Въдицата

Електронна библиотека Стара Загора

Е-библиотека е рубриката, където можете да прочетете публикувани и непубликувани на други места произведения на старозагорски писатели. Текстовете са предоставени от авторите им (или от техни наследници). ТЪРСЕНЕ в електронната библиотека.

Стихосбирките на лауреатите и стихове на наградените участници в Националния младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" – Стара Загора може те да прочетете тук.

Раздели

Въдицата

Едноактна пиеса

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
МОНЬО ШАРАНКОВ - шаран
ДИДИ ШАРАНКОВА - пъстърва
СОМОВ - сом
ПОПЧЕВ - попче

/Понеже героите са риби, те живеят във водно пространство. Прилича нa голям аквариум, защото е ограничено. Всъщност това е един обикновен хол. В него "плуват" разни водни растения и по-малки безмълвни рибки. Тук са Шаранът и Пъстървата. Шаранът се е изтегнал на фотьойла и чете вестник, а Пъстървата изглежда приготвя вечерята, защото е с престилка./

МОНЬО. /Попаднал е на интересна новина./ Ето пак! Мила, слушай да ти прочета нещо интересно. Две хиляди тона мазут в Чакълово море!
ДИДИ. Още ли те притесняват тия работи? Те Мраморното море замърсиха, че Чакъловото ще оставят чисто...
МОНЬО. Слушай, слушай. Един танкер се сблъскал с пътнически кораб и в морето се излели две хиляди тона мазут... И това ако е работа пък, аз ще съм батискаф. Тцъ-тцъ... Все пак не можеш да отречеш, че имаме късмет, дето нашият аквариум не е плавателен и не минават такива големи кораби.
ДИДИ. Сигурно нашият боклук ти се вижда малко?
МОНЬО. Абе не е малко, ама къде са две хиляди тона?!... Що риба се е задушила! Представяш ли си?
ДИДИ. Аз си представям, ама рибата в тигана ми се вижда малко. Я остави тоя глупав вестник и вземи да уловиш ей-тия, дето се въртят наоколо, че господин Сомов може да дойде всеки момент. И виж бялото вино дали се е изстудило.
МОНЬО. Тия тука ли? /Сочи ги./ Бързи ми се виждат... Абе колкото има - толкоз. Той Сомов и целия аквариум да му изпържиш, пак ще го излапа.
ДИДИ. Чуваш ли какво ти казвам?!! Бързи му се виждали...
МОНЬО. Чух де! /Става тежко и взема едно сакче./ И да ни питаш що ни трябваше да го каним тоя Сомов... /мъчи се неуспешно да хване някоя рибка, ама те бягат./ Май нищо няма да стане - много бягат тия рибки бе - същински реактиви!
ДИДИ. Реактиви!... Ти да не искаш сами да ти скачат в сакчето? С това шкембе, дето си го пуснал... Що не вземеш да го посвалиш мал¬ко? Всеки ден се заричаш, че от утре ще започнеш да спортуваш, а килограмите растат, вместо да намаляват. Не знам дали ще съм жива да го дочакам това твойто утре...
МОНЬО. От утре започвам наистина, че то... /Пауза./ Абе не е лесна тая работа - цял ден се блъскаш като улав, връщаш се претрепан и вместо да си прегледаш спокойно вестника - да се юрнеш да плуваш ката гламав!...
ДИДИ. Ами сутрин плувай, преди да си претрепан още.
МОНЬО. Тъй! - да каталясам още от сутринта и после цял ден да дремя в службата.
ДИДИ. Че ти без това да правиш нещо друго в тая пуста служба?! И работата ти колкото парите...
МОНЬО /през цялото време се мъчи да хване някоя рибка, но уви... Захвърля сака и уморен /запъхтян/ сяда на старото си място. /Ай ще им се невидят и рибките - колкото си хванала - толкоз...
ДИДИ. Толкоз! Толкоз, ама господин Сомов като си иде гладен, ще има да чакаш да ти повишат заплатата следващата петилетка.
МОНЬО. Той и да се спука от ядене, пак не е сигурно, че ще ми повиши заплатата. Тя, заплатата ми, ако зависеше от апетита на друга¬ря ти Сомов, сега да получавах колкото един заместник-началник на язовир.
ДИДИ. А от какво друго зависи - от способностите, дето ги нямаш или от работата, дето не я вършиш?
МОНЬО. То пък коя ли жена има друго мнение за мъжа си, че и ти да направиш изключение... /Към публиката./ Докато си бил ерген, може и да си имал някои положителни качества, ама ожениш ли се, най-много след медения месец ставаш световен шампион по некадърност, и то без особени тренировки.
ДИДИ. /И тя към публиката./ Ами разбира се, че жените са виновни! Те, господата, видите ли, са толкова амбициозни и талантливи!... Във всеки от тях е напирал един малък Айнщайн, ама като се оженили, семейният бит ги затиснал - и край — удушил им таланта и сега една рибка не могат да ти хванат, със всичко сама трябва да се оправяш. И на всичкото отгоре са толкова обидчиви, че пред тях всяка капризна примадона има вид на невинно херувимче!...
МОНЬО. Известно е, че всяка женска уста може да движи най-малко една воденица! Как ли се чувстват пък горките мъже, чиито жени не са риби?!
ДИДИ. Аз пък знам едно: че съм била много загубена, щом съж се омъжила за шаран! Като си помисля само какви рибоци ме искаха!
МОНЬО. Рибоци!... Разни мършави костури и попчета!...
ДИДИ. Попчета!... Цяло стадо сомове тичаше подире ми!
МОНЬО. Тичаше! Тичаше, ама за друго! А накрая се ожениха за сомки!
ДИДИ. Ти като си много умен, защо не се ожени за сомка?
МОНЬО. Аз?! Поне две-три се усукваха край мене, ама много добре знаеш, че не харесвам мустакатите дебелани. Друго си е пъстървичката. /Щипва я, ако му е под ръка./ Макар и разведена...
/Тя го плясва, сърдита от последното допълнение./
ДИДИ. Аз ако не бях разведена, мислиш, че точно за шаран като тебе щях да се оженя! И ако не престанеш с гадните си намеци, в най-скоро време и ти ще се окажеш разведен. Да не мислиш, че е много сложно?
МОНЬО. При твоя опит - едва ли... /Саркастичен е и скандалът изглежда неизбежен, но го пресича гласът на звънеца на входната врата./ А, браво! Ето как един звънец може да пресече като мляко почти готов скандал.
ДИДИ. Стига си дрънкал, ами иди да отвориш! Сигурно са Сомови, а пък аз доникъде не съм я докарала...
МОНЬО. /Отива да отвори с нежелание и се връща с едно Попче./ Не са Сомови - Попчето от горния етаж.
ПОПЧЕВ /влиза след Моньо./ Дидке, здрасти!
ДИДА. Добър вечер. Заповядайте, господин Попчев. Ние чакаме гости и сме малко така... нали виждаш...
ПОПЧЕВ. Няма нищо - аз такова... за малко... при Монката...
МОНЬО. Сядай, сядай да ударим по едно, че нещо ми се нажежи отвътре.
ДИДИ. Поводът ти вече е готов - гледай да се натряскаш, докато дойде другарят Сомов.
МОНЬО /не й обръща внимание. Настанява Попчето на масата, налива по една водка./ Ха наздравичка и добре дошъл! Диди,дай малко от готовата рибка!
ДИДИ. За рибката ще почакаш - за гостите я пържа.
/Попчев още при влизането си се оглежда наоколо и наблюдава главно тавана./
МОНЬО. Че Попчето не е ли гостенин? Ти какво го оглеждаш тоя таван, бе - да не смяташ да го купуваш? А пийни си, че във гроба жажда ще те гони.
ПОПЧЕВ. Абе - гостенин!... Аз дойдох да та питам нещо. Одеве, както си стоим горе с жената - Костурков и Линов и та са у нас - и си пийваме ракийката, значи, и бистрим политиката, и изведнаж - хоп...
/Звъни се./
МОНЬО. Хоп - звъни се! Извинявай - сигурно е Сомов. /Отива да отвори и се връща със Сомов, когото много по-почтително от Попче¬то кани в хола./ Заповядайте, господин Сомов, отдавна Ви чакаме...
СОМОВ. Здравейте! /Носи изискано букeтче, което галантно връчва на Диди, целува перка.../ Тая вечер сте просто очарователна!
ДИДИ. О,цялата мириша на риба... Госпожа Сомова няма ли да дойде?
СОМОВ. Няма. Имала други ангажименти. /Не му се говори за това./
МОНЬО. Запознайте се е господин Попчев - комшийче ми е, от горния етаж.
СОМОВ. /ръкува се с Попчев./ Приятно ми е - доцент Сомов. Мерси. /Сяда. Моньо му налива водка. Пъстървата носи салати и други мезе¬та, маха си престилката, оправя си прическата./
ДИДИ. Ще ме извините за момент - малко да се пооправя. /Излиза./
ПОПЧЕВ. Вие значи сте... доцент?
СОМОВ. Да, разработваме разни проблеми...
ПОПЧЕВ. Разгеле! Щото, и ний горе имаме един проблемен въпрос.
СОМОВ. /На Моньо./ Господинът с какво се занимава?
МОНЬО. Попчето ли? Абе какъв господин е той - работеше в завода - човъркаше там нещо си. Сега чувам, че основал фирма.
СОМОВ. /С интерес./ Фирма? Интересно. И за какво?
ПОПЧЕВ. Абе ще правим уж туй-онуй – кукички, макарички, мрежички плетем – такива работи. Еднолична фирма.
СОМОВ. Не е лошо, не е лошо - в едноличните фирми има най-голяма сметка - сега е времето на предприемчивите и инициативните. Монка, виждаш ли какво правят хората? /На Попчев./ Та какъв ви беше проблемът?
ПОПЧЕВ. Абе - объркана работа. Стоим си ний горе с колегите и си пием ракийката, и както си говорим, изведнаж от тавана... /Поглежда нагоре./ се спуща... ето... и тука се спуща!...
МОНЬО. Какво се спуща бе, Попчев?
/Въдицата - какво! Той още не е видял, ама отгоре се спуща една доста голяма въдица. Има две куки. Попчев я е забелязал и именно тя го прекъсва. Той я сочи с глава и с чашата. Всички я гледат с недоумение. Въдицата се спуща точно на средата над масата и увисва там неподвижна. Влиза Диди, която е оправила тоалета си./
ДИДИ. Тая въдица пък откъде изникна!? /Понечва да я хване./
МОНЬО. Не я пипай!! /Диди уплашено сяда./ Не е изникнала, а увисна. Изглежда, че от Попчеви.
ПОПЧЕВ. Не е от нас - тая ми се вижда друга. /Разглежда я отстрани./ По-голяма е - за по-едри риби. Иначе моделът е същият. И у нас се спусна една такава - за това дойдох да ви питам - ама тая е друга.
МОНЬО. Ади бе - и у вас викаш се спусна? И откъде се спусна?
ПОПЧЕВ. Ами затова дойдох да питам.
СОМОВ. /Успокоява се от изненадата. Той известно време ще мисли, че това е шега./ Господин... Попов, сигурен ли сте, че е друга?
ПОПЧЕВ. Друга е. Формата е същата, ама ми се вижда по-голяма. Я да видим. /Разглежда въдицата./ Нашенска е - нали ви казах!? Ето тука пише: "Маде ин Булгариа"! И на нашата пише същото само че буквите са по-дребни.
СОМОВ. /Мисли, че го будалкат./ Тук субективният фактор трябва да се изключи напълно и да се работи на сигурно. Предлагам господинът да иде да провери оная въдица виси ли още у тях.
МОНЬО. Попчев, я иди да видиш.
ПОПЧЕВ. Че да ида - ей къде е. /Отива. Другите известно време разглеждат въдицата мълчаливо./
СОМОВ. Шаранков, идеята ти е остроумна. Браво! Има изненада. /На Диди./ Ний и за това много го ценим в службата - все ще измисли нещо оригинално - такъв си е нашият Шаран, майтапчия!
ДИДИ. Той ли? В къщи поне много-много не проявява такива качества.
СОМОВ. Как да не проявява - ами това? /Сочи въдицата./ Не всеки може да измисли такъв хитър номер. А уж че и комшийчето - ха-ха-ха... Голям шегаджия си, Шаране!
ДИДИ. Черен хумор.
МОНЬО. Ама вий да не мислите,че аз?... че аз съм я пуснал тая въдица?
СОМОВ. Че кой друг ще я пусне - в средата на собствения ти хол!? Ще го използваме номерчето на някоя забава на колектива. Ама сега - махай я вече, че като я гледам, водката взе да ми присяда.
МОНЬО. Ама, господин Сомов, аз нямам нищо общо с тая кука - честна дума! Нали видяхте, че както си стояхме, и се спусна отгоре. Да ме опържат в развалено олио, ако лъжа! Аз да не съм Мистер Сенко?! Диди, да не си я пуснала ти - изглежда ми съвсем в твой стил?
ДИДИ. Аз ли?! То от работа много ми остава време да пущам въдици...
СОМОВ. /На Диди./ То за някоя и друга въдичка винаги се намира време - стига да има кой да я налапа.
/Влиза Попчев./
ПОПЧЕВ. Вашата е по-голяма - още като я видях, ми стана ясно. И с две куки, а нашата е тройна - сигурно защото сме трима. И у Линови, и у Костуркови са се появили подобни въдици.
СОМОВ. Господин... Попов, стига вече с тая тъпа шега.
ПОПЧЕВ. /Ядосано./ Попчев! Попчев се казвам! Уж си доцент, пък едно име не запомни! Ако не вярвате, елате да се убедите сам.
СОМОВ. /И той се ядосва./ Ха, да видим! /Става. Отиват с Попчев да се убеждава./
ДИДИ. /След пауза. Недоволна./ Ама че го измисли с тая въдица! И сигурно хич и не помисли какво ще си каже господин Сомов: наля ми две чаши водка и веднага ми пуща въдицата. Голям карабалък си, да ти кажа!
МОНЬО. Ти пък да не се мислиш за Златната рибка?! Какво ли си викаш: Той
господин Сомов изобщо не е помирисвал пъстърва - я да му пусна една въдичка... С пъстървите, дето са минали през ръцете на другаря ти Сомов, цял язовир може да се зариби ма - ти какво си мислиш! Той да не е толкова тъп, че на твойта въдица да се хване?!
ДИДИ. Простак!
МОНЬО. Елементарна глупачка!
ДИДИ. Махай я тая въдица, че ще те окача на нея!
МОНЬО. Който я е пуснал, той да си я маха! /Сяда демонстративно и си пие питието. Пауза. Сомов и Попчев се връщат./
СОМОВ /е доста смутен./ Монка, извинявай... Оказа се, че е вярно.
МОНЬО. Кое?
СОМОВ. Ами това за въдиците. Във всички апартаменти наоколо има пуснати - най-малко по една - лично проверих. И у нас се появила - обадих се по телефона на жена си. Казах й да не я пипа, докато не се върна.
МОНЬО. А ние тука щяхме да са изпохапем опашките.
ДИДИ. Защото ти само чакаш някакъв повод...
СОМОВ. Господа, дайте да помислим спокойно. Сядайте, господин Попов - пардон, господин Попчев, заповядайте и внимавайте засега с въдицата - никой да не я докосва.
/Всички сядат на масата около въдицата, която застрашително се заклаща ту към един, ту към друг,но всеки ловко се пази да не го докосне и тя се успокоява. Диди писка./
МОНЬО. Пфу, пущината! Още малко и щеше да ме закачи.
СОМОВ. Казах ви – внимателно, защото още не знаем целта й.
ПОПЧЕВ. Тя целта на въдицата е ясна - да те... /Прави красноре¬чиво и смешно движение нагоре./
СОМОВ. Не сте прав, господин... Попчев - една въдица може да има различни цели - зависи кой я пуща. Има въдици - и въдици!
ПОПЧЕВ. Абе въдица ли е - не ми я хвали.
СОМОВ. Господа, аз не хваля въдиците, но щом са пуснати във всички апартаменти, може и да са в резултат на някаква необходимост.
МОНЬО. Да не е във връзка с мазута?!
СОМОВ. Какъв, мазут пък сега?! Къде има мазут?! /Оглежда се./
МОНЬО. В Чакълово море. Един танкер изсипал две хиляди тона - ей във вестника го пише - че ако дойде до тука, да се спасяваме с това. /Сочи въдицата./
ПОПЧЕВ. Нерде Ямбол, нерде Стамбул...
МОНЬО. Ямбол - Стамбул, ама то петното се движи - ти какво си мислиш?
ПОПЧЕВ. Знам, че се движи, ама нашият аквариум няма пряка връзка с Чакълово море – къдей то - на ръба на географията...
МОНЬО. Абе колко му е и тука да изсипят нещо.
СОМОВ. Засега няма данни за някакво извънредно замърсяване.
МОНЬО. Няма, ама може да са пуснали въдиците за всеки случай - превантивна мярка...
ДИДИ. Може да искат да издигнат някого?
ПОПЧЕВ. Те че това искат, няма две мнения. Аз засега няма накъде да се издигам – виж, по-нататък - като разширим фирмата...
СОМОВ. Те горе като решат да издигат някого, лично се консултират с него, не пущат въдици във всеки апартамент. Не ми се вярва да е за издигане тая въдица. Вие какво ще кажете?
ПОПЧЕВ. Каква да кажем ние - ние сме прости хора. Вие нали уж сте доцент - Вие кажете.
СОМОВ. Аз работя в съвсем друга област.
МОНЬО. /На Попчев./ Господин Сомов защити дисертация на тема, че колкото водата е по-чиста, толкава по-добре се развиват в нея малките рибки.
ПОПЧЕВ. Ади бе! Ученото си е учено! И стана професор?
СОМОВ. Засега само доцент.
ПОПЧЕВ. Е, нищо - ще станете и професор, млад сте още.
СОМОВ. Млад! На моите години някои станаха академици.
ПОПЧЕВ. Кой за каквото е учил... Ами дайте да видим какво ще правим с тая въдица, че както виси - хич не ми харесва - всичките може да ни накачи наведнаж.
МОНЬО. Всичките! Господин Сомов, това е идея!
СОМОВ. Кое бе, Шаранков?
МОНЬО. Това - за всичките. Казвате - във всеки апартамент има пусната въдица, нали така?
СОМОВ. Във всеки, ама не мога да ти схвана тезата.
ДИДИ. Те, неговите тези...
МОНЬО. Мисля, че замисълът е абсолютно прозрачен.
ПОПЧЕВ. Като петното в Чакъловото море.
МОНЬО. Г-н. Сомов, ама Вие поне не разбирате ли? /Никой не го разбира./ Ами вижте във всеки дом - и въдица. Така ли?
ПОПЧЕВ. Това вече го чухме.
МОНЬО. Въдица, която може да изтегли цялото семейство наведнаж? Целият народ ще бъде изтеглен нагоре! Така ли?
СОМОВ. М-да... И?
МОНЬО. А къде ще бъде изтеглен? /Гледа очаквателно. Другите все още не загряват нищо./ На едно повишено жизнено равнище - ето къде! Сега разбрахте ли?
СОМОВ. М-да... Интересно като идея...
ДИДИ. Господин Сомов, нали е умен моят Мончо?! Само за такава идея, дето му хрумна, заслужава да бъде повишен. На запад най-много се плаща за идеите. Че то е обидно такъв талантлив служител едва-едва да свързва двата края с тая нищо и никаква заплата.
СОМОВ. М-да... Заслужава да се обмисли. Струва ми се, че има хляб в това предположение.
ПОПЧЕВ. Мен ако питате, никакъв хляб няма - само шаран, като Моньо може да се хване на такава въдица. Че ний още фирмите не сме стабилизирали бе - как ще повишаваме жизненото равнище? Тя тая работа ако ставаше с въдици, откога да сме го повишили. Имам чувството, че тая кука няма да ни закара по-далече от някой цвъртящ тиган. Който иска, нека да се хваща. Само че аз на такива неща не се ловя - издигайте си жизненото равнище без мене.
МОНЬО. Ей, Попчев, ти си бил голям песимист бе!
ПОПЧЕВ. Къде ще ти се издигне жизненото равнище бе, приятел, отгоре е моят апартамент, над нас са Костуркови - да не искаш да те изкарат на въздух, че да зяпаш като лапнишаран?!
СОМОВ. Господинът има резон...
ДИДИ. И Мончо има резон!
СОМОВ. Има. Даже неговата идея е в по-голямо съзвучие с настоящия етап на икономическото ни развитие.
ДИДИ. Видяхте ли?! Мончо винаги е бил в крак с изискванията на времето!
ПОПЧЕВ. За пръв път чувам, че Шаранът бил имал крак.
МОНЬО. Аз викам да изчакаме - утре вестниците сигурно ще пишат нещо по въпроса, тогава ще знаем какво да правим.
ПОПЧЕВ. Я пишат, я не напишат. Ако тия въдици се бяха появили над Чакъловото море, сигурно щяха да пишат, ама сага не съм много сигурен. После я си представете, че е някаква секретна въдица и пред¬ставлява държавна тайна - кой ще седне да ти пише за такова не¬що? Ще има да стоим в недоумение и да зяпаме нагоре.
СОМОВ. Не ми изглежда много секретна.
ПОПЧЕВ. Абе тя не изглежда, ама знайш ли я ?...
СОМОВ. Господа, нека да помислим. Да огледаме проблема от различни ъгли.
ДИДИ. Откъдето и да я гледаме - все си виси.
МОНЬО. Аз мисля, че щом е пусната отгоре, тая въдица има да играе някаква роля - няма да вземат да я пуснат ей-така, да клати водата. Какво ще кажете, ако опитаме да я изпробваме?
СОМОВ. Как да я изпробваме?
МОНЬО. Да й закачим нещо - да видим какво ще направи.
СОМОВ. Добра идея. Я дайте нещо.
ПОПЧЕВ. Ей, Мончо, ти сума ти червени точки набра тая вечер - повише¬нието не ти мърда, нали, господин професор?
ДИДИ. Браво, Мончо! Ето. /Подава му дамската си чанта./ Закачи я.
МОНЬО. Мани я тая чанта пък ти, ма. Сигурно и пари има вътре. Малка е - трябва нещо по-стабилно, да тежи. /Оглежда се./ Един стол ще й сложим. /Взема стол и го закача на въдицата./
ДИДИ. Мончо, ами ако го отмъкне?! Да не вземе да ни развали комплекта! По-внимателно, да не вземе да те закачи и тебе, какъвто си...
/Въдицата вдига малко стола, разклаща го,сякаш го проучва, и го пуща на пода - оставя го, и се издига на същото положение./
МОНЬО. Не го хареса. Тая въдица явно има избирателна способност. За какво ли ще е пригодена? Как мислите?
СОМОВ. Столът е старичък.
ПОПЧЕВ. Програмирана е. Сигурно компютър я командва. Правец! Ако не е за риби, нямам представа какво друго ще хареса, щом не ще стола.
СОМОВ. Ще трябва някой от нас да я изпробва. Господин... Попов, Вие не искате ли да опитате?
ПОПЧЕВ. Аз ли?! Че отде-накъде?!
СОМОВ. Ами, струвате ми се най-отракан. Пък и сигурно имате повеч¬ко опит с въдиците.
ПОПЧЕВ. Айде сега - ний като сме обикновени бачкатори, все с нас да си правите опитите. Който пусне въдица - все ний първи да увисваме, а другите да гледат сеир. Омръзна ми вече да се мандахерцам на въдиците ви. Сами си ги пробвайте отсега нататък.
МОНЬО. Айде бе, Попчев, още една въдица - голяма работа - ти поне си свикнал.
ПОПЧЕВ. Умря Марко. Въдицата си е твоя - ти си я изпробвай. Аз си гледам фирмата - друго не ми трябва. Пък и ако забелязваш, на тая няма никаква стръв.
ДИДИ. То ако имаше стръв, всеки щеше да се хване. Нямаше да можем да се уредим от тебе. /На Попчев това./
ПОПЧЕВ. Абе каква стръв, като е нашенска.
СОМОВ. Сигурно се разчита, че от гол ентусиазъм ще бъде налапана. Както винаги.
МОНЬО. А може и съревнование да има обявено кой пръв ще се хване.
ПОПЧЕВ. /Бута Шарана./ Ами хайде де - да не изпуснеш първото място. /Оня се дърпа./
СОМОВ. Шаранков, господинът е прав - май че ти ще трябва... /Да я изпробва./ Пък може и първенец да те направим.
ДИДИ. Мончо, да не си посмял! Никъде не те пущам! Досега като си бил толкова пъти първенец - че какво?!
МОНЬО. Господин Сомов, виждате, че е рисковано - знам ли я каква е тая пущина.
ПОПЧЕВ. Съвсем обикновена бе - не я ли виждаш? Ти досега на ка¬кви въдици си се хващал, че тая ли ще те уплаши?
МОНЬО. Като е обикновена, ти що не я налапаш?
ПОПЧЕВ. Аз си имам моя, ей горе - стои и ме чака. Ако трябва, нея ще лапам — всяка риба да си знае въдицата.
СОМОВ. Шаранков, давай! Нали искаш повишение? Ако изясниш проблема, ще ти сложим снимката на таблото. Сега ти се удава случай и ти да свършиш нещо. Давай! Господин Попов, помогнете ми!
/Сомов хваща Моньо, Попчев му помага - искат да го вдигнат и да го закачат на въдицата. Той се брани. Диди го спасява. Това става с различни викове и олелия./
МОНЬО. Абе, пуснете ме, бе! /Успява да се освободи. Избягва от тях и от въдицата, която заплашително се е накланяла към него./ Господин Сомов, разберете ме - не мога. Аз тоя апартамент цял жи¬вот съм се блъскал да го строя и да го обзавеждам и сега тъкмо се наредихме с Дидка, тая да ме измъкне на някоя гола поляна - да почвам всичко отначало.
СОМОВ. За повишението - ще помислим...
МОНЬО. Знам ви аз номерата - от години ми пущате въдици, че ще ми увеличите заплатата, пък накрая - няма нищо. Само цените дето се повишават. Тоя път - без мене!
ДИДИ. Мончо, правилно! Не те пущам! Господин Сомов да си я изпробва. И без това учените ги измислят тия работи.
СОМОВ. Учените те - някой много ги слуша учените!...
ПОПЧЕВ. /На Моньо./ Ей, като запъна опашката - с крик не можем те вдигна! Абе Монка, що не вземеш да й теглиш една ножица - и готово! Какво сме седнали цяла вечер да се занимаваме с тая въдица, вместо да си пием водката?!
ДИДИ. А ти на твойта що не й теглиш ножицата, ами идваш да разпитваш? Да отрежем нашата, пък твоята да си виси - така ли? Ами утре като дойдат на проверка? Моньо, не го слушай - въдицата на никого не пречи в края на краищата, вижте как кротко, си виси.
СОМОВ. Правилно - не бива да се реже. И да няма полза от нея, все за някоя и друга теоретична разработка ще послужи. И поуки ще могат да се извлекат. Не бива да се реже.
МОНЬО. Ами тогава какво ще правим?
СОМОВ. Нищо... засега. Ще изчакаме. Сигурно ще има по-широко обсъждане. А пък ако трябва да я лапаме, ще я налапаме, какво ще правим - където всичките, там и ние!
ДИДИ. Браво, господин Сомов, дайте да ви целуна! /Целува го./
ПОПЧЕВ. Ей, професоре, умна глава си! Абе - ученото си е учено! Ха, наздраве! /Всички вдигат чашите и се чукат прави./ Я да хапнем рибка, докато все още има.
МОНЬО. /Към публиката./ Наздраве и на вас! Ха дано и вашите въдици да са на хубаво!

/Остават с вдигнати чаши с лице към публиката, а над тях се клати въдицата, докато нещо - тъмнината или завесата - ги скрие. Музика./

© Всички права запазени!

Оценка