Екзотика и изтънченост

Електронна библиотека Стара Загора

Е-библиотека е рубриката, където можете да прочетете публикувани и непубликувани на други места произведения на старозагорски писатели. Текстовете са предоставени от авторите им (или от техни наследници). ТЪРСЕНЕ в електронната библиотека.

Стихосбирките на лауреатите и стихове на наградените участници в Националния младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" – Стара Загора може те да прочетете тук.

Раздели

Екзотика и изтънченост

Сборникът с разкази „Лилиум“ е нова книга на г-жа Виолета Бончева. Авторката е добре позната на читателската публика най-вече със стихосбирките си и преводите от испански език. Носител е на различни литературни награди, в т.ч.и на наградата „Николай Лилиев“. Известна е и с участието си в движението на поетите „Световни поети“, което е световна поетическа мрежа в Интернет пространството.

Сборникът с разкази „Лилиум“ излиза през 2013г. в ИК „Факел“. Бях приятно изненадана от четенето на разказите, в които действието тече ту в България, ту в Италия, ту в Мексико. Прави впечатление, че авторката владее наративната техника и няма затруднение да води действието в творбите си в различни топоси по света. Още в първия разказ „Безсъници в Калабрия“ читателят потъва в живота на донКармело, за когото главната героиня се грижи. Той е интересна личност, вярващ едновременно в комунизма и в Мусолини. Преживял е Втората световна война и перипетиите от нея отекват дълбоко в душата му, но е останал да живее в родната си Калабрия. Главната героиня чува странни шумове в дома на Дон Кармело, сякаш героите живеят едновременно в два паралелни свята. Днес по тези проблеми може спокойно да се пише – за завръщането на душите на мъртвите в домовете им, за предчувствия, за странни и пророчески сънища и т.н. В.Бончева не е откривател на тази тематика, но е една от авторките, които я ползват находчиво в прозата си. В разказа „Лилиум“, дал заглавието на книгата, цветето има специална функция – то сякаш трябва да съобщи на ползвателите на къщата важни за тях неща. Главната героиня кани в тази къща своята приятелка Дафина, която има дарбата да разговаря с цветята и да долавянеуловимото около нас. Можем да кажем, че хората, които умеят да контактуват с отвъдното, са чести герои на В.Бончева. С тяхното присъствие в прозата си тя вероятно иска да ни каже, че не бива да се боим от смъртта, че съществуват и други, паралелни светове на нашия, които душите на близките ни обитават и понякога идват в нашите сънища, за да ни предпазят или предупредят за предстоящи събития.

В тази, първа, част на книгата присъстват и два остро социални разказа, макар социалното да се долавя и другаде – „Като сламка“ и „Една истинска история“. В „Като сламка“ е разказана тъжната история на Румяна, тръгнала да работи каквото намери в Гърция, за да издържа семейството си в България. Изобщо, темата за трудовата емиграция присъства активно в книгата. Румяна ни прави съпричастни към перипетиите й да стигне до Гърция нелегално, да търси най-черна работа, защото от нейните пари зависи семейството й в Пазарджик. Една тъжна история на младата жена, принудена да преживее какво ли не в името на семейството си. Темата за емиграцията е основна и в разказа „Една истинска история“. В него главната героиня е майка на емигрантка. Дъщеря й ражда две деца в Гърция от сириец. Събудените чувства на баба у главната героиня я карат да направи невъзможното, за да види внуците си. Като православна християнка тя се вълнува каква религия ще изповядват внуците й, които имат баща мюсюлманин. Оказва се, че зетят е толерантен човек, който мисли, че те сами ще изберат религията си като пораснат. Когато той заминава за Сирия, бабата се моли за него да оживее, за да се върне и да се грижи за децата си.При тези икономически условия, когато семействата са разделени по цял свят, значение има човещината между хората, връзката родители –деца, която е болезнено разкъсана, а това не бива да е така – това е хуманното послание на авторката. Неслучайно този разказ е включен в световна антология за испаноезични писатели „Abuelosnietos“ през 2012г.

Специален раздел в книгата носи названието „Дневници“. В продължение на една седмица – ден по ден – авторката разказва ежедневието си. Запознаваме се с битието на една интелектуалка, срещите й с различни хора, действията й. За нея денят започва по един и същ начин – с кафето, изпито на терасата, с различните хора, които минават пред очите й и заминават. Героинята е чувствителна жена, има сетива за болката на другите – за циганчето, което стои голо с кучето, докато майка му е с чужди мъже, за да изкара пари, за бившия сервитьор Веско, болен от витилиго и загубил работата си, за проблемите на приятелките си…Тези маловажни на пръв поглед събития изграждат човешкия живот и в отношението на главната героиня към тях се очертава характера й. Тя е готова винаги да помогне на всекиго, отзивчива е към тегобите на хората. Заради тези си качества е благословена с щастлив брак и любящ съпруг. В почивните си дни двамата пътуват до любимото море – топос, натоварен с най-хубави спомени за главната героиня – от стария Несебър, от Слънчев бряг. Разбира се, тя не може да премълчи презастрояването днес на Слънчев бряг и да се възмути от това.

Следват няколко разказа, различни по натюрел, показващи майсторството на В.Бончева да се вживее в редица парливи въпроси на съвремието ни. В „Дело №…“ е разкрита кражбата от двама роми на една кобила и делото, което се води по този повод. „Съботен диалог“ е монолог на селянина дядо Вълко, разсъждаващ пред авторката за живота на сина си, живеещ в града по начин, който старецът не може да разбере. Старецът се разкрива пред нас чрез езика си, характерно предаден от В.Бончева. В „Гергин Селяндурина“ група селяни стоят в селската кръчма и разсъждават за живота си, за това какво са преживели и какво им предстои. В.Бончева е автор, който добре познава живота на обикновените хора, има сетива за редица парливи въпроси на днешното ни общество – кражбите, обезлюдяването на селата, застаряването на населението ни и мн.др. Авторката има сетива и за животните, за изконната им връзка с хората. В разказа „Гълъбът“ тя си мисли за доня Селия, болна от Алцхаймер. Разговаря по телефона с нейните близки и се оказва, че доня Елба, дъщерята на Селия, е починала наскоро. Тогава си спомня, че при нея е долетял гълъб. Главната героиня е убедена, че този гълъб е била доня Елба, защото душите на починалите ни близки идват при нас чрез гълъбите. В „Между пролетта и лятото“ героинята вижда малко изоставено коте, в което се влюбва. Кръщава го Звезди. Котето е сакато и тя го води при лекар. Плаща операцията, но животното умира.

Специален раздел, носещ екзотиката на далечни светове, главно Мексико, носи разделът „Кратка проза от Мексико“. Това са сравнително кратки екзотични истории, които ни запознават с един чужд и специфичен начин на живот. В българската литература В.Бончева не е откривател на латиноамериканската тема, знаем какъв предходник има тази тема в лицето на писателя Матвей Вълев и др. писатели, но и тя дава своя дял към нея. Нейните разкази са поетичен и изящен поглед към чуждата действителност. В „Ураганът Еми“ се сблъскваме с природната стихия и последиците от нея. Съпричастни сме с вродената любезност и желание непременно да стори нещо полезно за главната героиня донАртуро от едноименния разказ, към танцуващите салса в дискотеката и т.н. Особено покъртителна е историята от разказа „Нощ на въздишките“. В него дон Габриел е влюбен в Майте, която жени дъщеря си. Главната героиня присъства на сватбата и разказва историята на този застарял Дон Жуан, който освен майката люби и дъщерята, която чака дете от него. В „Хотел Маева“ главната героиня се поддава на желанието си да преживее флирт със служителя на хотела Лусеро. Вместо това, той я запознава с многолюдното си семейство – с жена си, децата и всички близки. Интересна е и разказаната история в разказа „Цената“. Героинята разсъждава върху въпроса възможно ли е чистото приятелство между мъж и жена, за да открие, че този, когото обича и е готова да преживее с него любовна нощ – се оказва гей. Цикълът завършва с разказа „3833“, посветен на сеньора Ракел Леонардо и нейната приятелка, с която обичат един и същ мъж. След смъртта си, приятелката се завръща при сеньора Ракел под образа на котка. В.Бончева умее да прониква в магическата атмосфера на Мексико, във вярванията на хората там, да почувства танците и екзотичната природа, които ги формират по определен начин. Тази част от книгата за мен е най-интересна. Авторката дава своя дял в латиноамериканската тема в българската литература.

Отделен раздел от книгата са сънищата на авторката – от Италия и България. Както посочих в началото, В.Бончева има усет за сънищата. Тя смята, че това, което сънуваме е истина; то е една паралелна реалност, в която живеем по друг начин.

Книгата завършва с пиесата „Калабрийски новолуния“, в която авторката се връща към сюжета от първия си разказ, като според възможностите на жанра, сюжетът е усложнен с нови герои и сюжетни линии. За какво става въпрос? Главната героиня Вела се грижи за донКармело от Калабрия, за да спечели пари за операцията на своята близка Ема. Половината сума е събрана, необходимо е да работи още толкова, за да спести и другата част.Тя е в близки приятелски отношения с циганката Калифа, която се грижи за дон Росарио. Тя е болна от диабет, но не може да се лекува, защото е принудена да печели пари за близките си в България. Вела е близка и със сина и снахата на донКармело – Лиза и Флавио, които нямат деца и отчаяно мечтаят за дете. Вела често сънува един и същ сън: държи огърлица от позлатени перли, която се разкъсва и перлите шумно падат по пода. Действието в пиесата се развива в навечерието на Великден и героинята очаква сестра си и зет си от Германия на гости.При тяхното пристигане тя получава писмо от Ева, писано малко преди да почине, и огърлица от златни перли, с която да помогне на осиновеното й дете. Вела предлага на Лиза и Флавио да осиновят детето на починалата Ева. Калифа умира и Вела дава огърлицата на дон Росарио, за да я погребе. Това е една покъртителна история, в която съжителстват хора от различни народности, обединени от хуманните послания на авторката.

Прозата на В.Бончева е изящна, екзотична с тематиката си. Авторката умело индивидуализира героите си чрез речта и действията им; езикът им е психологически адекватен. С въвеждането на чуждата действителност, разказите звучат като разкази на световен автор, гражданин на целия свят, без да губят и българския си привкус. В.Бончева е изграден белетрист, намерил своя собствена ниша в съвременната българска литература.

Оценка