево, Великотърновска област. Потомък е на преселници от Горна Тракия в Еленския предбалкан. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. От 1970 г. живее в Хасково. Дълги години е завеждащ културните отдели на в. „Хасковска трибуна” и в. „Шипка”. Автор е на двадесет книги с поезия, белетристика и публицистика. Сред тях са повестите “Хоро сред пламъци” (1984), “Чедата на Тракия” (1992), стихосбирките “Хубав ден се случи” (1977), „Попътно лято” (1989), „Душа немирна” (2005), “Не бързай, ден” (2012), “Как кълвачът гали” (стихове за деца, 1987), романите “Танго назаем” (2006), “Бавен огън” (2006), „Край Бързица” (2007), „Кървав пелин” (2008), “Студено кафе” (2009), „Труден сезон” (2010), “Злато и чакъл” (2012), книгата с есета „Жажда за утре” (2011) и др. Членува в Съюза на българските писатели. Носител на националните литературни награди „Александър Паскалев” (2008) за цялостно творчество и „Георги Караславов” (2010) за романа „Кървав пелин”.