-
Е-библиотека
-
Мая Дългъчева
- Как едно петле се разболяло и без него слънцето изгряло
Електронна библиотека Стара Загора
Е-библиотека е рубриката, където можете да прочетете публикувани и непубликувани на други места произведения на старозагорски писатели. Текстовете са предоставени от авторите им (или от техни наследници). ТЪРСЕНЕ в електронната библиотека.
Стихосбирките на лауреатите и стихове на наградените участници в Националния младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" – Стара Загора може те да прочетете тук.
Раздели
Поезия | Критика | Преводи | Приказки | Стихотворения за деца | Пиеси | Пиеси за деца | Хумор и сатира
Как едно петле се разболяло и без него слънцето изгряло
КАК ЕДНО ПЕТЛЕ СЕ РАЗБОЛЯЛО И БЕЗ НЕГО СЛЪНЦЕТО ИЗГРЯЛО
В един най-обикновен селски двор с кокошарник, краварник, обор и стобор, дружно всички животни живеели – рано се будели, цял ден се трудели и на разни езици си пеели:
“Бееее, аз нося млечице! Кудкудяк, аз - яйчице!
Аз нали съм пък магаре, нося тежките товари...
Мяууу, ловувам по тавана... Джаф, крадците, ррр, ще хвана...“
И всеки признавал чуждата служба – така е във всяка истинска дружба. Само Петльо – едно петле горделиво, си мислело, че от всички е най-талантливо. Че като викне в зори “Кукуригууу”, слънцето сънено почва да мига. Пък ако още три пъти пропее, къде ще ходи да не изгрее!... Което значи – щом Петльо мълчи, няма да видим и снопче лъчи!
Перчел се Петльо ден подир ден, мятал си гребена горд и червен, бързал да лапне всички зрънца, че как на гладно се будят слънца... А щом при някого се отбивал, само се фукал и се присмивал. И кротували всички – че лош не лош, ама без него цял ден ще е нощ!
Един следобед обаче паднала градушка и лакомият Петльо изкълвал зрънцата ледени до шушка. От което тъй се разболял, че не кукуригал, ами ей така шептял: “Хухурихуууу”...
- Ами сега, щом петлето не може да пее, слънцето как ще изгрее? - притихнал целият двор, а после викнали в хор: - Овцете и кравата в тази тъмница как ще намерят тревица? Кокошките като не знаят колко е часът, как яйчица ще снесат?
- Ами гледайте Прасчо – цял пребледнял...
- Тъмнината е сякаш локва от кал! Ала сухо е тук, ала сухо е там... И къде да се къпя, срам не срам, аз не знам...
Най-накрая взели решение да направят нощно бдение - да кудкудякат, джафкат, грухкат, блеят – дано ги чуе Слънчо и изгрее!...
- Мууу, спусни се, слънце, над земята, няма да те боцна със рогата...
- Хе, че ти на пръсти да се вдигнеш, пак няма как с рогата да го стигнеш! – присмяло се на кравата петлето и вирнало носа си до небето.
- Бееее, ще те окъпя в млечицеее! Да си бляскаво и сладко, челото ти да е гладко...
- Е-хе-хе-хе, умницата овца – ще ми разкрасява тя слънца! – присмяло се петлето на овцата и важно си пригладило перцата.
- Кудкудяк, ела, с яйца се нагости, че като жълтъче да си златно ти...
- Хе-хе, кокоша слепота – че то е златно... И къде видя уста? – присмяло се петлето трети път и още повече издуло гръд.
- И-аааа, ела в каручката да те повозя - ще ти покажа двор, бостан и лозе...
- Хе-хе, че Слънчо вижда от небето ехееее – рекичката накрай селцето! – и на магарето петлето се присмяло, но не мислете, че дотук е спряло...
- Грух-грух, ела, бе, слънчице, смили се! Ей тука, в кочинката търкулни се – любимата си локва, обещавам, на тебе - да се къпеш, подарявам!
- Хе-хе! Не искаш ли и да грухти? А как, окалян, Слънчо ще блести?– пак присмехулно викнало петлето и тутакси засрамило прасето.
- Мяууу, пусни лъчисто златно опашленце и си уловено в миг като мишленце...
- Хе-хе, Котана с пърлени мустаци – ще те сънуват всички котараци! – петлето и сега не се стърпяло – на Котарана също се присмяло.
- Бау-бау, ела, аз храбро ще те пазя! Мушичка върху теб не ще полази...
- Хе-хе, научихте, нали, душички – наш Слънчо имал гъдел от мушички!... – за кой ли път присмяло се петлето и смигнало доволно към небето. - Сигналът си го знаем само двама и Слънчо се не хваща на измама. Къде ли се е чуло и видяло след “Бау-бау” слънцето да е изгряло...
Тогава, животните, омърлушени, в песента на щурците заслушани, се сетили за един начин по-лесен – да съберат гласовете си в песен. И ако после слънцето не е изгряло, значи направо е оглушало!
“Слънчице, изплувай над земята,
погали със топла длан полята,
събуди цветенцата сънливи,
разжужи пчеличките звънливи!
Ледени зрънца петлето яло,
гърлото от тях го заболяло
и не може гък да кукуригне,
та от сън и тебе да те вдигне...”
Пели животните, пели и чакали, ала нищо... Накрая заплакали. А петлето все повече се надувало и все по-мъдро мъдрувало как ехти гласът му като свирката на влак, как без него ще е вечен мрак и ако искат пак да кукурига, веднага тука някой да пристига...
- С прясно мляко за попара и жълтъци за гаргара! И ще спя на топло във обора, вместо да треперя на стобора! И не се приемат възражения! – метнал Петльо гребена, червения.
В това време в облаците нещо засияло – малиново и розово, и бяло, а най-подир, под облачното одеало показало се слънчицето цяло.
- Ама то самичко си изгряло! Без песни, викове и цигу-мигу, дори без Петльовото “кукуригу”!? - животните зяпнали от почуда и настанала врява луда!
Петeла, вместо “придворен певец”, мигом нарекли “притворен лъжец”. Шаро му джафнал: “Имам ти зъб!” Кокошките вкупом му обърнали гръб... А пък Петльо от всички най-много се слисал. Гледал небето, клюмнал и кисел. И си се чудел, и си се маел как тъй до днес и той даже не знаел, че слънцето само си изгрява... Че за какво е петелът тогава?!
- Че за какво е... – ревнал дворът - тогава?! Къща не пази... Мляко не дава...
Едно пиленце жълто слушало, слушало, пък накрая в навалицата се промушило – че като тропнало с тънко краче, че като писнало с тънко гласче:
- От големите някой нещо все не разбира, нещо все ще мърмори, нещо все се нервира... От големите някой все нещо се чуди... Я кажете, без Петльо кой ще ни буди? До обяд всички сладичко-сладко ще спите... Даже може - докато изгреят звездите... Да не засягам неудобни въпроси – не щъркел малките пиленца носи!
Петлето това като чуло, от радост така се надуло, че прелетяло едно “Кукуригууу!” звънливо, алено, весело и красиво чак през десет огради – до един двор, където... чух наскоро, че болно им било петлето...
“Под слънцето за всеки място има,
ако работиш работа любима –
тогава всичко, казано накратко,
от теб излиза хубаво и сладко: - Кукуригууу!
И само някой глупчо тук ще каже,
че ти си важен, ама той – по-важен,
защото всеки има своя роля,
най-главната за него –
чуйте, моля: - Кукуригууу!
Котана е ловец, пазач е Шаро,
носач пък – издържливото магаре,
а всички ще признаят, че в селцето
най-точният будилник е петлето! - Кукуригууу!”
В един най-обикновен селски двор с кокошарник, краварник, обор и стобор, дружно всички животни живеели – рано се будели, цял ден се трудели и на разни езици си пеели:
“Бееее, аз нося млечице! Кудкудяк, аз - яйчице!
Аз нали съм пък магаре, нося тежките товари...
Мяууу, ловувам по тавана... Джаф, крадците, ррр, ще хвана...“
И всеки признавал чуждата служба – така е във всяка истинска дружба. Само Петльо – едно петле горделиво, си мислело, че от всички е най-талантливо. Че като викне в зори “Кукуригууу”, слънцето сънено почва да мига. Пък ако още три пъти пропее, къде ще ходи да не изгрее!... Което значи – щом Петльо мълчи, няма да видим и снопче лъчи!
Перчел се Петльо ден подир ден, мятал си гребена горд и червен, бързал да лапне всички зрънца, че как на гладно се будят слънца... А щом при някого се отбивал, само се фукал и се присмивал. И кротували всички – че лош не лош, ама без него цял ден ще е нощ!
Един следобед обаче паднала градушка и лакомият Петльо изкълвал зрънцата ледени до шушка. От което тъй се разболял, че не кукуригал, ами ей така шептял: “Хухурихуууу”...
- Ами сега, щом петлето не може да пее, слънцето как ще изгрее? - притихнал целият двор, а после викнали в хор: - Овцете и кравата в тази тъмница как ще намерят тревица? Кокошките като не знаят колко е часът, как яйчица ще снесат?
- Ами гледайте Прасчо – цял пребледнял...
- Тъмнината е сякаш локва от кал! Ала сухо е тук, ала сухо е там... И къде да се къпя, срам не срам, аз не знам...
Най-накрая взели решение да направят нощно бдение - да кудкудякат, джафкат, грухкат, блеят – дано ги чуе Слънчо и изгрее!...
- Мууу, спусни се, слънце, над земята, няма да те боцна със рогата...
- Хе, че ти на пръсти да се вдигнеш, пак няма как с рогата да го стигнеш! – присмяло се на кравата петлето и вирнало носа си до небето.
- Бееее, ще те окъпя в млечицеее! Да си бляскаво и сладко, челото ти да е гладко...
- Е-хе-хе-хе, умницата овца – ще ми разкрасява тя слънца! – присмяло се петлето на овцата и важно си пригладило перцата.
- Кудкудяк, ела, с яйца се нагости, че като жълтъче да си златно ти...
- Хе-хе, кокоша слепота – че то е златно... И къде видя уста? – присмяло се петлето трети път и още повече издуло гръд.
- И-аааа, ела в каручката да те повозя - ще ти покажа двор, бостан и лозе...
- Хе-хе, че Слънчо вижда от небето ехееее – рекичката накрай селцето! – и на магарето петлето се присмяло, но не мислете, че дотук е спряло...
- Грух-грух, ела, бе, слънчице, смили се! Ей тука, в кочинката търкулни се – любимата си локва, обещавам, на тебе - да се къпеш, подарявам!
- Хе-хе! Не искаш ли и да грухти? А как, окалян, Слънчо ще блести?– пак присмехулно викнало петлето и тутакси засрамило прасето.
- Мяууу, пусни лъчисто златно опашленце и си уловено в миг като мишленце...
- Хе-хе, Котана с пърлени мустаци – ще те сънуват всички котараци! – петлето и сега не се стърпяло – на Котарана също се присмяло.
- Бау-бау, ела, аз храбро ще те пазя! Мушичка върху теб не ще полази...
- Хе-хе, научихте, нали, душички – наш Слънчо имал гъдел от мушички!... – за кой ли път присмяло се петлето и смигнало доволно към небето. - Сигналът си го знаем само двама и Слънчо се не хваща на измама. Къде ли се е чуло и видяло след “Бау-бау” слънцето да е изгряло...
Тогава, животните, омърлушени, в песента на щурците заслушани, се сетили за един начин по-лесен – да съберат гласовете си в песен. И ако после слънцето не е изгряло, значи направо е оглушало!
“Слънчице, изплувай над земята,
погали със топла длан полята,
събуди цветенцата сънливи,
разжужи пчеличките звънливи!
Ледени зрънца петлето яло,
гърлото от тях го заболяло
и не може гък да кукуригне,
та от сън и тебе да те вдигне...”
Пели животните, пели и чакали, ала нищо... Накрая заплакали. А петлето все повече се надувало и все по-мъдро мъдрувало как ехти гласът му като свирката на влак, как без него ще е вечен мрак и ако искат пак да кукурига, веднага тука някой да пристига...
- С прясно мляко за попара и жълтъци за гаргара! И ще спя на топло във обора, вместо да треперя на стобора! И не се приемат възражения! – метнал Петльо гребена, червения.
В това време в облаците нещо засияло – малиново и розово, и бяло, а най-подир, под облачното одеало показало се слънчицето цяло.
- Ама то самичко си изгряло! Без песни, викове и цигу-мигу, дори без Петльовото “кукуригу”!? - животните зяпнали от почуда и настанала врява луда!
Петeла, вместо “придворен певец”, мигом нарекли “притворен лъжец”. Шаро му джафнал: “Имам ти зъб!” Кокошките вкупом му обърнали гръб... А пък Петльо от всички най-много се слисал. Гледал небето, клюмнал и кисел. И си се чудел, и си се маел как тъй до днес и той даже не знаел, че слънцето само си изгрява... Че за какво е петелът тогава?!
- Че за какво е... – ревнал дворът - тогава?! Къща не пази... Мляко не дава...
Едно пиленце жълто слушало, слушало, пък накрая в навалицата се промушило – че като тропнало с тънко краче, че като писнало с тънко гласче:
- От големите някой нещо все не разбира, нещо все ще мърмори, нещо все се нервира... От големите някой все нещо се чуди... Я кажете, без Петльо кой ще ни буди? До обяд всички сладичко-сладко ще спите... Даже може - докато изгреят звездите... Да не засягам неудобни въпроси – не щъркел малките пиленца носи!
Петлето това като чуло, от радост така се надуло, че прелетяло едно “Кукуригууу!” звънливо, алено, весело и красиво чак през десет огради – до един двор, където... чух наскоро, че болно им било петлето...
“Под слънцето за всеки място има,
ако работиш работа любима –
тогава всичко, казано накратко,
от теб излиза хубаво и сладко: - Кукуригууу!
И само някой глупчо тук ще каже,
че ти си важен, ама той – по-важен,
защото всеки има своя роля,
най-главната за него –
чуйте, моля: - Кукуригууу!
Котана е ловец, пазач е Шаро,
носач пък – издържливото магаре,
а всички ще признаят, че в селцето
най-точният будилник е петлето! - Кукуригууу!”
Оценка
500
0 глас
Предпочетено:
0
Описание
коментара (0)
