Размисли по повод на Националния конкурс за приказка „Хитър Петър и Изкуственият интелект” на НЧ „РОДИНА - 1860” от един нелитератор
„Социалното битие определя социалното съзнание” е фраза, която идва от далечното минало. Тя е вярна, но не абсолютно. Защото освен социалното съзнание има и индивидуално съзнание, което може от време на време силно да се различава от това, което приемаме като социално съзнание.
Когато г-н Никленов ме покани да споделя своето мнение относно приказките, с които авторите участват в Националния конкурс „Хитър Петър и Изкуственият интелект”, мнение, което да отразява близостта на написаното там с това, което науката може да каже по въпроса, бях дълбоко заинтригуван. Защо? Защото науката още търси и ще търси още дълго време отговори на това дали Човекът може да надхитри Машината или обратно. Моите адмирации към организаторите на този конкурс, защото във вид на фабула са търсили отговор на този въпрос. Не трябва да забравяме, че фабулата, а не науката за дълги векове и хилядолетия е учила хората как да живеят и как да развиват обществения живот. Тук само ще спомена десетте божи заповеди. Десет правила, които са определили за хилиядолетия и може би определят още до някаква степен обществения живот на човешките същества.
Да! Става въпрос за правила. Става въпрос за социални структури, които се опитват понякога или винаги чрез сила да се оформят въз основа на тези правила. И накрая, говорим за съзнание, което ще възникне от една „правилно” оформена социална структура. Много подобно на това което представлява езикът. Но за щастие само относно неговия синтаксис, а не неговата семантика. Смисълът, а не само значението на думите е това, което липсва или е в повече от това, което правилата се стремят да изградят в „правилно” оформени структури. И този смисъл идва до голяма степен от обществения живот.
Хитър Петър е фабулизираният израз на този индивид - съзнанието, освен социално, е и индивидуално, да не забравяме това – кой провокира точно тази структура, която се появява като Изкуственият интелект. В това провокиране между неструктурираното или слабо структурирано социално битие, което Хитър Петър представлява и добре оформената, както се казва, езикова структура, фабулата избира победителя. И това е Хитър Петър. Но не трябва да забравяме, че победителят е изключението от хегемоничното социално съзнание, което представляват другите селяни или още повече чорбаджията.
От гледна точка на научно-философската литература, човек би могъл да посочи достатъчно аргументи, които подлагат на съмнение това, доколко една машина може да е по-интелигентна от човека, и дали човекът може да разбере това, с което комуникира, че е машина или друг човек. За тези, които се интересуват, ще спомена тук известните аргументи с имена “Китайската стая” или “Китайският мозък”. Честно казано, не мога да разбера защо Китай и китайците са избрани, за да демонстрират тези аргументи. Един поглед в едно европейско кафене, където всички са потънали в екраните на своите смартфони е достатъчен, за да сменим по-горните заглавия на “Европейска стая” или “Европейският мозък”. Както и да е, по-горните аргументи показват по един или друг начин, че така наречените интелигентни машини не могат да се сдобият с усет или човешко познание, или разум, за това, за което могат да говорят. С други думи, освен социалното битие, което го няма при машините, има автентични човешки ментални състояния, като примерно вяра, убеждение, желание, страх, удоволствие, които не се появяват в „ума” на една машина. Но тези състояния оформят нашия живот и историята на Човека. Един лаптоп, който пътува из страните на света в куфара на един емигрант и се поти, работейки дванайсет часа на ден в която и страна да се намира, както и неговия притежател, няма никога да познае и да усети какво е да си „емигрант”. Социалните практики, социалните роли, които следват от тях и социалното познание са му абсолютно неопознаваеми. По-горните аргументи са били представени от философи като Джон Сърл и Нед Блок срещу това, което се нарича „Силен Изкуствен интелект”. Това течение се развива не само в научните среди, а и сред специалистите, създатели на Изкуствения Интелект. То гласи, че последният може да се доближи толкова много до човешкия интелект, че двата да бъдат неразличими.
Изглежда, че дебатът ще остане за много дълги години отворен.
Нека сега се върна към разказите на конкурса. Всички разкази в една или друга степен показват предимството на знанието, породено от социалната практика, което олицетворява Хитър Петър и противопоставянето му на знанието, породено от логически (с или без кавички) правила, които идват от Изкуствения интелект. Всички приказки са много добри и мисля, че журито на конкурса ще има трудната задача да определи и отличи най-добрите. Въпреки това, се изкушавам да отбележа по-долу няколко разказа, които мен лично ми направиха впечатление. Подчертавам тук, че моето впечатление е продукт на чиста интуиция и чувство и няма връзка с компетентния оценка на един литератор. Освен това, не е възможно да се съди дали конкретните хитрини на Хитър Петър биха наистинна надхитрили една интелигентна машина.
И така, Яни Мартинов Петров, 19-годишен, е написал един разказ, в който не се появяват директно нито Хитър Петър, нито Изкуственият интелект. Но те са там. Във вид на отчуждението между словото на машината, което се предава от телевизора и социалното битие, което представляват малкият Стоян и майка му Владлена. Именно, отчуждението между машина и човек е една от най-големите опасности, които крие използването на изкуствения интелект.
В този дух е и приказката на Иван Трифонов от Казанлък. Там обаче, има оптимистичен подход към темата за отчуждението. Когато работниците променят настройките на Янко и му сипват чаша бира, Изкуственият интелект става един от тях. Много е трудно да стане това, защото настройките са вграждат от други, а не от работниците. Но фабулата си е фабула.
Десислава Кехайова от Рудозем подчертава, че Изкуственият интелект не знае как да поддържа истински човешки взаимоотношения.
Диляна Стаматова Кирова от Бургас ни припомня, че има въпроси, на които каквато и да е формалната логическа система, не може да отговори.
Павлина Веселинова Николова ни подсказва, че машините нямат менталните състояния, които хората притежават.
Ширин Маринова ни учи, че да „кимваш“ на команда от програма не е точно интелект.
“Най-голямата мъдрост не е в това колко знаеш, а в това „как“ го ползваш!”, споделя с нас Мирослав Брайков, който е убеден, че моралните проблеми около използването на Изкуствения интелект заслужават социален дебат.
Ивелина Димитрова Радионова ни напомня, че въпреки медодите за обучение на машини, който се състои от възнаграждения и глоби, тези понятия нямат същия смисъл при човека. Както казва Хитър Петър обръщайки се към машината „Тогава не знаеш що е грешката, нито прошката, нито усмивката след голяма беля. А тия неща правят човека човек.”
С много интересен въпрос се захваща Яна Иванова Раева. Пише „Може ли тогава да различи (Изкуственият интелект) кога сълзата е от болка и кога от обида?”. Истината е, че в някакъв смисъл може. Но само, ако анализира причинната информация, отнасяща се до въпросния човек. При човека е различно, понеже хората си споделят същите ментални състояния.
Елиса Хес от Ст. Загора казва „Истината си е цифра и сърбеж едновременно”. Аз даже бих казал, че Изкуственият интелект не знае въобще какво е истината. Може да манипулира перфектно нули и единици, кръщавайки ги лъжа и истина съответно, но не знае какво е истина. Както е писал един знаменит френски философ от нашето време, Ален Бадиу: „Има само тела и езици, но съществуват също и истини“, като тези истини произтичат от събитията на човешката история и човешките истории. Извън социалния живот, обаче, събития няма. Така че, Изкуственият интелект може да се сдобие с перфектно опериращо човешко тяло и перфектен човешки език, но никога няма да предизвика историческо събитие и никога няма да извлече каквато и да е истина от това.
Ще свърша моята вдъхновена мисловна разходка по приказките на вашите участници с един откъс от стихотворението на Силвия Стефанова Милева:
Шофьорите роботът ще глобява,
а няма равен, асфалтиран път.
С почит, Йоаннис Малагардис, Ph.D
Визитка
Йоаннис Малагардис e завършил Техническия университет в София, придобива магистърска степен през 1990 г. по „Автоматизация на производство“. След това работи като научен изледовател в Националния технически университет на Атина. В продължение на пет години той работи в рамките на европейска програма за изграждане на система на изкуствен интелект (експертна система), като асистент на оператор на автоматизирана производствена клетка.
В 2004 година той получава образователна и научна степен Доктор на науките на Техническия университет в София, защитавайки дисертация със заглавие „Съгласуваност на времеви проблеми при неопределеност в системите с Изкуствен Интелект”.
Там се съсредоточава върху изграждането на интелигентен механизъм за изводи, който е способен да обработва „размита“ времева информация, като изводът на логическия механизъм дава отговори на това „кога е възможно да се случи?”, „кога е необходимо да се случи?”, и „какво ще е по възможност или необходимост времевото продължение?” на дадено събитие. Има девет публикации в научни списания и сборници от научни конференции. Паралелно с това, работи в Атинския метрополитен на отговорни позиции във всички фази на проектиране, изграждане, експлоатация и поддръжка на метрото.
През последните години неговите интереси се фокусират върху това, което се нарича неепистемични способности на човешкото мислене. Един вид мисловна дейност, силно присъща при човека, но отсъстваща при т. нар. машинна интелигентност. Тя се състои в това, как мисленето на човека се различава от мисленето на машината при ситуации, когато мисловната дейност не се развива върху знание, което вече е вградено като програма във вид на правила, а на знание което се придобива по пътя на социалната практика. В човешката история, този познавателен процес се получава при „разрушителни” или „прекъсващи” събития, или по-меко казано „иновативни” събития. Въпросът е дали Изкуственият интелект може да има тази интелектуална и практическа способност?
