Триптихи

Електронна библиотека Стара Загора

Е-библиотека е рубриката, където можете да прочетете публикувани и непубликувани на други места произведения на старозагорски писатели. Текстовете са предоставени от авторите им (или от техни наследници). ТЪРСЕНЕ в електронната библиотека.

Стихосбирките на лауреатите и стихове на наградените участници в Националния младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" – Стара Загора може те да прочетете тук.

Раздели

Триптихи

ПИЛЕШКИ ТРЕПТИХ

1.

Родило съм се в инкубатор
и не знам
дали съм мъжко или женско.
Но все едно какво те съблазнява -
петел или кокошка.
И в двата случая
прелюбодействие ме чака.

Безполово, поне съм си спокойно -
кълва си калорични смески
и в гушката ми няма задни мисли.

2.

От снощи имам чувството, че ще снеса.
Започвам да си мисля, че съм женско,
щом оня бройлер с гребена...
ме изнасили.

Простакът му с простак
дори не подозира,

че най-накрая ще реша
най-древната загадка: кой е пръв -
яйцето или аз.
Е, яд ли ви е, философи?!
Клъв!

3.

Душата ми лети озадачена
и гледа
оскубаните мои мощи
на витрината.

А на крилцето ми се мъдри
етикет.

Бе, че тъпо - тъпо...
Добре поне,
че ме продават скъпо.

ЖАБЕШКИ ТРИПТИХ

1.

Най-после
мечтата ми се сбъдна:
попаднах в блатото.

И се разкваках.

2.

Излизам на брега да чакам Принца -
омръзна ми да цапам в тая тиня
и да ловя мухи като глупачка.

Една целувка само!
И ще стана
и аз Принцеса като хората.

Една целувка само...
Къде си, Принце, дявол да те вземе!

3.

Жабокът ми го грабна щъркелът.
Не беше кой го знай какъв, но...

Ега ти кармата -
вместо Принцеса - жабешка вдовица!

Но винаги си е било така,
когато
не си роден в палат,
а в блато.

ВРАБЧОВ ТРИПТИХ

1.

Колко е тъжно
да си голям нахален гълъб
и да кълвеш трохите
под слабите крачета на врабците.

2.

Когато дойде пролетта,
ще се измъкна от комина,
където може и да преживея зимата.

Ще бъда сиво и опушено -
едно канарче онемяло,
изгубило гласа и цветовете си
в комините на много
дълги зими.

3.

Когато всички птици ви напуснат,
ще ви остана само аз.

Не ме настъпвайте,
ако кълва трохи по тротоара,
защото ще останете
и без последната си птица.

ЗАЕШКИ ТРИПТИХ

1.

В предишния живот съм бил
навярно тигър или носорог,
което въобще не ми подхожда.

Представята ли си -
да ръгъи и разкъсваш!

Омръзнало ми, значи, да съм
кръвожаден.
А, няма да я бъде ,
съм си казал, тая
и съм се преродил във заек.

2.

Че като ме погнаха отвсякъде!
Ловци и кучета, лисици, вълци,
дори и разни миризливш порове...

До дупка гонят всички гадове.
Отравят ти живота окончателно.

Щом всеки иска да те изяде,
накрая някой все ще го направи.

Дано да се задави!

3.

Прочетох в пресата,
че съм ухапал куче.

Това се казва новина!

Сега издирвам песа -
да му се извиня.

Добре, че не се случи
да го изям горкото куче.

МЕЧЕШКИ ТРИПТИХ

1.

Бъркам в кошера
и си облизвам лапата.
Очите ми стават на шикалки.

Сладкото прави живота сладък.
Сладък живот, Фелини!

След всяка лапа мед -
жужене на пчели наоколо.
Козината ми е пълна
с героични трупове.

Вий жертва паднахте
в борбата за мед!

2.

Като ме хвана склероза,
забравих лошата дума.
И раната ми от брадва зарасна,
но козината ми там
е крастава.
Абсолютно ми нарушава фризурата.

Значи,
оная приказка остаряла
е едно ала-бала.

3.

Какво ли не играх
по улици и тротоари?!...
А пак съм въшкава със бълхи,
вместо със “Оскари”.

Важното е да ми ръкопляскат!

Какво друго да иска
истинската артистка?
ОВНЕШКИ ТРИПТИХ

1.

Агънце било - блеяло.
Бляло ми, бляло - порасло.
Станало чеверменце
на гола хайдушка поляна.
От бялото му кожухче
Овчарят калпак си направи.

И агънце вакло живяло
цялото в ползу Овчарю.

2.

Аз съм била черната овца.
Ха, сега де!
Другите - все бели, бели...

Аз съм била черната, защото
млякото ми било гъсто
и като ме стрижат - ритам.

Кучето ме репресира явно,
кочът вчера ме намушка
/а тъпакът беше влюбен в мене/.
Сам Стопанинът отскоро
под око ме гледа стръвно.

Тъй е то във днешно време,
щом не даваш да те стрижат.

А пък гледам: в мойто стадо
само аз съм с бяла вълна.

3.

В стадото Овенът /или Кочът/
е признат за шеф
безпрекословно.

Даже и във огъня да влезе,
стадото върви
след него.
Въпреки, че не обича
да се пъха във вода и огън.

Ако все пак влезе и излезе
стадото отново
тръгва след Овена.

ТЕЛЕШКИ ТРИПТИХ

1.

Да бъда вол
или да стана шницел?!
Да кретам във браздата
на придобита собственост
и да ме ръгат със остена
или в изискан ресторант
да ме сервират с гъби???

Ега ти въпроса!

Дори и телешкият Хамлет
не би могъл да избере
една от тези две
алтернативи.

2.

Реших:
ще стана бик!
Но за разплод,
а не да бъда дупчен във корида.

Юници с тръпнещи опашки
ще чакат пред обора,
с очи като екраните
на цветни телевизори.
Ще ми завиждат даже матадорите
с ограничения си брой от Карменсити.

Оле, реших!

Но ако те решат... да ме кастрират?!
Тогава кой за мене нещо ще направи?
Като помисля - и дъхът ми спира.
О, времена! О, крави!

3.

От малко още ме скопиха
и ми отразаха рогата -
да не бода,
да нямам низки страсти.

Но аз и без това съм кротко -
по наследство
и най-обичам да преживям.

До днес не съм видяло вълк,
но от касапите изпадам в ужас.
/Такъв да ме погледне само
и цялата чернилка на душата му
изтича върху мене като локва./

За да спася безценната си кожа,
готово съм дори да ближа ножа.

Напразно ще е, но
и да не бяха ми отрязали рогата,
не бих могло
да се преборя със съдбата.

СВИНСКИ ТРИПТИХ

1.

В червата ми се гонят диви котки.
Глутница вълци разкъсват стомаха ми.
Гладен съм като гладно прасе.
Квича от глад.

Заменям това стихотворение
за една пържола
без гарнитура.

2.

Наяден - грухтя доволно.
По тялото ми се разлива топлина.
Сланинка.
Приятно затлъстявам.
Ставам важен и сънлив.

Сладурче, позволи ми
да сложа нежната си зурла
под твоята опашка
и да сънувам нещо розово.

3.

Насечен на съставните си части,
вися на острите ченгели -
двата бута /поотделно/,
плешките, главата...
/Преди това душата ми така висеше./
А карантиите ми - ужас! -
са в легена.

Ще ставам на луканки!

Едно стихотворение - луканка.
И при това - значително по-евтино.
И много по-възвишено.

Ще служа за храна на нищите.
Като поетите!

Не трябва ли да се гордея със това?
Гордея се, разбира се.
Посмъртно.

КУЧЕШКИ ТРИПТИХ

1.

Прадядо ми бе вълк,
а аз - мастия.
За всеки кокал - служа:
легни, стани, не лай и тъй нататък.

На всякакви мъници позволявам
да ме подушат под опашката.
Противно.

Дори проскубан котарак
не бих могъл да хвана -
аз, правнукът на Единака, който
признаваше единствено закона
на острите си зъби.

Да можеше от гроба си да стане,
със воя си ще ме обеси.

2.

Керванът си вървял,
а аз съм лаял...

Куче съм - лая.
Да не искате да кукуригам?!

Аз като си вървя,
той защо ме лае?

3.

Скитам като бездомен пес.
Спя под дъжда.
Храня се с огризки.
Любя се с кучки.

Ритат ме.

Цял живот са ме ритали.
Избиха ми зъбите.
Аз съм едно пребито куче.
Мухите превърнаха раните ми
в клозети.

Писна ми.

Слагам си надпис:
"ЗЛО КУЧЕ!"
/което не може да хапе./

КОТЕШКИ ТРИПТИХ

1.

Обичам
край печката да се препичам,
да се протягам грациозно-о-о...
Не, сериозно -
това е моята любима поза,
по-съблазнителна не зная.
Приличам на Даная.

2.

Една мишка се мотай наоколо,
обикаля край хладилника и души,
ама знам, че нищо не подушва -
празен е горкият апарат -
няма ни луканка, ни салам.

Гледам я
и чак ми става жално -
май ще трябва мишки пак да ям.

3.

Бях страхотно маце,
а сега съм
пухкава и сексапилна дебелана.

Котараците по мен
са луди.
Пълнотота прави красотата.
Справка - Рубенс.

МАГАРЕШКИ ТРИПТИХ

1.

Мисля, че измислях афоризъм,
а може и да съм било задрямало,
когато ме накаца тая мърша -
за конската муха говоря.

Жужеше злобно -
значи беше гладна. От което
направих извод, че ще хапе.
Няма начин -
дори да е преяла
проклетницата хапе с фанатизъм.

Опитах фалцово с опашката - ами!
Търкалях се в прахта - все тая.
Ударих го на бях от болка -
рева и бягам, бягам и рева,
а пък наум довършвам афоризма:

"Ний творците трябва да творим,
дори когато ни правят клизма."

2.

Като ти сложат самара,
върви, че прави изкуство -
вместо класически строфи
измисляш упадъчни философии.

3.

Как няма да съм унило
като се храня с бодило?
/"Бодилото боде..."/

Бодило - на обед и на закуска -
за първо, второ, за гарнитура -
хрускам,
ям като щуро.
Дори с колегата Йори
не ми се говори.

А в главата ми - мисъл едничка:
"Ех, да има сега една магаричка!"

© Всички права запазени!

Оценка