Електронна библиотека Стара Загора

Е-библиотека е рубриката, където можете да прочетете публикувани и непубликувани на други места произведения на старозагорски писатели. Текстовете са предоставени от авторите им (или от техни наследници). ТЪРСЕНЕ в електронната библиотека.

Стихосбирките на лауреатите и стихове на наградените участници в Националния младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" – Стара Загора може те да прочетете тук.

 

Раздели

Поезия  |  Критика  |  Преводи  |  Приказки  |  Стихотворения за деца  |  Пиеси  |  Пиеси за деца  |  Хумор и сатира

Пончо

  • Пончо
нито е добър
нито пък е лош светът –
просто няма друг

тъга и радост
редуват се дори да
получиш цвете

земната сянка
целуна Луната и я скри –
в затъмнение

изгрев очакван
облаци перести там
на хоризонта

гларус литва
срещу слънчевия диск –
самотен изгрев

ласкави вълни
със пръсти милиони
по кожата ми тичат

вълни и вятър
нещо тихо казват ми
а аз превеждам

на облака съм
двойница, на сянката –
противоположност

в небето зимно
заблудена прелетя
щастлива чайка

снежен човек съм –
разтапям се напълно
от поглед само

събота – ден за
равносметка, любов
къс ден за тъга

в първа четвърт Луна –
лимонова резанка –
половинка любов

телефонен звън –
интересно е дали
се случват чудеса

ти постоянно
изненадваш ме и аз
съм все по-твоя

провокация –
твоята светла усмивка,
моят шепнещ глас

болка есенна –
да си близо до мене
без докосване

не е трагедия
че пак сама пътувам
а ти че бързаш

невидима съм –
щом искаш да ме видиш
целуни ме пак

облаци, над тях –
невидим залез, а под тях –
обречено очакване

нощен влак, който
се движи по разписание –
механичен часовник

сънищата са
леки прашинки от пух
по клепачите

мечтите имат
свой характер, избледнял
от времето във нас

лъчите пращат
светлинна паяжина
върху вълните

сълзи извират
от очите на свирача –
кристални отражения

моята мантра
е само от две срички,
но успокоява

масонска ложа поетична
затворено общество
сродни души

дъх не ми остана
да бързам след сянката
на погледа ти

облакът разплиска
сянката на дървото
и тя ме прегърна

мигът се втурва
със скорост светлинна
остава сянка

проговарям
и тънката паяжина
на магията се къса

замлъквам
и тишината става
защита от безкрая

намятам пончо –
прикривам се от зимен хлад
с разцъфнали дървета

не искам да се крия –
отварям си в душата
прозорец летен



СРЕЩИ

Срещнах Болката –
беше й студено –
завих я с моето пончо.

Срещнах Бурята –
укротих я
с моята доброта.

Срещнах Самотата –
разочаровах я –
имах вече компания – спомени…

Срещнах Времето –
то премина през мене
като усмивка.

Срещнах Смъртта –
тя презряна се скри
в черупка от охлюв…

Срещнах Тебе –
познах те (не веднага),
но – си истински!
Прочетено:
1,190
Раздел
Издадена
Стара Загора, НЧ Даскал Петър Иванов, 2007

Електронна библиотека

Община Стара Загора Българска библиотечно-информационна асоциация РС-ТМ Обществен дарителски фонд Стара Загора Посолство на САЩ в България Bemis Public Library, Colorado
© 2004 - 2020, Библиотека Родина - Стара Загора