И те си отвориха устата

Електронна библиотека Стара Загора

Е-библиотека е рубриката, където можете да прочетете публикувани и непубликувани на други места произведения на старозагорски писатели. Текстовете са предоставени от авторите им (или от техни наследници). ТЪРСЕНЕ в електронната библиотека.

Стихосбирките на лауреатите и стихове на наградените участници в Националния младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" – Стара Загора може те да прочетете тук.

Раздели

И те си отвориха устата

Свободата на словото

И за неодушевените предмети
дойде свободата,
след което
и те си отвориха устата.

Там край гората

Наперен млад клон подмята
към корените
в земята:
- Там долу, във тая кал,
за нищо не бих стоял.
Отвръща му един корен:
- Без нас изсъхваш бе, глупчо горен!

Конец и игла

“Защо се мушиш все пред мене!” -
каза конецът с възмущение.
И почна спор. Настана врява.
Не ще конецът да се вдява.
Крещи конецът с пълен глас:
“Ще шиеме, когато аз
пред теб съм, не разбра ли?”
Аз слушам, мигам на парцали.
И без надежда всяка зяпам
към дупката си на чорапа.

Цвете и коприва

Цвете рече на коприва,
че е груба и бодлива.
Длъжна тя не му остана,
а веднага го подхвана:
“Абе, цвете миризливо,
за човека си красиво,
но го правиш мек,
разнежен.
Аз пък правя го железен.”

Вятърничаво стихотворение

С облаци,
докарани от вятър,
щедро напоена бе земята.
Щом южнякът
нивите погали,
гледам - и житата избуяли.
С нови листи
зашумя гората.
Вятър поразголи женурята.
Както хвалех вятъра в захлас,
сепна ме от вятъра довеян глас:
“Стига бе! Той вее знамената
на стотици партии в страната!”

Риза и вратовръзка

- Що тъй стягаш ми яката? -
рече ризата сърдита.
- Ха! Във мен ли е вината?
По-добре ще е да питаш
чичкото с вратле дебело.
Де у мен такава смелост!

Метла и боклук

Метлата рече на боклука:
“Я, марш оттука!”
Но той - боклук. Не се предава.
Със вятъра се съюзява.
Мете го тя, а той се връща.
Затуй живея
в боклучава къща.

Хвалби

Изрече ли сутиенът важен:
“Пълен съм със съдържание!”,
що чорапът да не каже:
“Аз пък - със ухание!”

Две лекета

Скарали се те, защото
гордо казало едното,
че е горе, на сакото.
Другото, на панталона,
рекло:
“Много важно!
Аз пък съм от блажно!”

Чаша и шише

Нападна я шишето:
- Кажи къде е питието?
Изпразваш ме
от съдържание.
А тя му рече:
-Мани, мани!
Не обвинявай мене.
Стига!
Я виж ръката,
дето ме надига.

Разграничаване

Щях да онемея.
Чух как една простотия
рече за другите като нея:
“Край! Край!
Не съм вече от тия!”

Оценка